Банкеръ Daily

Финансов дневник

Как се развива икономиката ни?

Анализ на Асоциацията на банките в България:

През второто тримесечие на 2018г. БВП на България отбелязва реален растеж от 3,2% на годишна база, според предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Българската икономика отчита ръст за 20-то поредно тримесечие и за 15-то поредно тримесечие отбелязва по-висок растеж спрямо средния за 28-те страни членки на Европейския съюз (ЕС). Средният растеж в ЕС и еврозоната през периода април-юни 2018г. е от 2,3% на годишна база.

Предварителните оценки на НСИ сочат, че растежът на българската икономика през второто тримесечие на 2018г. е движен от частното потребление и бруто образуването на основен капитал (инвестициите на компаниите). През разглеждания период частното потребление, което включва потреблението на домакинствата и на нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД), се повишава с 8,6% на годишна база и допринася за годишния ръст на БВП с 6 процентни пункта (пр. п.) в сравнение с отчетения през първото тримесечие на 2018г. растеж от 4,6 пр. п. Бруто образуването на основен капитал бележи ръст от 7% на годишна база. През второто тримесечие приносът на инвестициите на компаниите към БВП е с 1,2 пр. п. при 2,2 пр. п. тримесечие по-рано. Приносът на запасите е с 0,5 пр. п. в сравнение с отрицателния принос (-1,4 пр. п.) през първото тримесечие на 2018г. Правителственото потребление, което се увеличава с 4% на годишна база, е с принос от 0,7 пр. п. при 0,4 пр. п. тримесечие по-рано. През второто тримесечие на 2018г. износът на стоки и услуги бележи спад от 2,3% на годишна база в сравнение с ръста от 1,1% три месеца по-рано. Вносът ускорява своя растеж до 4,9% на годишна база от регистрираните 4,6% на годишна база през първото тримесечие на 2018г. Нетният износ е с отрицателен принос върху икономическия растеж. Търговският дефицит е 3,1% от БВП в сравнение с отчетения дефицит от 1,5% към края на предходния тримесечен период.

За сравнение, растежът в ЕС през второто тримесечие на 2018г. също е движен основно от частното потребление и инвестициите на компаниите. За разлика от България, обаче, нетният износ има положителен принос за ръста на БВП. В сравнение с пролетната си прогноза в своята Есенна макроикономическа прогноза Министерството на финансите (МФ) понижи очакванията си за представянето на българската икономика през 2018г. поради низходящата динамика при износа независимо от благоприятното развитие при потреблението и инвестициите. За тази година от МФ допускат забавяне на темпа на прираст на износа поради влошената икономическа активност в Турция, която е сред основните търговски партньори на България, успоредно с някои временни ограничаващи фактори в търговията с други държави извън ЕС. МФ посочва, че през 2019г. частното потребление ще запази своя сравнително висок темп на прираст, а растежът на БВП ще се повиши и поради очакванията за по-високи публични инвестиции и по-голямо публично потребление.

Инфлация

През третото тримесечие на 2018г. хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) отбелязва растеж от 3,6% на годишна база спрямо отчетените 2,4% през второто тримесечие на 2018г. През септември 2018г. инфлацията в България възлиза на 3,6% на годишна база, което е повече спрямо средното за ЕС и еврозоната. България е трета в ЕС по прираст на ХИПЦ през септември 2018г. През периода динамиката при инфлацията се определя основно от промените в цените на енергийните източници, позициите с административни цени и сезонни фактори при хранителните стоки и в сектора на услугите. В своята Есенна макроикономическа прогноза МФ повишава прогнозата си за инфлацията през 2018г. до 2,7% в сравнение с очакваните 1,8% в пролетната макроикономическа прогноза. МФ отдава ускорението на международните цени на енергийните стоки и суровините. Според МФ, през целия прогнозен период международните цени на петрола се очаква да имат по-високи цени, като в края на 2021г. ХИПЦ в България се очаква да възлезе на 2,3%.

Пазар на труда

През третото тримесечие на 2018г. коефициентът на безработица, измерен като част от работната сила, остава непроменен при ниво от 5,3%, колкото бе в края на второто тримесечие на 2018г. Нивото на безработица остава най-ниското от края на 2008г. Безработицата в страната е по-ниска от средната за ЕС за тринадесето поредно тримесечие. България се нарежда на тринадесето място сред държавите членки на ЕС с най-ниска безработица през периода и пета сред страните от региона на Централна и Източна Европа. В края на третото тримесечие на 2018г. броят на безработните в България спада до 174 хил. души от 178 хил. души, колкото беше през предходното тримесечие и 206 хил. души година по-рано. Делът на безработните младежи (под 25-годишна възраст) спада до 13,3% в края на третото тримесечие на 2018г., в сравнение с 14,6% три месеца по-рано. В края на третото тримесечие на 2018г. средното ниво за страните членки на ЕС е 14,9%.

Държавен сектор

По предварителни данни на МФ, в края на септември 2018г. държавният бюджет е с положително салдо в размер на 2,665 млрд. лв. Излишъкът по консолидираната фискална програма (КФП) се равнява на 2,5% от прогнозния БВП. За октомври 2018г. МФ очаква бюджетен излишък от 2,862 млрд. лв. (2,6% от прогнозния БВП). Постъпилите приходи и помощи по КФП за периода януари-септември 2018г. са в размер на 29,16 млрд. лв. (27% от БВП). Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 10,9% на годишна база, а постъпленията от помощи – с 27,3%. Данъчните приходи, включително приходите от осигурителни вноски, са с 9,8% повече спрямо края на септември 2017г. Разходите по КФП (вкл. вноската в бюджета на ЕС) за деветмесечието на 2018г. възлизат на 26,5 млрд. лв. (24,5% от БВП). За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2017г. бяха в размер на 23,73 млрд. лв. Според МФ, нарастването се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от ЕС, основно капиталовите разходи. Размерът на фискалния резерв към 30 септември 2018г. е 11,2 млрд. лв.

Делът на държавния дълг спрямо БВП намалява до 23,8% в края на юни 2018г. спрямо 24,3% в края на март 2018г. България остава на трето място по този показател след Естония (8,3%) и Люксембург (22%), като нивото му е далеч под средното за ЕС, което е 81% в края на второто тримесечие на 2018г. МФ предвижда намаление на съотношението държавен дълг/БВП до 22,5% в края на 2018г. и спад до 17,7% от БВП в края на 2021г. Дългосрочният лихвен процент за оценка на степента на конвергенция се понижава до 0,78% в края на септември 2018г. от 0,99%, колкото бе към 30 юни 2018г. За сравнение, в края на септември 2018г. процентът в Румъния е 4,75%, в Полша – 3,24%, в Унгария е 3,57%, в Хърватия – 2,14%, а в Чехия – 2,14%. Нивото на дългосрочния лихвен процент за оценка на степента на конвергенция в България е най-ниското за държавите от региона на ЦИЕ, които са извън еврозоната, но са членки на ЕС.

Капиталов пазар

В края на септември 2018г. основните индекси на Българска фондова борса (БФБ) се изменят, както следва: SOFIX спада с 1,6%, BGBX40 се понижава с 2,4%, BGREIT нараства с 1,4%, а BGTR30 намалява с 1% в сравнение с техните стойности към края на юни 2018г Въпреки отчетения спад през третото тримесечие на 2018г., българският индекс SOFIX е с втори най-малък спад сред водещите индекси на борсите в региона на ЦИЕ. Към 30 септември 2018г. пазарната капитализация на Основен пазар BSE се понижава с 11,9% на тримесечна база до 7,9 млрд. лв. от 8,96 млрд. лв. През третото тримесечие на 2018г. пазарната капитализация възлиза на 7,3% от прогнозния БВП при 8,3% тримесечие по-рано. В периода юли-септември 2018г. оборотът на регулиран пазар намалява с 45,5% на тримесечна и с 62,4% на годишна база до 84,56 млн. лв. През третото тримесечие на 2018г. броят на сделките бележи спад от 6,7% на тримесечна и от 57,1% на годишна база до 9 640 броя. През третото тримесечие на 2018г. банките, членове на БФБ, формират 44,4% от оборота и 7,7% от общите сделки на регулиран пазар (на принципа на двойно отчитане). За изминалото тримесечие банките, членове на БФБ, сключиха 7,1% от всички сделки и реализираха 11,2% от реализирания на регулирания пазар оборот.

Facebook logo
Бъдете с нас и във