Банкеръ Daily

Маню Моравенов, изпълнителен директор на "Българската фондова борса":

Капиталовият ни пазар все още не се е съвзел от кризата

За съжаление, след финансовата криза от 2007 г.  капиталовият ни пазар не можа да се съвземе. Това твърди  доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на "Българската фондова борса" АД (БФБ) в публикация в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България.

"Въпреки че имаше някои добри инициативи, те не успяха устойчиво да подкрепят пазара. Влияние за това оказаха и негативни външнополитически фактори - например, кризата в Русия и силното обезценяване на рублата, санкциите, а  всичко това доведе до силно свиване на руските инвестиции и то  не само в България. Вследствие на  това пострадаха ваканционните имоти, туризма, а също така и фондовата борса. Кризата в Украйна изигра подобна роля. В същото време и емитентите изпитваха затруднения, с които трябваше да се справят. Освен това, сме и в период на синхронизация на редица европейски директиви и регламенти, което означава много нови регулации, промени в ключови закони, включително и в Кодекса за социално осигуряване", обясни Муравенов. Според него  това е повлияло и на намеренията за инвестиции на пенсионните дружества, които и в момента  се опитват да излизат от инвестициите си на българския пазар.

"Останалите локални институционални инвеститори са малко. А те са гръбнакът на всеки един капиталов пазар, защото може да не правят ликвидността с чести сделки, но чрез дългосрочното си инвестиране осигуряват фундамента. Това са и причините трудно да се набира капитал в България, тъй като дребните инвеститори изчакват, какво ще направят големите, а когато големите са пасивни, не се появяват и малки. От друга страна, в България се инвестират немалко капитали в различни частни инициативи. Показателен е ръстът на инвестициите в недвижими имоти. Също така, немалко инвестиции се насочват и към пазара на рисково инвестиране, в това число сливания и придобивания. Мога със сигурност да заявя, че има достатъчно капитали в България за проекти/компании с оптимизирано съотношение на риск и доходност, управлявани професионално и с отговорност към инвеститорите", допълва   Маню Моравенов. Той подчертава, че най-голямото предизвикателство пред БФБ е как да привлече тези проекти и компании на пазарите, организирани от нея и респективно -  как да достигне или да заинтересова инвеститорите. Задачата е трудна, но не невъзможна, смята Моравенов.

"Трябва да се намери балансът между възможностите и мащабите на нашия пазар, правилното позициониране на отделните проекти и компании, според регулационната тежест, която те могат да понесат. Междувременно ще се търсят възможности да бъдат привлечени  погледите на институционалните инвеститори, в това число и чуждестранни, към БФБ чрез работа по създаване на дълбочина на пазара - по-големи емисии, подходящи за големи инвеститори", обясни Маню Моравенов. Според него  за осъществяване на описаните възможности ще бъде добре  да се направят усилия в следните насоки:

- Промотиране и стартиране на Пазара за растеж на малки и средни предприятия (МСП) към БФБ; 

- Активен диалог с представители на инвеститори, посредници, асет мениджъри и регулатора, с цел да се работи  по съвместни инициативи и за създаване на доверие в институциите и пазарните участници; 

- Стартиране на търговия на деривативни инструменти; 

- Образователни инициативи и работа с учебни заведения и университети.

Припомняме, че БФБ в момента има три лиценза за пазари на финансови инструменти: регулиран пазар, пазар за растеж на МСП, наречен BEAM (Bulgarian Enterprise Accelerator Market), и многостранна система за търговия (MTF). Пазарът за растеж на BEAM е част от нова европейска регулация, която цели малките и средни предприятия да имат достъп до капиталовия пазар. Съгласно нея и последните промени в нашето законодателство, публично предлагане до 1 млн. евро не води до необходимост от регистрация на дружеството в Комисията за финансов надзор (КФН) и превръщането му в публично дружество, както и може да се прави без наличието на потвърден проспект от регулатора. Има натрупване в последните години на обстоятелства, които са добра предпоставка за ползване на пазара BEAM. За около 10 години са инвестирани не малко средства в стартъпи и нови технологични компании от частни инвеститори. Също така, в България действат алтернативни фондове и рискови инвеститори, включително и такива, използващи средства чрез Фонда на фондовете. Вече измина един цикъл за европейско финансиране чрез Фонда на фондовете и сега предстои втори цикъл. Част от фирмите, които бяха обикновени стартъпи, вече имат потенциал да наберат и средства от публиката. Пазарът за растеж към БФБ дава тази възможност и то по доста облекчена от регулации и евтина процедура. По този начин компаниите могат да достигнат и до по-малки инвеститори, защото досега в тях инвестираха само професионални рискови фондове и инвеститори, като: бизнес ангели, инвеститори в стартиращи бизнеси (seed investors) или акселератори.

"Напълно е възможно при осигуряване на лесен достъп до възможност за инвестиране в нови компании с потенциал за растеж,  към тази алтернатива погледа си да насочат и доста малки, и индивидуални инвеститори. Необходимо е да се работи усилено за обръщане на негативната тенденция на регулираните пазари на БФБ. Борсата ще има един добър проактивен диалог със заинтересованите участници на този пазар, за да се търсят решения, които да са устойчиви и насочени в посока позитивни сигнали и връщане на доверието в участниците към пазара, както на институционалните, така и на индивидуалните. Последните са много малко в момента", обясни  Маню Моравенов. Според него е нужно да се провеждат редовни срещи и разговори с инвестиционните посредници и институционалните инвеститори, с които съвместно ще се работи за листване или за набиране на капитал през борсата. По последни сигнали от ЕЦБ, не се очаква скорошно повишение на лихвите по депозитите и кредитите. Това, от една страна, е добре за бизнеса, който ще продължи да има достъп до евтин заемен капитал, но също така е и потенциал за капиталовия пазар, защото ниските лихви по депозитите налагат на инвеститорите да търсят алтернативно инвестиране на спестяванията им.

"Факт е, че в нашата страна няма много възможности за инвестиране на спестявания, освен в депозити. Това е една от предпоставките за бума на пазара на жилищни имоти, защото това е една стабилна и сравнително достъпна инвестиция. Въпреки това в банките има голям ресурс от депозити, който стои. Ако има натрупване на обстоятелства и позитивни сигнали за нашия пазар, една не малка част от спестяванията може да се насочат към пазарите на борсата. Много е важно инициативите и решенията да са синхронизирани и да излъчват позитивни сигнали. "БФБ-София", съвместно с "Централен депозитар" АД и заинтересованите институции, ще работи активно за стартиране на търговия на деривати, както на регулираните пазари (с услугата на централен контрагент), така и на нерегулираните", посочи изпълнителният директор на "БФБ-София".

Централният клирингов контрагент (CCP), съгласно последните европейски регулации, е институция, която управлява клиринговия и сетълмент риск и гарантира непрекъсваемостта на сетълмента при сделки с финансови инструменти и особено с деривати. Такава институция трябва да има лиценз, а изискванията за капитал са минимум 7 млн. евро.

"Търсим варианти за включването на CCP към инфраструктурата на БФБ, включително чрез аутсорсинг към чуждестранна такава. Тя може да обслужва, както фондовата борса, така и енергийната борса, която е наше дъщерно дружество. Интеграцията между борсите, депозитарите и централни клирингови контрагенти позволява, от една страна, да се редуцират фиксираните разходи на борсите, но също така, създава и подходящи условия за достъп на чуждестранни инвеститори", обясни  Маню Моравенов. Според него всяка съвременна борса следва да има образователни инициативи и да работи активно с учебни заведения и университети. Доброто използване на научния потенциал на университетите от бизнеса е в основата на устойчивото и иновативно развитие, не само поради възможностите за образоване и набиране на кадри, но и поради възможностите за възлагане на проекти и изследвания от бизнеса към учените. "Развитието на капиталовия пазар е ключов индикатор за състоянието на съвременните икономики. Поради тази причина, то следва да е приоритет на икономическата програма на всяко едно правителство. За да има ефективен пазар на капитали и финансови инструменти, е много важно да се консолидират усилията на всички заинтересовани институции - от една страна, регулаторът КФН и държавата, в лицето на Министерството на финансите, а от друга страна, участниците: БФБ, банки, небанкови инвестиционни посредници, управляващи дружества, пенсионни фондове", заключава   Маню Моравенов.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във