Банкеръ Weekly

Финансов дневник

КАБИНЕТЪТ ЗАПРЕТНА РЪКАВИ ЗА ИНВЕСТИЦИОННАТА БАНКА

На българския икономически хоризонт все по-ясно се очертава силуетът на бленуваната от правителствените финансисти Национална банка за развитие. Дали тя ще стане инвестиционната банка на държавата, или ще се ограничи само с обслужването на несъздадения още Гаранционен фонд за малки и средни предприятия и на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ), засега не е ясно. Но поне намеренията на кабинета да я учреди вече изглеждат твърди. За изграждането на такава банка е необходим голям ресурс, но идеята си струва и ще направим всички необходими стъпки за реализирането й, заяви пред БАНКЕРЪ заместник-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева.
Разбира се, преди да създават банка, която да се разпорежда с активите на Гаранционния фонд за малките и средните предприятия, управляващите трябва да пуснат в действие самия фонд - задача, чието изпълнение многократно бе отлагано във времето. Очаква се първоначално
акумулираните средства във фонда да са около 35-40 млн. лв.
които ще отпусне държавният бюджет. В сметката влизат и средствата от аналогичните фондове на Министерството на труда и социалната политика, тъй като Гаранционният фонд ще продължава да развива проекти със социална насоченост. Нина Радева уточни, че кабинетът е замразил създаването на друг фонд към Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, именно за да може да се концентрира достъпният ресурс за изграждането на Гаранционния фонд. Чак когато се създаде надеждна практика за издаването и ползването на гаранции за малките и средните предприятия, може да се мисли за алтернативни фондове, подчертава заместник-министърът на икономиката.
Проектът за Гаранционния фонд все още се обсъжда, но до средата на годината вече трябва да има политическо решение за създаването му, смята Радева. По този начин при евентуалното приемане на България в Евросъюза от 1 януари 2007-а вече ще има готова институция, която да осигурява на фирмите по-добри възможности да ползват средства от структурните фондове.
Работата по създаването на Банката за развитие започна в началото на май с образуването на експертна работна група, която подготвя съответната стратегия и необходимите промени в нормативната база. По-важното е обаче тя да има подкрепата на бизнеса, защото единствената й цел е да действа в негова полза и да оптимизира помощта, която държавата може да окаже на малките и средните предприятия, особено за насърчаване на износа, смята Радева.
Банката за развитие
няма да е конкурент на търговските банки
а по-скоро ще е техен партньор, който ще им помага да увеличават клиентите си. Инструментите, които тя ще предоставя, ще бъдат реализирани чрез банките бенефициенти, т.е. чрез търговските банки. На пролетната среща на Асоциацията на търговските банки в Пловдив (5-6 май) нейният председател Левон Хампарцумян заяви, че финансовите институции гледат скептично на този проект, но той може да подпомага усвояването на парите от еврофондовете. Въпреки бурното развитие на банковата ни система в последните години голяма част от малките и средните предприятия, които по дефиниция трябва да са гръбнакът на всяка икономика, нямат лесен достъп до финансиране. Основната причина е, че малко от тях могат да представят изискваните от банките гаранции. Сега повечето малки предприятия си осигуряват необходимите средства, като използват съмнителни схеми за теглене на потребителски кредити, лихвите по които са доста високи.
Засега няма яснота какви гаранции ще предоставя фондът на малките и средните предприятия, когато кандидатстват за финансиране от търговските банки. Според Нина Радева този въпрос в момента се обсъжда. Размерът и обезпеченията по кредитите ще зависят от проектите. Но наличието на гаранции ще направи банките по-сговорчиви, защото ще имат по-голяма сигурност, че отпуснатите кредити ще им бъдат върнати. Това
може да доведе дори до намаляване на лихвите
за малките и средните предприятия. Освен това новата финансова институция ще предлага и чисто банкови инструменти - например ще осигурява допълнително кредитиране за проекти, по които вече са получени заеми от други банки и гарантирани от фонда. Това допълнително ще улесни достъпа на фирмите до финансов ресурс.
Тепърва трябва да се уточни и какво ще бъде мястото на Българската агенция за експортно застраховане в новата банка. Според Нина Радева е възможно БАЕЗ дори да стане нейно дъщерно дружество. Така под една шапка ще бъдат събрани и достъпът до финансиране, и подпомагането на износителите. Политиката по насърчаване на експорта трябва да бъде ключова, подчертава Радева, защото се вижда, че дори и мерките за ограничаване на кредитирането изчерпаха своите възможности, а дупките в платежния баланс на страната все още са тревожно големи.
В момента Насърчителна банка е 100% държавна собственост и се управлява от Министерството на финансите. Не се знае обаче кой ще я ръководи след преструктурирането. Вече е крайно време ведомственият подход при реализацията на отделните политики да бъде преодолян, коментира по този повод Нина Радева. Банката е държавна институция и трябва да изпълнява държавната политика, независимо дали нейният конкретен източник е икономическото, финансовото или социалното министерство. Това е и смисълът на акумулирането на този ресурс - най-после да се съгласуват действията на отделните ведомства. Иначе сегашната ситуация е ясна: много политики, малко ефект.

Facebook logo
Бъдете с нас и във