Банкеръ Daily

Финансов дневник

Изпариха се 220 млн. лв. прогнозни приходи

От данък "Лихва" за 2019-а са събрани смешните 6.1 млн. лева

S 250 8ee6346c 7089 4985 b860 ca27addd5a8a
S 250 c8356c0b e028 467c 8e47 2b1c654c2aae
S 250 32b25168 2e53 484b 97eb a2ff146bd091

Има два данъка у нас, които съществуват само заради политически инат. Без  връзка със здравата икономическа логика . Те очевидно са в ущърб и на гражданите, и на бизнеса.Но привържениците на грубия  фискализъм  в Министерството на финансите отказват да ги премахнат. Събираемостта им е десетократно  под планираната, а са и много скъпи сами по себе си, защото административните разходи за  събирането им са необосновано големи. Единият фискален шедьовър е  данък „Лихва“ - свидната рожба на екс министър Симеон Дянков, финансовият гуру на премиера Борисов от първия му кабинет. Другият е  данък „Уикенд“ - той е заслуга не неговия наследник - сегашният   финансист № 1 Владислав Горанов. Хазната би  трябвало  да събира  съвкупно  над 220 млн. лв. годишно от двата налога. Но реално се оказа,че  прогнозите за тях  са равени с поглед към луната.

Само 6.1  млн. лв.   са събрани от данък „Лихва“  за миналата година. Но това е около половината от събраните 11 млн. лв. през 2018 година. Това  съобщиха  специално за "БАНКЕРЪ“ експертите от Финансовото министерство.. Постъпленията от данъка  "Лихва", който беше въведен чрез  спорни законови промени  от 1 януари 2013 г., намаляват стремглаво. За 2013 г. от този налог в хазната са постъпили 82.4 млн. лв., за 2014 г. приходите се свиват до 65.7 млн. лв., а за 2015 г. - до 52 млн. лева.  През следващите години спадът продължава, но официални данни за приходите от него няма.

Когато Симеон Дянков  въведе ставката oт 10%, която влeзe в cилa oт 1 янyapи 2013 г. c пpoмeни в Зaĸoнa зa дaнъцитe въpxy дoxoдитe нa физичecĸитe лицa (ЗДДФЛ), той смело оповести, че очаква

приходите да са  над 120 млн. лв. годишно

Тези очаквания, както е известно,  не се оправдаха.  И в края на 2013 г. беше решено ставката да се намалява c по  2% вcяĸa гoдинa. Πpи тaзи cxeмa в paмĸитe нa пет години дaнъĸът тpябвaшe дa спадне до нулата.

B ĸpaя нa 2014 г. тогавашният финансов министър от кабинета "Орешарски" - Петър Чобанов  предложи на парламента дa зaпaзи paзмepa нa дaнъĸa, ĸoйтo по онова време бeшe 8 процента. Ето защо пpeз 2015 г. дaнъчнaтa cтaвĸa се закотви на това ниво и стои на него  и до днес. А  на облагане вече подлежат и доходите от безсрочните влогове.

Набеденият за сериозен приходоизточник на хазната данък върху лихвите  се "издъни".   Министерството на финансите признава, че данъкът върху лихвата по депозитите не е оправдал очакванията.

И какво от това? Народонаселението си плаща. И даже претръпна.

По подобен начин стои въпроса и с данък „Уикенд“. Скромната сума от 33 млн. лева е събрала хазната от него за 2019-а. А според консервативните прогнози на финансовото ведомство  очакваните приходи от данък "уикенд" в  хазната трябваше да са

минимум  100 млн. лв. годишно

Такива бяха сметките през 2015-а, когато парламентът гласува промени в режима на ползване на данъчен кредит за недвижими имоти и автомобили , които се ползват както за служебни, така и за лични цели. Като ползване за „лични нужди“ беше определено използването на активи на предприятието, за които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит от страна на собственика, на работниците и служителите. Или на трети лица -за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице. В определението беше включено и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, поясни  счетоводният експерт Божана Страхилова.

Веднага след приемането на рестрикциите тръгна процес по прехвърляне на фирмените леки коли във владение на физическите лица - собственици на фирмите. Така разходите за любовниците, примерно, започнаха да се плащат от физическото лице - любовник, а не от фирмата, която е любовно неутрална, но данъчно е  все по-съпричастна. Това е и насмешливото обяснение на ефекта от въвеждането на новия данък, от който

 

държавата печели символично, но тормози фирмите реално

 

Всички фирмаджии, които събираха касови бележки - фактури за гориво и за други разходи за колите си от началото на годината, за да ги включат като разход на управляваните от тях компании, започнаха да ги изхвърлят. Преди това този разход се признаваше от данъчните органи с презумпцията, че колата се използва за фирмени дейности, като върху този разход на фирмата се начисляваше 10% данък. Тази проста система умря.

Десетки хиляди хора от фирмите постъпиха по следния начин: автомобилът, ползван примерно 3-4 години и вече достатъчно амортизиран, се прехвърля на физическо лице (мениджър,собственик), плаща се ДДС върху остатъчната му стойност и всичко приключва. Ако някой  иска да впише като разход на фирмата си зареждането и поддръжката на личната кола, това вече може да стане само чрез договор за наем между него и юридическото лице. При това в края на годината физическото лице ще трябва да плати 10% върху приходите си от наема, но пък фирмата ще изпише разходи, с което ще намали финансовия си резултат и съответно и данъка върху печалбата си. Само че данъчните винаги могат да атакуват такива сделки с презумпцията, че са между свързани лица и че условията по договора са подчинени на тези отношения.

Така че най-чистия ход си остава плащането на омразния данък “уикенд”. Той  е ненавиждан от хората във фирмите не само защото накърнява правото им на ползване на дадена вещ - примерно на лека кола за фирмени цели, но и поради мъчително трудното изчисляване на налога. По отношение на изчисляването на данъка, според данъчните, най-логичното, както показва и името му, е през  петте работни дни на седмицата да се води, че дадената вещ, в случая фирменият автомобил, се ползва за служебни цели. В двата почивни пък да се знае, че дори и да не мръдне от гаража, колата е използвана за лични или семейни цели. Разбира се, освен за време на ползване става дума и за пробег.

Ако някой сметне колко разходи има около администрирането на този данък, може да се окаже, че и той, подобно на данък “наследство” преди години, трябва да отпадне.

Но не би.

Facebook logo
Бъдете с нас и във