Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЖИВОТ НА КРЕДИТ

Размерът на сумите, които някои физически лица от богатите държави теглят от кредитните си карти, предизвикват безпокойство в много потребителски групи и консултанти по дълга. Днес картите навлизат масово и в другите страни, но техните собственици от Китай, Бразилия и други развиващи се пазари могат да научат своите по-заможни колеги на някои похвати по управлението на задълженията. Те не са склонни да ползват дългосрочни заеми по картите си и да плащат високи лихви. В резултат на което кредиторите установяват, че печалбите им са по-тънки от очакваните.
Американският корпоративен гигант Дженеръл илектрик е емитирал 68 млн. кредитни карти в целия свят, като близо 40% от тях са в ръцете на клиенти от развиващите се пазари. В Индия например през последното десетилетие чрез банки, включително и Ситигруп (Citigroup) и Стандард чартърд (Standard Chartered), са продадени 14 млн. карти. Техният брой расте с по 25-30% годишно, макар че индийците използват кредитните карти за по-големи плащания (например на самолетни билети) и рядко за всекидневни покупки.
Финансовите компании полагат усилия да открият нови източници на доход, защото възможностите им за растеж в някои развити държави се забавя. Американците например имат средно по осем карти. Потенциалът изглежда огромен - в Бразилия, Русия и Индия ползваните заеми по кредитни карти като процент от БВП са под 20% от обема, който те имат във Великобритания. Други институции пък, като холандската Дивелъпмънт файненс кампъни (Development Finance Company) - банка за развитие, в която дял има и държавата, гледа на кредитните карти не толкова като на източник на доход, колкото като на форма на финансова еманципация на хората, които никога не са имали контакт с формалната икономика. През октомври миналата година холандското дружество е финансирало програма за разпространение на кредитните карти сред домакинствата с ниски доходи в Салвадор и Панама, като лихвите за обслужване на заемите са варирали между 20 и 40 процента. По кредитна програма на друга организация, стартирала през август 2004 г. и насочена към Мексико, са били емитирани 250 хил. карти през първите 14 месеца от началото на кампанията и през всеки следващ месец са пускани по 20 хиляди нови карти.
Обемът на разплащанията с кредитни карти в развиващите се икономики расте бързо - с 20-40% годишно (по данни на консултантската фирма от бранша Мърсър Оливър Уаймън). Но малцина потребители плащат високи лихви по дълговете си, защото предпочитат да ги погасяват колкото може по-бързо. Броят на кредитните карти в Бразилия например се е увеличавал средно със 17.3% годишно в периода 1999-2004 г., съобщава друг консултант от сектора Бейн енд къмпани. Бразилците обаче са гледали да плащат редовно месечните си сметки не само заради високите лихви (8-11% на месец), но и защото са ги използвали като обикновено средство за разплащания, а не като начин за ползване на заем, обяснява Родолфо Шпилмън от Бейн. Този факт може да обясни защо потреблението на населението на латиноамериканската държава по кредитни карти е спадало с по 4.1% годишно (на коригирана съобразно с инфлацията база) между 1999-а и 2004 година.
Подобно на всички интернационални компании и емитентите на кредитни карти оценяват Китай като пазар с огромен потенциал. Повечето местни кредитори през последните години вече пуснаха карти, някои от които - чрез съвместни дружества с чуждестранни банки, които по-добре умеят да следят риска. Например петата по големина китайска кредитна институция BoCom е влязла в съдружие с английската Ейч Ес Би Си (HSBC). И макар че кредитните карти (за разлика от дебитните) заемат малък дял от всички банкови карти в азиатския колос, консултантите от Макинзи очакват мощно увеличение на техния брой и печалба от 1.6 млрд. щ. долара до 2013 година. Засега обаче още не е ясно дали и кога някой в Китай ще направи добри пари от този бизнес. Консултантската фирма Макинзи смята, че половината от съществуващите сметки не носят печалба. Една от причините е, че китайците не са лоялни към точно определен кредитор, не се впечатляват от предложенията на чуждестранните партньори и често сменят емитентите. По оценка на Бейн енд къмпани само 4-5% от потребителите плащат редовно лихви. А близо 85% внасят цялата дължима сума по ползвания кредит всеки месец, докато в богатите държави това съотношение е едва 40-50 процента.
Същевременно привличането на клиенти в Китай е точно толкова скъпо, колкото и в развитите страни. Рон Лоугън - шеф на съвместното дружество за кредитни карти на Ейч Ес Би Си и BoCom, коментира, че колкото повече се нажежава конкуренцията, разходите за набиране на потребители растат, защото се предлагат различни стимули, като например безплатни почивки. А Жан-Жак Сантини от френската БНП Париба (BNP Paribas), която неотдавна купи 20% от Нанджин сити бенк (Nanjing City Bank), предупреждава всички навлизащи на пазара на кредитни карти да се подготвят да губят пари през първите три-четири години.
Подобно е положението и в другите развиващи се страни. Емитентите на карти в повечето случаи разчитат за приходи на комисионите за обслужване (около 1% от стойността на транзакцията), които събират от търговците. Може би дисциплината на притежателите на карти ще се влоши, ако те бъдат използвани като платежни инструменти за по-широка гама стоки и услуги и повече техника се инсталира в местния бизнес. В Индия например властите вече са разтревожени от растящия потребителски дълг. През ноември 2005 г. централната банка на страната се опита да ограничи рекламната кампания на картите, след като получи оплаквания, че те се дават и на лица, които не могат да си позволят дългове. В Южна Корея пък вече преживяха криза, предизвикана от масовите продажби на кредитни карти. Ръстът на потребителските разходи със заемни средства плюс данъчните облекчения в страната доведоха в началото на това десетилетие някои от местните банки на ръба на фалита. Очевидно лошите навици на длъжниците не са запазена марка на американците и на британците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във