Банкеръ Daily

Финансов дневник

Как ЕЦБ охлади ентусиазма за приемането на еврото

Присъединяването на България към механизма ERM II и Банковия съюз странно или не съвпадна с избухването на протестите срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Затова не бе изненадващо, че премиерът Борисов опита да раздуе този успех до исторически пропорции.

Именно на 10 юли, когато ЕС утвърди влизането на България в чакалнята на еврозоната, от двете страни на столичния булевард "Дондуков" се провеждаха два митинга - от едната страна протести срещу ГЕРБ, а от другата страна - контрапротест на поддръжници на управляващите, докарани с автобуси от цялата страна. Тогава на Борисов му се искаше "в такъв исторически ден" гражданите от двете страни на "барикадата" да са заедно и да празнуват успеха с хора и ръченици. Припомняме тези сцени, защото половин година по-късно Европейската централна банка буквално ни представи реалността от членството ни в ERM II такава каквато е - необходимите реформи в България не се провеждат и нито членството в еврочакалнята, нито самото приемане на еврото са гаранция за просперитет. И вече е доказано, че ключовите реформи са слабост на правителствата у нас, като кабинетите на Борисов при управлението на ГЕРБ не правят никакво изключение.

На 5 януари експерти от ЕЦБ публикуваха обширен анализ, посветен на членството на България и Хърватия в механизма ERM II. Една от основните им констатации е достатъчно красноречива: "От политическа гледна точка приемането на еврото е възможност, но не и гаранция, за страните членки да се радват на значителни ползи. Най-важното е, че приемането на глобална валута подсилва монетарната стабилност и това се олицетворява от една среда на стабилни и ниски лихви. Но тази полза може също така да направи страната уязвима, ако си мисли, че монетарната стабилност е заместител на дисциплинираната и устойчива икономическа политика".

Според ЕЦБ както България, така и Хърватия имат много голям прогрес в овладяването на макроикономическите дисбаланси, но все още трябва да направят значителни стъпки по посока по-добри институции и управление.

Между приток на капитали и кредитен балон

Експертите от Франкфурт ясно посочват, че развитието ни по време на престоя в чакалнята зависи от това как ще си изиграем картите. Например в държавите от Централна и Източна Европа, чиито валути влязоха в ERM II през 2004 г. и 2005 г. (Естония, Латвия, Литва, Словения и Словакия), се е стигнало до по-сериозен приток на чужди капитали. Той обаче зависи от политиката на Централната банка и Министерството на финансите. Подчертава се, че ако те не провеждат правилни политики може да възникнат повече проблеми, отколкото ползи. 

Притокът на външни капитали към споменатите пет държави - средно около 30% от БВП, достига своя връх около три години след присъединяването им към механизма. И тъй като тези капитали са основно под формата на банково кредитиране в един момент може да се окажат и кредитни балони. Ако този приток се съчетае с грешните политики, краткият засилен интерес за инвестиции ще бъде последван от по-бърз отлив, а това ще се влоши капацитетът на държавата да се адаптира към еврото, предупреждава ЕЦБ.

Като друг риск от Европейската централна банка посочват да не се допуска неоправдано повишаване на цените от страна на недобросъвестни търговци след приемането на еврото. Опитът на другите държави включва публични информационни кампании, споразумения със съответните търговски асоциации и въвеждане на задължение търговците да обявяват цените и в национална валута, и в евро. У нас това дори не е проект на властимащите и на банките.

"EЦБ ce aнгaжиpa изцялo, зaeднo c Koмиcиятa, дa пoдĸpeпя бългapcĸитe и xъpвaтcĸитe влacти в пoпyляpизиpaнeтo нa ĸaмпaнии зa пpeдoтвpaтявaнe нa зaĸpъглявaнeтo нa цeнитe“, зaявявaт оптимистично от регулатора. Но мерки за целта не са посочени, което донякъде обезсмисля декларираната готовност.

Неформалните критерии за членство

Франкфурт не пропуска да напомни и неформалните ангажименти, които България е поела след присъединяването си към "чакалнята на еврозоната", наред с официалните изисквания, наричани Маастрихтски критерии. 

"Българските власти поеха ангажимент за прилагане на допълнителни мерки по отношение на небанковия финансов сектор, държавните предприятия, рамката по несъстоятелност и борбата с изпирането на пари. Освен това България ще продължи да провежда обширните реформи в съдебната система и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност", акцентира Европейската централна банка. 

На българските власти се напомня също така, че "дадена държава трябва да постигне „висока степен на устойчиво сближаване“ с еврозоната, преди да въведе еврото". Поради тези причини в прессъобщенията на ЕЦБ от 10 юли 2020 г. относно включването на българския лев и хърватската куна в ERM II също бе подчертано, че става дума за твърд ангажимент“ от съответните власти да се провеждат стабилни икономически политики с цел запазване на икономическата и финансова стабилност и постигане на висока степен на устойчива икономическа конвергенция".

Именно политическите ангажименти, поети от страната ни, са най-големият риск пред България, че ще може да се присъедини към еврозоната през 2024 година, каквато е  прогнозата на управителя на БНБ Димитър Радев. 

"Не трябва да забравяме, че в крайна сметка това е политически процес, който трябва да бъде финализиран с политически акт. Следователно, политически сътресения, вътрешни или външни, могат да окажат влияние върху времевата рамка на членството. Но като технически капацитет и възможности, финализирането на процеса до 2024 г. е напълно изпълнимо", каза през декември 2020 г. в интервю за в. "Банкеръ" управителят на БНБ Димитър Радев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във