Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Изпускаме балона на дефицита наполовина

Изтерзани от предизборни кьорфишеци и политически интриги, почти губим ориентация къде сме и накъде отиваме. Добре, че от време на време хората от финансовото ведомство изваждат нещо с числа, за да се ориентираме поне малко. Например тези дни се разбра че се стремим бюджетният дефицит да е 0.9% през 2017 година. Това е записано в тригодишната бюджетна прогноза, която прие Министерският съвет в сряда (16 април).


"Предвижданата в средносрочен период благоразумна фискална политика на намаляване на бюджетния дефицит с умерени стъпки е израз на управленската воля за спазване на фискалната и бюджетната дисциплина", уверява изпълнителната власт в документа. Ето как числата илюстрират изпускането на надутия вече втора година балон на дефицита. От сегашните му нива от около 1.8% дефицитът трябва да намалее до 1.5% от БВП за 2015 г., до 1.1% от БВП за 2016 г. и до 0.9% от БВП за 2017-а. Общото ниво на приходите за периода 2015-2017 г. се предвижда да бъде в рамките на 37-38% от БВП. Разходите по консолидираната фискална програма за 2015 г. пък трябва да са 39.6% от БВП, а за 2016 г. и 2017 г. да са съответно 38.3% от БВП и 37.9% от БВП, с други думи планира се постепенно намаляване на дефицита в средносрочен план.


Въпреки че в бюджета за тази година беше заложен ръст на БВП от 1.8%, сега прогнозата е коригирана нагоре с 0.3 процента. Мотивът е, че ръстът на икономиката за 2013 г. е бил 0.9% при прогноза от 0.6 на сто. Очакваният ръст за 2015 г. е 2.6%, а за 2016 г. разчетите са той да е 3.4 на сто.


За 2014 г. се очаква дефлация от 0.2 процента. След което инфлацията ще се ускори до 2.4% през 2015 г. и отново ще се забави до 1.7-1.8% през 2016 и 2017-а.


През периода 2015-2017 г. данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж и към засилване на фискалната устойчивост. В областта на осигуряването през същия период е предвидено да се запази равнището на вноските за социално и здравно осигуряване. Размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица ще расте - съответно на 2600 лв. за 2015 г., на 2800 лв. за 2016 г. и до 3000 лв. за 2017-а.


Въпреки някои колебания около попълването на приходната част финансовият министър Чобанов изглежда оптимист. " Не смятам, че ще се стигне до актуализация на Държавния бюджет за тази година", каза той. "Наистина има сигнали за забавяне на износа и на вноса от трети страни. Но това засега са еднократни явления и не оказват въздействие върху прогнозата за бюджета", посочва Чобанов.


Какво ни чака до края на мандата?


На първо място ще се запази социалният профил на бюджетните разходи - една трета от тях ще отиват за социалната сфера. Приоритет на социалната политика през следващите три години ще е повишаване на жизненото равнище на населението, пише в документа. По отношение на мерките на пазара на труда - ще продължи активното подпомагане за намирането на работа, особено на хората от групите в неравностойно положение. Ще продължи действието и на европрограмата "Гаранция за младежта", различните форми за осигуряване на работа за младежи, завършили наскоро университет и без практически опит. В сферата на пенсионната политика - ще продължи осъвременяването на пенсиите чрез прилагането на "швейцарското правило". В прогнозата се предвижда в бюджета да се заделят 100 млн. лв. като резерв за социални мерки, за допълнителни великденски и коледни добавки към парите за старост.


В инвестиционното направление правителството предвижда през 2015 г. 300 млн. лв. да бъдат разпределени за общински проекти по Публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите". Заложени са допълнително 100 млн. лв. за държавни инвестиционни заеми, които да помогнат за успешното завършване на проекта "Транзитни пътища V".


Прогнозите за следващите три години са доста оптимистични, при положение че от началото на годината икономиката ни е в объркано състояние. Финансовият министър признава, че през първото тримесечие на годината страната ни има по-висок растеж, но по-ниска инфлация. Което противоречи на икономическата логика, твърдят различни експерти.


По думите на Чобанов засега не може да се говори за голям срив на преките чуждестранни инвестиции. Но според данните на БНБ за февруари сривът на инвестициите е 73% на годишна база, а в сравнение с януари те са с 43% по-малко.


 

 



Дългът чака удобния момент




Все още не е избран най-подходящият момент за емитирането на дългови книжа за близо 3 млрд. лв., които ще предложим на външните пазари, каза финансовият министър. От стенограмата на правителството стана ясно, че Чобанов се разминава във вижданията си с премиера Пламен Орешарски по този въпрос. Чобанов настоявал това да се случи възможно най-бързо, докато Орешарски смятал, че може да се изчака. Финансовият министър обяснява, че се чакали някои решения на Европейската централна банка, но те са се забавили и затова и той вече клони към мнението на Орешарски. "Няма как да не слушаш началника", отбеляза с усмивка Чобанов. Става въпрос за намерението на ЕЦБ да намали лихвата по депозитите на банките от еврозоната. Един такъв акт открива за нас възможност за теглене на заем при по-изгодни условия. Очакванията са, ако ЕЦБ приложи тази мярка, тя да стимулира европейските банки да изкарат авоарите си на пазара, а не да ги държат в трезора на централната банка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във