Банкеръ Daily

Финансов дневник

Кабинетът одобри доклада за касовото изпълнение на бюджета

Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2021 г, изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към юни 2021 г. е положително в размер на 118,2 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП, при заложен дефицит в ЗДБРБ за 2021 г. от 3,9 %) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 382,5 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 264,2 млн. лева.

Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2021 г. са в размер на 24 759,0 млн. лв. или 52,0 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към юни 2021 г. нарастват с 3,3 млрд. лв. (15,5 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 3,6 млрд. лв., докато постъпленията от помощи намаляват с 0,3 млрд. лева. При съпоставката в частта на неданъчните приходи и приходите от ДДС следва да се има предвид, че през месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 19 246,0 млн. лв., което представлява 52,0 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 3 677,7 млн. лв. или 52,7 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 8 892,4 млн. лв. (52,1 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 6 135,2 млн. лв. (54,7 % от планираните), от акцизи възлизат на 2 611,8 млн. лв. (46,8 % от разчета), а тези от мита са в размер на 121,6 млн. лв. (51,9 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 803,8 млн. лв. или 62,6 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 5 872,1 млн. лв., което представлява 50,2 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 4 262,8 млн. лв., което е 64,6 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2021 г. възлизат на 24 640,8 млн. лв., което е 46,9 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към юни 2020 г. бяха в размер на 19 821,4 млн. лева. Значителният ръст на разходите през първото полугодие на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към юни 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна - на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Нелихвените разходи са в размер на 23 479,6 млн. лв., което представлява 46,8 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 21 691,2 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 773,0 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 15,3 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 364,3 млн. лв. (55,4 % от планираните за 2021 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 796,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Един от основните приоритети в приходните и разходните политики през първите шест месеца бяха мерките за борба с пандемията от COVID-19 и за намаляване на негативните последствия за икономиката и уязвимите групи от обществото. Чрез промени в данъчните закони бяха предприети мерки с временен характер, включително и такива е действие през 2021 г. Основната част от тях са свързани с намаляване на ставката за ДДС на определени стоки и услуги от 20 % на 9 % (за периода до 31.12.2021 г.), прилагане на освобождаване от облагане с мита и ДДС върху вноса на стоки от медицински характер (за периода до 31.12.2021 г.) и увеличаване на размера на данъчните облекчения за деца за придобитите през 2021 г. доходи. По оценка на приходните администрации общият ефект от посочените мерки за първите шест месеца на 2021 г. се оценява на около 140 млн. лв., като тези средства са останали на разположение на домакинствата и бизнеса. В частта на разходните политики продължиха да се изпълняват мерките, насочени към ограничаване на разпространението на COVID-19, подкрепа на здравната система и заетите на първа линия в борбата с пандемията, както и социално-икономическите мерки за намаляване на негативните последствия за най- засегнатите групи от населението и сектори на икономиката, които по данни от първостепенните разпоредители с бюджет за първите шест месеца на 2021 г. са в размер на близо 2,7 млрд. лева., в т. ч. мерки за подкрепа на бизнеса (0,6 млрд. лв.), мерки за подкрепа на домакинствата (1,3 млрд. лв.), мерки за здравеопазване (0,8 млрд. лв.).

Размерът на фискалния резерв към 30.06.2021 г. е 9,3 млрд. лв., в т.ч. 8,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

На база на параметрите по изпълнението на приходите и разходите към полугодието и в контекста на нарастващите рискове за нова вълна на пандемията правителството изготви и внесе за обсъждане в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2021 г. Основните аргументи за изготвянето на законопроекта са, от една страна, все по- реалните рискове за нова вълна на пандемията, свързани с бързото разпространение на варианта „Делта“ на COVID-19 в някои страни в Европа и все още ниското равнище на масовата ваксинация на населението в България, и от друга - изчерпаните ресурси в бюджета за годината за продължаване на социално-икономически мерки за подкрепа за бизнеса и уязвимите групи от населението.

С изготвения законопроект се търси баланс между необходимостта от осигуряване на допълнителни средства за приоритетни и неотложни политики до края на годината, при вече изчерпани източници за тяхното обезпечаване в рамките на разчетите по ЗДБРБ за 2021 г., и възможностите на приходната част на бюджета да осигури тяхното финансиране. Предложението за промяна на бюджетната рамка отразява актуализираните по-благоприятни от първоначално заложените разчети по приходите и цели обезпечаване на необходимия финансов ресурс за адресиране на рисковете от нова вълна на пандемията през есента, обезпечаване на средства за нормалното функциониране на някои бюджетни системи, в т.ч. Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи и други, както и допълнителни ресурси във връзка с предложените промени по бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК.

В частта на приходите по КФП е предвидено разчетите за годината да бъдат подобрени с малко над 2 млрд. лв., в т.ч. 1,3 млрд. лв. по държавния бюджет, 0,3 млрд. лв. по бюджетите на ДОО и НЗОК и около 0,4 млрд. лв. по сметките за средства от ЕС (авансови средства по Механизма за възстановяване и устойчивост).

Важно е да се отбележи, че направеното предложение с разчетите към законопроекта е за увеличение на разходите по КФП със около 1,8 млрд. лв., което означава, че бюджетното салдо по КФП се подобрява от дефицит в размер на 3,9 % от прогнозния БВП в разчетите към първоначалния ЗДБРБ за 2021 г., на дефицит в размер на 3,6 % от прогнозния БВП в разчетите към предложената актуализация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във