Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Жертвените агнета на Уолстрийт

Уолстрийт настървено се връща към стария си навик да обвинява редови банкери и търговци за всички провали. Такова е мнението на Уйлям Кохан - автор на книгата Пари и власт : Как Голдмън Сакс започна да управлява света. Той е коментатор на агенция Блумбърг и бивш инвестиционен банкер в Лазард фрер, Мерил Линч и Джей Пи Моргън Чейз.


Кохан открива


обезпокоителни прилики между Уолстрийт и военните

- никой от сферата на финансовите услуги не може да се издигне в служебната йерархия, ако не изпълнява заповедите на шефовете. Така че по-сетнешните интерпретации за търговеца измамник, лансирани от банките, загубили милиарди, е просто удобен мит. Защото целта на всяка компания е да се правят повече пари по всички възможни начини, които законът допуска - чрез продажба на повече гарантирани с ипотеки ценни книжа, чрез печелене на все по-големи сделки по сливания и поглъщания или като се правят все по-мащабни залози за посоката на движение на някой странен дългов индекс. Когато нещата приключат с успех, на хоризонта изгрява цяла тълпа самообявили се победители. Когато обаче нещо се обърка, старшите мениджъри изчезват от сцената по-пъргаво от хлебарки, попаднали на светло.


В момента пък, отбелязва Кохан, стремежът е всички да повярват, че финансовата криза е предизвикана от група младши банкери и търговци, които са действали на своя глава.


Голдмън Сакс груп и щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси продължават да обвиняват


Фабрис Туре - бивш заместник директор в Голдмън Сакс

за структурирането и продажбата на синтетичните гарантирани дългови облигации Abacus 2007 - AC1, за които само посветени знаели, че ще се обезценят. Този структурен продукт бил пуснат на пазара през февруари 2007-а по заявка на Джон Полсън - популярен мениджър на хеджингови фондове и собственик на фирма Полсън енд къмпани, който същата година спечелил 3.7 млрд. щ. долара, след като заложил на колапса на щатските жилищни ипотеки с висок риск.


Във внесения в съда на 16 април 2010-а граждански иск срещу Голдмън Сакс и срещу създателя на Abacus -Туре - от Комисията за ценни книжа и фондови борси, се твърди, че банкерите позволили на Полсън да участва в подбора на ипотечните облигации, срещу които иска да залага (защото очаквал да загубят най-голям процент от стойността си) и те да бъдат пакетирани в Abacus 2007 - AC1. По този начин те са подвели инвеститорите, чиито загуби от продукта се изчисляват на 1 млрд. щ. долара (точно колкото е и печалбата на Полсън). Сред ожилените са били и германската И Ка Бе Дойче индустрибанк, и холандската АБН Амро.


Голдмън Сакс плати 550 млн. щ. долара през юли 2010-а, за да уреди извън съдебната зала иска на Комисията за ценни книжа и фондови борси, без да признава или отрича вина. Междувременно банковото ръководство продължава да твърди, че единственият виновен за провала на продукта и за загубите е Туре. От април 2010-а той е в платен отпуск, а регистрацията му в Агенцията за финансови услуги във Великобритания е заличена. Голдмън Сакс плаща съдебните му разноски, като съдебният процес срещу него трябва да започне на 15 юли 2013-а. Междувременно Туре се подготвя да защити докторат по икономика в университета в Чикаго и се занимава с хуманитарна дейност в Руанда.


Другата изкупителна жертва на Голдмън Сакс е


Матю Маршал Тейлър

Мат, както го наричат колегите, също вече е бивш заместник-директор на групата. На 8 ноември 2012-а щатската Комисия за търговия на стокови фючърси заведе изпълнително дело срещу него по обвинение, че през 2007-а е укрил търговска позиция за 8.3 млрд. щ. долара от бившия си работодател и с тези действия е нанесъл загуби за 119 млн. долара на групата. Всъщност те трудно са можели да бъдат забелязани в годината, когато Голдмън отчете 17 млрд. щ. долара печалба преди облагането с данъци. Според щатския надзорник Тейлър е подправил търговските сделки и след това е възпрепятствал банковото ръководство да разкрие схемата, като представил фалшива, подвеждаща или измислена информация и отчети.


Защитникът на Тейлър - Рос Интелисано - заяви, че клиентът му категорично отрича всички обвинения. Той никога умишлено не е извършвал подправени операции и именно Тейлър е съобщил за загубите на Голдмън Сакс. Нещо повече, когато през декември 2007-а банката уволнява търговеца, тя обяснява раздялата си с него с осъществяване на неприемливо големи търговски сделки с фючърсни контракти за сметка на банковата група.


В подобно прегрешение бе обвинен и бившият служител на швейцарския банков лидер Ю Би Ес груп


търговецът измамник Квеку Адоболи

който загуби 1.4 млрд. паунда от неоторизирани търговски операции на английското поделение на швейцарската банка. Това се е случило в периода октомври 2008-а - септември 2011-а. Роденият в Гана син на дипломат бе арестуван на 15 септември 2011-а и бе осъден на седем години затвор на 20 ноември 2012-а, след като бе признат за виновен по две обвинения за измама.


Обвинението описа Адоболи като арогантен комарджия, воден от желанието да увеличи премиите си, позицията си в банката, перспективите за служебно израстване и егото си. Той е надвишил търговските си лимити и е укрил действията си от началниците чрез фиктивни сделки.


Адоболи обаче пледира пред журито, че висшите банкови мениджъри са знаели за транзакциите и са го окуражавали да поема по-висок риск. А той е работил единствено за увеличение на банковите печалби.


Защитникът на Адоболи Чарлз Шерард пък използва метафората, за да разясни културата на Уолстрийт. В заключителната си реч той сравни клиента си със Спартак - роба, превърнал се в гладиатор. Шерърд припомни сцената от филма, в която Спартак излиза напред, за да поеме вината за въстанието на робите, но останалите гладиатори го защитават, обявявайки се също за Спартак.


На Уолстрийт обаче нещата се развиват по съвсем различен начин - и тримата съотборници на обвиняемия били склонни да свидетелстват срещу него. И когато Адоболи станал и казал: Аз съм Спартак, другите трима се изправили и извикали: Да, това е той.


В своите заключителни думи преди произнасяне на присъдата съдия Джъстис Кейт казал на Адоболи, че каквото и да е решението на журито, той ще остане завинаги известен като човекът, отговорен за най-голямата загуба в британската история.


Вероятно същият прочит ще бъде приложен и срещу


Хавиер Мартин-Артахо

бивш изпълнителен директор от главния инвестиционен офис на щатския банков лидер Джей Пи Моргън Чейз в Лондон. Той бил прекият надзорник на търговеца Бруно Иксил, получил прякора Лондонският кит заради огромните си позиции на кредитните пазари, донесли на банката загуба от 6.2 млрд. щ. долара.


И двамата мъже вече не работят в щатската група, която на 22 октомври 2012-а заведе дело в Лондон срещу Мартин-Артахо. Засега не са известни подробности от обвинението.


Джей Пи Моргън Чейз открила търговските загуби през май, които главният изпълнителен директор Джейми Даймън определи като резултат от нечувани провали в управлението на сбъркани синтетични кредитни ценни книжа. Банката все още се възстановява от тези залози, загубите от които достигнаха 6.2 млрд. долара през първите девет месеца на 2012-а и може да продължат да растат.


Джей Пи Моргън уволни мениджърите, отговорни за загубата на групата, и заяви, че ще анулира премиите им, след като вътрешното разследване показало, че търговците вероятно умишлено са се постарали да скрият проблема. Било установено също, че Мартин-Артахо е окуражавал Иксил да слага по-високи оценки на търговските си сделки, отколкото би била цената им на открития пазар.


С банковата група тепърва ще се занимават финансовите надзорници и вероятно ще има заведени дела от потърпевши инвеститори - пенсионни фондове. Въпреки че и те вероятно ще гледат да уловят дребните риби.


Разбира се, и в четирите случая на измами преките извършители със сигурност имат вина. Но това в никакъв случай не оневинява бездействието на ръководните органи или умишленото насърчаване да се поема висок риск в името на големите пари.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във