Банкеръ Daily

Финансов дневник

Как свръхрезервите на банките в БНБ тежат и на клиентите

Българската народна банка очаква кредитните институции допълнително да намалят свръхрезервите, които държат на сметка в централната банка. 

"През второто и третото тримесечие на 2021 г. е възможно допълнително понижение на нивата на поддържаните от банките свръхрезерви по сметки в БНБ. В условията на висока ликвидност в банковата система и забавящ се растеж на кредита за частния сектор може да се очаква банките да търсят алтернативни и по-доходоносни възможности за инвестиране на свободните си ликвидни средства чрез увеличение на чуждестранните си активи и на портфейлите си от ДЦК на българското правителство, при спазване на изискваните от БНБ ограничения за техните експозиции. Същевременно през прогнозния период очакваме минималните задължителни резерви да продължат да нарастват в съответствие с увеличаващата се депозитна база", посочват от БНБ в своя Икономически преглед.

Този ход на банките изглежда оправдан, тъй като БНБ начислява отрицателна лихва от минус 0.70 процента по свръхрезервите. Тази отрицателна лихва, която е немалка тежест за банките бе въведена през 2015 година. Тогава централната банка прие новата Наредба №21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Българската народна банка. Ето и някои от по-значимите промени: 


- Бе въведено определение за „свръхрезерви” на банките в БНБ;

- Започна да се прилага отрицателен лихвен процент за свръхрезерви, когато лихвеният процент за депозитното улеснение на Европейската централна банка е отрицателен. 

- Прилагане се нулев лихвен процент за свръхрезерви, когато лихвеният процент за депозитното улеснение на Европейската централна банка е положителен или нулев;

- Отпадна признаването за резервни активи на средства на банките по сметки в националния системен компонент TARGET2-BNB.


Любопитното е, че през 2021-а, т.е. 6 години по-късно БНБ промени тази ключова наредба. И предефинира определението за свръхрезерви. Реално от 4 юни Българската народна банка (БНБ) приема за свръхрезерв на банките превишението на наличностите, държани в резервни активи над изискуемия размер на задължителните минимални резерви. 

За резервна база, върху която се определя размерът на задължителните минимални резерви, пък се приемат привлечените средства от банките в левове и чуждестранна валута. Банките са длъжни да поддържат задължителни минимални резерви в размер на 10% от резервната база.

Разбира се, тази информация не е бомбастична като санкции по Закона "Магнитски" или политиканстването по злободневни теми, но тя е важна, защото има пряко отражение върху клиентите на банките. Банките поддържат тези свръхрезерв не защото са финансови мазохисти, а заради икономическата конюнктура - общата несигурност, липсата на достатъчен брой платежоспособни клиенти, които да бъдат кредитирани, липсата на достатъчно ефективен механизъм за ликвидна подкрепа и други. Колкото по-големи свръхрезерви поддържат банките, толкова повече средства плащат на БНБ, защото лихвата по тях е отрицателна. 

В крайна сметка банките са бизнес структури и затова е съвсем логично те да прехвърлят този свой разход върху потребителите. Ето защо не бива да има изненадани, когато лихвите по депозитите на бизнеса се задържат отрицателни. Или когато се покачват таксите, които банките начисляват по различни услуги. 

В случая реално вина няма и БНБ, тъй като лихвата по свръхрезервите следва политиката на Европейската централна банка. 

В своята публикация "По европейски маниер и българските банки не искат вложители" в. "БАНКЕРЪ" даде достатъчно нагледни примери. Банките преливат от ликвидност, а натрупването на още средства под формата на депозити оказва допълнителен натиск върху тях, тъй като те нямат толкова много добри проекти, които да финансират с наличния свободен ресурс. Това принуждава кредитните институции да държат част от парите в БНБ и да търпят загуби.

За да излязат от това положение, някои от най-големите банки прекратяват предлагането на стандартни срочни депозити и преобразуват съществуващи влогове в разплащателни сметки след изтичане на падежа. Първата вероятна причина е, че лихвеният процент по срочните депозити е по-висок от този по разплащателната сметка. Сега лихвите по депозитите са нулеви или отрицателни, но банките може и да са си направили сметка, че таксите, обвързани с разплащателната сметка са повече и по-високи, отколкото тарифите по срочните влогове. Което може да означава, че с преоформянето на всички депозити в разплащателни сметки, вече дори и минималните спестявания стават с отрицателна доходност.

Както споменахме загубите от поддържането на солидни свръхрезерви се компенсира и с поскъпване на таксите. Един такъв пример е един такъв пример е мащабното поскъпване на таксите по разплащателните сметки през последната година. Според данните на БНБ например средният размер на таксата за откриване на разплащателна сметка в банков офис вече е 2.55 лв. спрямо 1.94 лв. преди година. 

Забелязва се също увеличение при тарифата за откриване на разплащателна сметка с издаване на дебитна карта към нея - от 1.42 лв. на 1.52 лева. Поскъпване има и при обслужването на сметка. Сега средната такса е 2.97 лв. на месец спрямо 2.39 лв. преди година. 

В резултат банките отчитат повишение на приходите и на печалбата от такси и комисиони. Нетният доход от тях достига до 273 млн. лв. към 31 март, като на годишна база ръст от 4.3 процента. За сравнение в края на март 2020 г. този доход е бил 261.6 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във