Банкеръ Daily

Финансов дневник

Кабинетът увеличи капитала на ББР със 140 млн. лв. заради сделката с ПИБ

Министерският съвет прие решение за увеличаването на капитала на Българската банка за развитие със 140 млн. лева.

Толкова ще плати държавната банка за придобиването на близо 19% дял в Първа инвестиционна банка чрез покупката на акции. С платената от държавата сума ще бъде увеличен и капиталът на частната банка. Това бе една от препоръките на Европейската централна банка след прегледа на качеството на активите и стрес-тестовете в шест български банки, които приключиха миналото лято. 

Според последното правителствено решение, обявено в края на миналата седмица, държавата придобива до 70% от правата за увеличението на капитала на ПИБ. ББР е придобила със собствени средства 77 729 300 броя права за покупка на акциите на ПИБ. Те ще позволят на държавната банка да запише 28 265 000 акции. По този начин държавата ще притежава около 19% от капитала на банката след увеличението. ББР ще плати 5 лв. за всяка акция.

Около 7.5%-8% дял от новия капитал на ПИБ е отреден на частни инвеститори. Уверенията на правителството са, че са спазени стриктно изискванията на ЕС за държавната помощ, защото 30% от правата за увеличението на капитала на ПИБ, предложени на аукциона на 10 юни, са били закупени от частни инвеститори. Вероятно ББР ще поиска да има и свой представител в Първа инвестиционна банка.

Правителството разглежда увеличението на капитала на ПИБ като последна пречка пред присъединяването на страната ни към валутния механизъм ERM II, известен като чакалнята на еврозоната. Развитие по българската кандидатура се очаква през юли. 

В интервю за френския "Монд" на 16 юни Фабио Панета - член на изпълнителния борд на Европейската централна банка - похвали усилията на България и на Хърватия да заменят националните си валути с еврото и сподели, че двете държави могат да влязат в "чакалнята" на еврозоната още през тази година. Той добави, че процесът за разширяване на общността продължава въпреки икономическия удар, нанесен от пандемията от COVID-19.

Панета коментира, че Хърватия и България са взели смели мерки за приобщаване към блока на еврото и "ако този процес приключи успешно, те ще могат да влязат в ERM II до края на 2020 година". Като се има предвид, че престоят във валутния механизъм е поне двугодишен, за да се докаже стабилността на националните валути на кандидатите, "първият възможен прозорец за двете държави да влязат в еврозоната е 2023 г., ако предварителните оценки са благоприятни".

Facebook logo
Бъдете с нас и във