Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЖИВЕЙ СЕГА, ПЛАЩАЙ ПО-КЪСНО

Услугите за населението ще бъдат приоритет за всички големи банкови групи, които имат широка клонова мрежа в страните от Централна и Източна Европа. Това стана ясно от доклада, съставен от Андреа Монета, член на управителния съвет на Банк Аустрия, която е част от групата на УниКредит, и от Мартин Майер, началник на управление Пазарни изследвания за Централна и Източна Европа в австрийската банка. Той бе представен на 22 май по време на годишната среща Европейската банка за възстановяване и развитие, която се проведе на 20 и 21 май 2006 г. в Лондон.
Проучването на двамата банкери показва, че страните от Централна и Източна Европа предлагат огромно поле за развитие на банковите услуги за граждани. Става въпрос за пазар от 150 млн. души, а ако към тях се добавят Беларус, Украйна и европейската част на Русия, потенциалните клиенти нарастват до 440 милиона.
От анализа на Банк Аустрия става ясно, че хората от региона изпитват глад за финансови услуги. Стабилизирането на националните икономики и покачването на доходите в тези държави дава възможност на жителите им да мислят не само за осигуряване на прехраната си, но и за нови мебели, за хладилници, телевизори, автомобили, за ремонт на апартаментите и на къщите си и дори за закупуване на нови имоти.
Проучването на УниКредит показва, че за периода 2000-2005-а
най-бърз растеж на потребителските заеми
има в страните, чиито икономики до 1999 г. бяха между най-нестабилните. В Румъния например през 2000 г. само 3% от хората над 15 години са ползвали банков заем. Пет години по-късно - през 2004-а, кредити са получили 16% от гражданите на северната ни съседка. В Сърбия и Черна гора ползвалите заем през 2001 г. са 3%, а през 2005 г. са вече 9 процента. Тук е моментът да уточним, че при подготовката на анализа авторите му са ползвали социологическо проучване, като от получените отговори на анкетираните са формирали и средностатистическия резултат. Изследователите са ползвали масиви от бази данни, тъй като и в България, и в останалите държави има публичен достъп до информацията за общия брой на отпуснатите заеми, но не и за общия брой на лицата, ползвали потребителски или ипотечен кредит.
Споменатите дотук числа се отнасят само за потребителските и ипотечните кредити. Те не включват овърдрафтите - малките краткосрочни кредити, предоставяни както по банкови сметки, така и по дебитни карти, нито заемите, ползвани по кредитни карти. Според анализа на УниКредит през 2000 г. само 3% от населението в района (на възраст над 15 години) са теглили потребителски или ипотечни кредити, а през 2005 г. заеми са получили 7% от хората, или близо 500 хил. души. На пръв поглед процентът е много малък, но ако бройката на кредитополучателите се сравни с общата сума на предоставените потребителски и ипотечни кредити - 6.2 млрд. лв., се получава, че средно на един гражданин, попадащ в тези 7%, са отпуснати по 12.4 хил. лв., а това е напълно приемлива сума. Принципът Живей сега, плащай утре, който все повече завладява битието на хората в страните от Централна и Източна Европа, се отразява негативно върху
спестяванията на гражданите
Най-значително са спаднали банковите депозити в Хърватска. През 2001 г. влогове са имали 38% от хърватите (над 15 години), а през 2005 г. те са намалели до 26 процента. В Словакия делът на хората с депозит за четири години намалява от 67 на 56 процента. Нивото им за България се запазва на изключително ниските 12% през целия период от 2001 до 2005 година.
Причината за тази тенденция е ясна: както и хората в Западна Европа, жителите на югоизточната й част искат да се наслаждават на живота, да консумират и да купуват стоки - тук и сега. Затова изразходват надниците и заплатите си за ежедневни нужди, вместо да ги трупат в спестовни влогове, както преди. Ако приходите им не достигат, хората вземат малки заеми, за да си купят примерно телевизор или компютър. Затова търсенето на потребителски кредити расте стабилно, коментира Мартин Майер.
Като цяло анализът на Банк Аустрия показва, че хората от държавите в Централна и Източна Европа бързо свикват с
ползването на банкови услуги
В Словения 99% от населението над 15 години има взаимоотношения с банка. Този процент е по-висок дори от Австрия, където 93% от гражданите ползват финансови услуги. На другия полюс са държави като Румъния, в която 35% от населението има сметки в кредитни институции. В Босна и Херцеговина този процент е 33%, а за България е 27 процента.
В Полша банкови услуги ползват 48% от гражданите над 15-годишна възраст, докато в Унгария те са 56 процента. През последните няколко години най-бързо се приближават към европейските нива потребителите от Сърбия и Черна гора, където броят на притежателите на банкови сметки се е увеличил от 38% през 2001 г. до 60% през 2005-а.
Притежанието на банкова сметка е тясно свързано с
употребата на банкови карти
твърдят авторите на анализа. В Словения 86% от населението е снабдено с банкови карти, като по този показател тя изпреварва дори Австрия (78%). Най-слабо развита е тази услуга в Босна и Херцеговина - от нея се ползват само 15% от хората, и в България, където са 26 процента. Според авторите на анализа сегашният сравнително нисък процент на хората, ползващи услугите на финансовите институции, съдържа огромен потенциал за развитие на банковия бизнес в държавите от Централна и Източна Европа. От него обаче ще могат да се възползват само кредитните институции, които подхождат новаторски към клиентите си. Не за друго, а защото хората вече търсят заеми не само за покупка на мебели, коли и битова електроника, а и за да финансират лечението си, образованието на децата си и лятната или зимната си почивка. В Босна и Херцеговина, България, Румъния и частично в Сърбия и Черна гора населението инвестира предимно в образование и здравеопазване. В Словения и Чехия пък хората са склонни да харчат повече пари за почивки. В двете държави гражданите декларират, че разчитат на спестяванията си, за да финансират разходите си, докато в Босна и Херцеговина, България и Румъния предпочитат да теглят кредит в такива случаи.
Резултатите от проучването дават отговор на въпроса защо големите европейски кредитни институции масово навлизат във финансовите пазари в Централна и Източна Европа и поставят ударението именно върху услугите за граждани. Този пазар все още не е разработен и дава възможност за солидни печалби не само заради възможността броят на клиентите да нараства, но и поради високите лихви, срещу които се пласират кредитните продукти. Мениджърите на банките, които развиват бизнес в страните от Централна и Източна Европа, разчитат, че влизането на страните от региона в ЕС ще подкрепи ръста на икономиките им и съответно - доходите на населението ще нараснат. Това по дефиниция може и да е вярно, но една стагнация или рецесия в тези страни може до голяма степен да обърка подобни банкерски планове и да нанесе сериозни загуби на кредитните институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във