Банкеръ Daily

Финансов дневник

Как мобилното банкиране се нарежда до Facebook

Откакто светът е в пандемия и ограничителните мерки никнат като гъби след дъжд използването на кеш изпадна в "немилост". За сметка на това пък ръстът в използването на дигитални канали за банкиране е огромен. България следва глобалните тенденции, като скорошно проучване установи, че страната ни отбелязва спад от 18% на плащанията в брой през последните две години и сякаш плавно оставя кешовите транзакции зад гърба си.


Като предимства на дигиталното банкиране се изтъкват значително по-ниските трансакционни такси. Безкасовите плащания са доказано по-бързи, също и по-сигурни, а управлението на личните финанси реално е по-лесно, тъй като виждаме хронологията на всичките си разходи, без да се налага да събираме и проверяваме касови бележки. С напредъка на дигиталните методи за плащане, банките и търговците на дребно със сигурност ще засилят промоциите на различни продукти и услуги, които потребяваме онлайн.

Още по-любопитни са последните данни за популярността на приложенията за мобилно банкиране сред младите хора. Глобално изследване на един от хегемоните при картовите операции показва, че интересът сред по-младите поколения към приложенията за банкиране се доближава до този към социалните мрежи като Facebook, Twitter и Whatsapp. Оказва се, че в телефона на всеки по-млад човек има и мобилно банкиране и социална медия, а потребителите на възраст между 24-35 години проверяват мобилното си банкиране все по-често.

Около 80% от клиентите от тази възрастова група имат и двете приложения в телефоните си. При малко по-възрастните такава тенденция се наблюдава при 76% от потребителите. По-впечатляващото е, че хората вече възприемат и най-модерните методи за разплащане. 65% от потребителите на дигиталните канали за банкиране използват все повече плащанията със смартфон, а 64% използват предимно плащания с QR код. Около 59% от потребителите на тези канали използват безконтактните плащания. Всъщност всеки четвърти (25%) казва, че е използвал нови технологии за цифрово плащане, което не би използвал преди пандемията.

България е на дигиталната карта

Както стана дума, страната ни следва световния тренд. Неслучайно една от водещите банки отчете, че активните клиенти в дигиталните канали от началото на годината са се увеличили с почти 30% , а за първите 6 месеца на 2021 г. преводите, извършени през мобилното й банкиране са повишени със 70 на сто.

Очакванията на банкерите са много хора да продължат да взаимодействат с кредитните институции именно по този начин, тъй като вече свикват с удобствата и скоростта на обслужването.

Любопитно е, че се засилва и

онлайн взаимодействието между гражданите и местните власти.

Наскоро зам.-кметът по финансите на София Дончо Барбалов отчете ръст на безкасовите плащания на местни данъци и такси.

Като се сравнят плащанията през 2019, 2020 и 2021 г. се вижда, че има значително намаление на процента на плащанията на каса в отделите на общината - от 21.22% през 2019 г. до 14.31%  през тази, което е с почти 7 на сто по-малко. През последните 2 години банковите преводи са се увеличили - от 58.27% на 60.37% , както и плащането през различните финансови посредници - от 12.92 на 16.2 на сто.

"Като обобщение може да се каже, че хората бягат от плащанията в брой, което е положителна тенденция и се насочват към различни алтернативни начини за внасяне на техните задължения към общината", заяви Барбалов.

Цифрово приобщаване

Въпреки всичко, все още има хора, които не се чувстват толкова комфортно с цифровите плащания и електронното банкиране. Изследванията показват, че 30% не се чувстват комфортно да използват дигитални плащания, а 39% казват, че се притесняват за сигурността на парите си. Това е позицията главно на по-възрастните поколения - над 55 до 64 години, при които страхът от измама възпрепятства желанието да се използват дигитални методи на плащане.

В този случай държавата и кредитните институции следва да действат заедно. Препоръката на експертите е да са инвестира в изграждане на цифрови умения и да се гради доверие в цифровите финансови услуги. Държавната власт може да даде пример, като активно въвежда отворено банкиране и финтех решения в рамките на обществените услуги.

Впрочем във Великобритания  вече има такава инициатива. В нея един от колосите в картовия бизнес си партнира с банка и неправителствени организации, като предлага обучения лице в лице на дигитално и финансово изключени хора. Обученията са предназначени за хора, живеещи в бедност или с ниски доходи, които имат ограничени дигитални умения и се нуждаят от подкрепа, за да използват цифрови финансови инструменти. Това включва и лица, изправени пред по-големи рискове от цифрови и финансови бариери, включително хора с увреждания.

България действително има нужда от подобни инициативи, тъй като последните данни на Евростат показват, че едва 1 от всеки 8 българи има онлайн банкиране на телефона или компютъра си. По-тревожното е дигиталното изключване на географски принцип. Например в Североизточния регион на България едва 5% от потребителите използват мобилно банкиране. Подобни са резултатите и при Южен централен, Северозападен и Югоизточен - около 7% потребители. Разликата е значителна спрямо Югозападния регион, в който влиза и София, където процентът рязко скача до 24 на сто.

Така че засега иконата за електронно банкиране се нарежда до тази на Фейсбук само върху екрана на мобилния телефон.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във