Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Как се открива офшорна сметка

В началото на юли американският журналист Адам Дейвидсън решил да провери какви пречки ще срещне, ако открие собствена офшорна банкова сметка. Той предполагал, че мисията ще е много трудна, защото не е богат и няма екип от данъчни адвокати, които да бдят над парите му. И най-главното, знаейки че правителствата на Европейския съюз и на САЩ все по-силно притискат данъчните убежища, като налагат по-стриктни изисквания за обмен на данъчна информация.


Дейвидсън описва подвизите си по темата в списанието на Ню Йорк таймс от 24 юли.


Първо, той проверил в Гугъл регистрираните компании в данъчните убежища и подбрал на случаен принцип три от тях, които откривали сметки в офшорни юрисдикции. След това се обадил на всяка от трите фирми и обяснил, че се опитва да намали до минимум облагаемите си приходи и не иска никой да знае нищо за финансите му. Отсреща мигновено отбелязали, че ще му трябва адвокат за консултант, за да е сигурен, че не нарушава законите. След което спокойно му обяснили как да създаде желаната сметка, която, според него, едва ли би могла да бъде открита от главната данъчна служба на САЩ или от който и да било друг правителствен орган.


Дейвидсън избрал за целите си канадската компания Aamp;P Intertrust, защото най-много харесал сайта й. Тя работела с правителствата на Панама, Британските Вирджински острови и Белиз. Други две фирми, които също предпочитали Сейшелите, Кипър и Каймановите острови, където, според мълвата, Мит Ромни (кандидатът за президент на републиканците в САЩ за изборите през 2012-а) бил скътал пари.


Дейвидсън решил да открие фалшива фирма в Белиз, защото тя щяла да е изключена от данъчно облагане там и, както обяснявал сайтът на Aamp;P, информация за собственици, акционери, директори и служители не се подава на правителството на страната и не се прави публично достояние.


Основаването на фирма се оказало много по-евтино, отколкото очаквал Дейвидсън. Aamp;P вземала 900 щ. долара за базова регистрация в Белиз и други 85 долара за корпоративен печат върху юридически документи. Срещу още 650 щ. долара Aamp;P предлагала да открие банкова сметка, където Дейвидсън да трупа парите от дейността си в Сингапур - държава, която, според сайта, не можела да събира информация за банкови сметки на чужденци, лихви по депозити и печалби от инвестиции, съгласно местното данъчно законодателство. За още 690 щ. долара от Aamp;P предлагали да назначат избрано лице, което да бъде вписано като официален мениджър и собственик на бизнеса на Дейвидсън и което да му докладва със секретно пълномощно. Накрая служителят на Aamp;P поискал от Дейвидсън да попълни информацията за регистрация на компанията онлайн, за да не бъде допусната грешка при отпечатването. Цялата процедура отнела около 10 минути.


За учудване на Дейвидсън нито Aamp;P, нито той нарушавали законите в Канада, Белиз, Сингапур и САЩ. Компанията поискала, в съответствие с международните правни стандарти, Дейвидсън да изпрати с имейл нотариално заверено копие на паспорта си, на шофьорската си книжка и на други документи за самоличност. Те обаче нямало да се предоставят на данъчните власти. Точно преди Aamp;P да започне да работи по документите му Дейвидсън разкрил пред служителите й, че е журналист и работи по статия за данъчните убежища и оттогава не е чувал нищо за фирмата посредник. Все пак неин представител го уверил чрез електронно писмо, че компанията с удоволствие би го обслужила като клиент.


Разбира се, откриването на офшорна сметка може и да е лесно, но управлението й излиза доста скъпо, защото законът изисква екип от адвокати и счетоводители да проучват щателно данъчните закони в десетки държави и да поддържат сметките от правилната страна на обърканите правни уредби. И такива разходи не са оправдани за никого освен за много богатите инвеститори, които искат да спестят пари за бъдещите си поколения. Или за големите мултинационални конгломерати, които предпочитат да централизират световните си парични потоци на място, на което те не облагат с данъци и не се изискват обстойни финансови отчети.


На практика никой не знае колко точно пари има в данъчните убежища по света. Банката за международни разплащания, която събира доброволни доклади от кредиторите в 44 държави, се смята за най-сигурния източник на информация. Та по нейни сметки в световната банкова система има чуждестранни активи за около 31 трлн. щ. долара и близо 4 трлн. щ. долара са скътани в офшорните центрове. От тях само на Каймановите острови са се приютили 1.5 трлн. долара. С други думи, в държавата с население около 52 хил. жители има повече чуждестранни депозити, отколкото в Япония или Холандия.


По сведения от самата Банка за международни разплащания в цитираните данни не се включва информация за сметки в Белиз, Сейшелските острови и други офшорки или те са твърде непълни. Световната проучвателна фирма Tax Justice Network, която е отявлен противник на данъчните убежища, твърди, че укритите в тях авоари са между 21 и 32 трлн. щ. долара. И ако те се облагат редовно с данъци, в държавите на планетата ще влязат приходи от около 200 млрд. долара. Консултантската компания Маккинзи енд къмпани пък оценява световните финансови активи на около 200 трлн. щ. долара. Следователно близо 10% и повече от световното богатство е на практика невидимо в офшорните сметки. Но със сигурност е в ръцете на хора и институции, които най-активно влияят на инвестиционните решения.


Напоследък САЩ и ЕС демонстрират дълбокото безсилие на международната система за споделяне на данъчна информация. За да разследва примерно сметката на Дейвидсън в Сингапур или на компанията му в Белиз, главната данъчна служба на САЩ трябва да открие банката и номера на сметката, да докаже, че той е нарушил закона и след това съдилищата в Белиз и в Сингапур да издадат съдебна заповед за разкриване на информацията. Това е почти невъзможна мисия и може лесно да бъде осуетена чрез нови сметки.


През 2012-а Вашингтон ще вкара в действие най-амбициозния в историята план за събиране на данъци - Законът FATCA (Foreign Account Tax Compliance Act). Той ще изисква от чуждестранните финансови фирми да идентифицират всеки американски собственик на сметка с активи над 50 хил. щ. долара и да съобщават подробности за финансовите му операции. В противен случай ги очакват солени глоби.


Тези мерки са изключително непопулярни сред чуждестранните банки, сред правителствата и сред живеещите зад граница американци. А колкото по-сложни са законите, толкова повече бизнес ще отива към офшорните центрове. И докато FATCA влезе в пълния си обем в сила (през 2017-а), истински богатите индивиди и корпорации почти сигурно ще са използвали маса пари, за да открият колкото може повече пролуки в закона.

Facebook logo
Бъдете с нас и във