Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Как застрахователите блокираха сами себе си

Мощни посредници въртят далавера с големи застрахователи

S 250 3587c7e3 4563 4fa1 8da4 eb7c0c24d726
S 250 08b77d65 f965 4adc bbdf d647344af087

Големи застрахователни компании, водещи в продажбите на полицата „Гражданска отговорност на автомобилистите” са в нерегламентирани пазарни отношения с водещите застрахователни брокери у нас, установи "БАНКЕРЪ". С договори за пиар или  чрез плащания за представителни функции, застрахователите "поощряват" посредниците да играят за тях пред клиентите. Така се прикриват комисионните, които се разпределят за добре свършената работа.

 

В Кодекса за застраховането, за разлика от порядките в българската пазарна действителност, ясно е  разграничен статута на  застрахователния  агент от този на  застрахователния брокер. Те по нищо не си приличат и смесването на техните функции е чисто и просто погазване на закона.

Агентът е посредник на застрахователя, който продава негови полици от негово име и за това получава възнаграждение. На практика агентът е служител на застрахователя, нает на трудов,на граждански или на комисионерски договор.

Брокерът е посредник на клиента. Неговата роля в застрахователния процес е да предоставя консултантски услуги на клиента и да сключва полици от негово име.  И още: брокерът не може да има финансови отношения със застрахователя. Преведено на обикновен език  това значи, че комисионната се договаря между брокера и клиента.

Защо най-масовата полица е и най-проблемна?

„Гражданска отговорност” е масова и задължителна полица. За да се сключва редовно, застрахователите трябва да имат много офиси, разпределени равномерно из цялата страна. Защото днес в София може да се появят едва 20-ина клиенти с изтекли полици, които искат да си ги подновят, а в Сусурлево, примерно, те да са 21.

Автозастраховките у нас обаче са на върха на пирамидата, за разлика от цивилизования свят, където класацията водят полиците „Живот”. И, докато останалите полици имат незавиден дял у нас, за застрахователите ще е неизгодно да поддържат офиси из цялата страна. Именно затова тази ниша отдавна се населява от брокерите. За дейността си те би трябвало да получават комисионните от клиентите си. Но всъщност разчитат на тайните си връзки със застрахователите. Вместо като брокери, играещи в интерес на клиента, те играят като агенти на застрахователи, които си плащат за това.

Полицата "Гражданска отговорност" е

застрахователен феномен у нас.

От години тя не поскъпва съществено, въпреки че ускорено трябва да догоним средноевропейските нива. Всички застрахователи твърдят, че  им  носи само загуби, а едновременно с това се надцакват с реклами, за да завладеят по-голям дял от нея.

След тези дълги обяснения става ясно защо застрахователите бламираха сами себе си като се отказаха от настояването си за отпадане на стикера „Гражданска отговорност”. И той ще продължава да „грее” от предното стъкло на автомобилите, все едно сме в годините на хипи поколението, а не в електронния XXI век.

Събитието е

Съвет на Гаранционния фонд, състоял се преди около месец. В този фонд членуват 27 застрахователни компании, продаващи автозастраховки. По устав решенията се взимат с обикновено мнозинство, което значи 14 души. Когато се стига до гласуване на предложението за отпадане на стикера, за което Асоциацията на българските застрахователи е взела предварително решение и е публикувала становището на сайта си,

„за” отпадането гласуват само 12 души...

Лобито на големите брокери, заедно с техните „закрилници” сред застрахователните дружества, остави този анахронизъм. Причината, както бе споменато, е, че за застрахователите е много по-изгодно да използват мрежите на брокерите из страната, вместо да създават свои. А пък брокерите много държат да продават „Гражданска” не по електронен път, а в офисите си. Тук стикерът е от неоценима важност, защото той кара клиентите да се отбиват физически в офиса, допринасяйки по този начин за постигането на още две неща. Първо – брокерът го включва в бройката, която е продал от името на еди кой си застраховател, и ще получи "награда" за това. И второ – брокерът може да проагитира клиента да си купи и нещо друго от него...

Колкото до нивото на

брокерските комисионни,

те претърпяха коренни промени и се върнаха на порочната изходна точка.

Беше време, когато до 40% от цената на една полица „Гражданска отговорност” оставаха при посредника. Тази практика бе премахната по времето на Борислав Богоев - заместник-председател на КФН и началник на Управление „Застрахователен надзор”. Комисионните паднаха до нива 16-19 процента.

Пазарът тъкмо бе закрепил тези нива и преди година се появи еврорегулацията „Платежоспособност II”. В нея комисионните нямат лимит, разходите за дистрибуция, както и всички административни разходи, се смятат през призмата на резервите и в крайна сметка на платежоспособността. Това отприщи старите нрави в българското застраховане. 

Не е ли безумно рекламирането на "Гражданска отговорност",

която по принцип е задължителна? Все едно някой пощенски клон да се рекламира, че най-добре приема суми за плащане по данъчни задължения към държавата.

По тази застраховка застрахователят има задължението да събере парите, които всеки водач на МПС е длъжен да плати, да издаде документ, да осчетоводи парите и впоследствие да обслужи евентуалните щети. Къде в този ред на изброяване видяхте мястото на рекламата? Същата, разходите, за която при най-активните застрахователи достигат 80% от всички разходи по ГО? И каква, всъщност, е логиката да се рекламира ГО?

Защото логиката на клиента е следната: с кого съм сключил ГО няма никакво значение, защото ако направя ПТП (да не дава Господ!), моят застраховател плаща на неизвестното засегнато лице, комуто съм причинил щетите. С една дума - клиентът, на когото плаща застрахователя, не е негов клиент.

Ами цените и стабилността на застрахователя?

Истината е, че в цените няма почти никаква разлика. Колкото до стабилността - тя е важна, с оглед на бъдещи административни проблеми на клиента по ГО.

Защо тогава е този бой за по-голямо парче от постната пица на Гражданската? 

Според наблюдатели, отделни физически лица на ръководни постове в застрахователните компании са "свързани" с определени брокери. При някои връзката е съвсем ясна, при други - по-завоалирана. Въпреки че Законът забранява на лица от управителните тела на застрахователите, както и на техни роднини да създават брокери. Просто залогът е голям. А сметката, която обяснява защо се прави това - проста!

Ако брокерите, свързани с определени членове на управителните тела на застрахователите, получават (средно) 25% комисиона плюс 10% за обем, това означава, че те спокойно могат да се заделят десетина процента за работодателя - застраховател. Тоест - ако пазарът генерира годишно около 50 млн. лв. приходи, 5 млн. лв. се връщат обратно при заинтересованите физически лица. Ето защо полицата ГО се рекламира толкова ожесточено.

Ето защо и

брокерите масово отказаха на КФН

да дават задължителната информация за акционерите си с над 5% дял. "Просто" от там лъсват истинските собственици на тези над 350 посредници. Впрочем, това е практика от години и "БАНКЕРЪ" е писал многократно по темата.  Друг е въпросът, че "Кучето си лае, керванът  си върви!"

Да живеят законите! И българските, и европейските!

Facebook logo
Бъдете с нас и във