Банкеръ Daily

Финансов дневник

Какви са макроикономическите оценки и прогнози на ЕЦБ?

Публикуваме извадка от последния брой на "Икономически бюлетин" на ЕЦБ, оповестен от Българската народна банка. Изданието съдържа анализ на състоянието на икономиката и на рисковете за ценовата стабилност.

 

На своето заседание по паричната политика, проведено на 13 септември, Управителният съвет излезе със заключението, че постъпващата информация, включително макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от септември 2018 г., като цяло потвърждават неговата предходна оценка за протичащ широкообхватен подем на икономиката на еврозоната и постепенно повишаване на инфлацията.

Процесът на укрепване на икономиката продължава да затвърждава увереността на Управителния съвет, че инфлацията и занапред ще се доближава устойчиво до целевото си равнище и процесът ще продължи дори след постепенното преустановяване на нетните покупки на активи.

Същевременно несигурността, свързана с нарастващия протекционизъм, уязвимите звена на нововъзникващите пазари и колебанията, наблюдавани на финансовите пазари, напоследък се проявиха по-отчетливо. Ето защо все още е необходима политика на значително парично стимулиране, която да подпомага по-нататъшното засилване на натиска на вътрешните цени и динамиката на общата инфлация в средносрочен план. Такава подкрепа ще продължат да оказват нетните покупки на активи до края на годината, значителният обем придобити активи и свързаните с тях реинвестиции, както и подобреният ориентир на Управителния съвет за основните лихвени проценти на ЕЦБ. При всички случаи Управителният съвет е в готовност да приспособява всички свои инструменти в зависимост от обстоятелствата, за да гарантира, че инфлацията продължава устойчиво да се доближава до целевото си равнище.
 Оценка за състоянието на икономиката и финансите към датата на заседанието на Управителния съвет от 13 септември 2018 г.
Макар че през първата половина на 2018 г. световната икономика се развиваше с устойчив темп, очаква се инерцията да се забави. Развитите икономики продължават да бъдат благоприятствани от гъвкавата парична политика и от фискалното стимулиране в САЩ, докато активността в страните – износителки на основни суровини, бе засилена също и от възстановяването на цените на тези стоки през миналата година. Финансовите условия обаче бяха затегнати, особено за някои нововъзникващи пазарни икономики. Освен това растежът на световната търговия се забави, а несигурността относно бъдещите търговски отношения се повиши. В средносрочен план световната икономическа активност се очаква да се засилва с темп близо до потенциалния растеж, като изоставането на фактическото от потенциалното производство вече е преодоляно или се преодолява в най-развитите икономики. В световен план натискът за повишаване на инфлацията се очаква бавно да се засилва с намаляването на свободните производствени мощности.

На финансовите пазари лихвите по дългосрочните безрискови ДЦК на страните от еврозоната в общи линии не отчетоха промяна след заседанието на Управителния съвет през юни 2018 г. В спредовете на държавните облигации се наблюдаваха колебания на фона на продължаващата политическа несигурност в Италия. Макар че корпоративната печалба остава значителна, цените на акциите и облигациите на финансовите предприятия в еврозоната се понижиха предвид геополитическата несигурност и растящата колебливост на някои нововъзникващи пазари. На валутните пазари еврото в общи линии поскъпна, претеглено с търговските обеми.

Последните икономически показатели и резултати от проучвания потвърждават оценката, че продължава широкообхватният растеж на икономиката в еврозоната независимо от известното забавяне след високия растеж, осъществен през 2017 г. През второто тримесечие на 2018 г. БВП в реално изражение на еврозоната нарасна на тримесечна база с 0,4%, както и през първото тримесечие. Мерките на ЕЦБ по паричната политика продължават да подкрепят вътрешното търсене. Частното потребление е подкрепяно от увеличаващата се заетост (която на свой ред отчасти отразява вече извършени реформи на пазара на труда), както и от повишаващите се заплати. Бизнес инвестициите са стимулирани от благоприятните условия на финансиране, от растящата рентабилност на предприятията и от стабилното търсене. Жилищните инвестиции остават големи. В допълнение се очаква разрастването на икономическата активност в световен мащаб да продължи и така да даде тласък на износа на еврозоната.

Според макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от септември 2018 г. се предвижда БВП на еврозоната в реално изражение да нарасне годишно с 2,0% през 2018 г., с 1,8% през 2019 г. и с 1,7% през 2020 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти от Евросистемата от юни 2018 г. прогнозата за растежа на реалния БВП е ревизирана леко надолу за 2018 г. и 2019 г. главно поради по-ниския принос на външното търсене. Макар че рисковете, свързани с нарастващия протекционизъм, уязвимите звена на нововъзникващите пазари и колебанията на финансовите пазари станаха по-отчетливи напоследък, рисковете относно прогнозата за растежа на еврозоната все още могат да се оценят като до голяма степен цялостно балансирани.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната бе 2,0% през август 2018 г., спадайки от 2,1% през юли. В перспектива, въз основа на текущите цени на петролните фючърси, общата инфлация на годишна база вероятно ще се задържи около сегашното си равнище до края на годината. Макар че измерителите за базисната инфлация остават като цяло слаби, те са се повишили спрямо предходните ниски нива. Натискът по линия на вътрешните разходи се засилва и се разширява поради високите равнища на използване на производствените мощности и затегнатите условия на пазара на труда, които дават тласък за повишаване на работните заплати. Очаква се базисната инфлация да се повиши до края на годината, а след това постепенно да нараства в средносрочен план, подкрепяна от мерките на ЕЦБ по паричната политика, от продължаващия икономически подем и от засилващия се растеж на работните заплати.

Тази оценка като цяло намери отражение и в макроикономическите прогнози за еврозоната от септември 2018 г. на експертите на ЕЦБ, които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 1,7% през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Прогнозата за ХИПЦ инфлацията остава без промяна спрямо представената в макроикономическите прогнози на експерти от Евросистемата от юни 2018 г. Предвижда се ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните, да се повишава постепенно от 1,1% през 2018 г. до 1,5% през 2019 г. и 1,8% през 2020 г.

Общата за еврозоната фискална позиция се предвижда да е неутрална през 2018 г., слабо експанзионистична през 2019 г. и отново до голяма степен неутрална през 2020 г. Като цяло бюджетният дефицит в еврозоната се предвижда допълнително да намалее през прогнозния хоризонт главно в резултат от благоприятните условия на икономическия цикъл и намаляващите лихвени плащания. Съотношението „държавен дълг/БВП“ в еврозоната ще продължи да се понижава, но ще остане високо.

Растежът на широките пари (М3) се забави в контекста на намалените месечни нетни покупки на активи по програмата за закупуване на активи (APP). М3 нарасна с 4,0% през юли 2018 г. спрямо 4,5% през юни. Въпреки някои колебания в месечните потоци растежът на М3 се подкрепя все повече от кредитната дейност на банките.  Тесният паричен агрегат М1 продължи да допринася в най-голяма степен за растежа на широките пари. Продължава възстановяването в растежа на кредитите за частния сектор, наблюдавано от началото на 2014 г. През юли 2018 г. годишният растеж на кредитите за нефинансови предприятия възлезе на 4,1%, а за домакинства – на 3,0%, като и двата темпа са без промяна спрямо юни. Пренасянето на мерките по паричната политика, прилагани от юни 2014 г. насам, продължава да оказва съществена подкрепа за условията на кредитиране за фирми и домакинства, за достъпа до финансиране, особено на малките и средните предприятия, и съответно за кредитните потоци в рамките на еврозоната. Потокът на общото външно финансиране за нефинансовите предприятия в еврозоната се е увеличил значително през второто тримесечие на 2018 г.

 Решения, свързани с паричната политика

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ Управителният съвет взе следните решения. Първо, Управителният съвет взе решение да не променя основните лихвени проценти на ЕЦБ и продължава да очаква те да останат на сегашните си нива поне до края на лятото на 2019 г. и при всички случаи докогато е необходимо, за да се гарантира, че инфлацията ще продължи устойчиво да се доближава до равнища по-ниски, но близо до 2% в средносрочен план. Второ, Управителният съвет ще продължи да извършва нетни покупки по APP със сегашния темп от 30 млрд. евро месечно до края на септември 2018 г. След септември месечният обем на нетните покупки на активи ще бъде намален на 15 млрд. евро до декември 2018 г. Управителният съвет планира да преустанови тогава нетното закупуване на активи, при условие че постъпващите данни потвърдят предвижданията му за инфлацията в средносрочен план. Трето, Управителният съвет възнамерява да реинвестира постъпленията по главници на ценни книжа с настъпил падеж, придобити по APP, за продължителен период от време след преустановяването на нетните покупки на активи и при всички случаи докогато е необходимо за поддържането на благоприятни условия на ликвидност и достатъчна степен на парично стимулиране.
 

Facebook logo
Бъдете с нас и във