Банкеръ Daily

Финансов дневник

Изтичат авоари от гръцките кредитори

След поредицата трусове на кризата в Гърция местните банки успяха да наберат капитал, да овладеят загубите си и да напишат план-програми за намаление на планините от лошите си дългове. Положителният обрат обаче е напът да секне заради разиграващия се през последните месеци пореден етюд от гръцката драма.

Само през януари от гръцките трезори са били изтеглени около 1.3% от депозитите, а лошите кредити пълзят нагоре - феномен, който председателят на гръцката централна банка Янис Стурнарас обяснява с разногласията между кредиторите по спасителната програма на страната.

По данни на централните банкери гръцките бизнесмени и домакинства са изтеглили 1.53 млрд. евро от банковите си сметки през януари и са свалили общия размер на депозитите в националната финансова система до най-ниската им стойност от 2011-а насам - 119.75 млрд. евро. Ако в сметката се прибавят и изнесените през декември 2016-а 3.4 млрд. евро, този двумесечен спад е най-дълбокият от юли 2015-а досега (когато истерията около финансовото здраве на южната ни съседка достигна своя пик).

През седмицата представителите на еврозоната и на МВФ се върнаха в Атина, за да оценят реформите и да уточнят с представителите на гръцката държава какви изисквания още трябва да изпълнят те, за да бъде деблокиран поредният транш от гласувания през 2015-а пакет от кредити общо за 86 млрд. евро. Правителството на Алексис Ципрас се надява на споразумение до края на март или в началото на април, но множеството от висящи въпроси провокира тревоги, че тези изисквания могат да се окажат трудни за прокарване в южната ни съседка.

Най-големите гръцки кредитори - "Пиреос банк", "Националната банка на Гърция", "Юробанк Ергасиас" и "Алфа банк" - постигнаха значителен напредък от края на 2015-а. По онова време от тях бяха изтеглени панически 26% от общия обем на депозитите заради опасения, че страната може да напусне блока на еврото. Масовото изтичане на капитал бе спряно едва след като правителството затвори банките за три седмици, наложи контрол върху тегленията и паричните преводи от страната за чужбина и се съгласи да изпълни трета (след 2010 г.) спасителна програма за 86 млрд. евро. Последва рекапитализация на кредиторите в размер на 14.4 млрд. евро. Тя бе осъществена през ноември 2015-а от гръцкия фонд за финансова стабилност (Hellenic Financial Stability Fund) и от частни инвеститори, което укрепи банковите баланси. За първи път от 2010-а насам три от четирите водещи местни банки се очаква да излязат на печалба за 2016-а - поне такива могат да са очакванията.

Нещата се влошиха през последните три месеца на миналата година, когато и БВП на Гърция се сви с 0.4%, а кабинетът на Ципрас направи поредица от необявени правителствени разходи - те раздразниха кредиторите на страната.

На практика гръцката банкова система все още се гърчи под планина от лоши заеми, чийто дял е над 70% от общите й активи и 50% от общото количество на отпуснатите кредити - най-тежкото дългово бреме в еврозоната. Кредиторите обаче работят по тригодишен план за стопяване на необслужваните задължения от 50% до 38 на сто. А това означава преструктуриране, продажба на активи и отписване на част от вземанията за този тригодишен период.

В публикуван през февруари доклад МВФ изразява надежда, че мерките ще помогнат на банките да получат от инвеститорите по-добри цени за подценените си активи. Но пък планът разчита на силна икономика, защото почти половината от редукциите на необслужваните ипотеки и лоши бизнес заеми трябва да станат факт през второто полугодие на 2019-а. Това може да се окаже чист хазарт на фона на слабостта на гръцкото стопанство. Нещата ще се влошат, ако европейските кредитори на Гърция и МВФ не се споразумеят с Атина за жизненоважния транш от спасителния пакет, защото южната ни съседка трябва да плати до юли около 6 млрд. евро по главници на държавни облигации.

Facebook logo
Бъдете с нас и във