Банкеръ Daily

Финансов дневник

Иван Салабашев завършва с успех преговорите за финансовото уреждане на Независимостта на България

Иван Салабашев е финансов министър в правителството на Стефан Стамболов и в първото правителство на Александър Малинов

На днешния ден можем да си спомним за академик Иван Петров Салабашев - политик от Либералната партия в Източна Румелия, после в Съединена България от Народнолибералната, след това от Демократическата партия. Той е починал на 14 юни 1924 г. в София.

Заемал е различни министерски постове - напред директор на правосъдието в Източна Румелия. После е финансов министър в правителството на Стефан Стамболов  и в първото правителство на Александър Малинов, както и правосъден министър. Той е бил народен представител в VI (1890-1893), VII (1893-1894), XI (1901) и XIII (1903-1908) обикновено народно събрание.

Иван Салабашев е роден в Ески Заара (днес Стара Загора) през 1853 година. Негов брат е видният военен деец полковник Стефан Салабашев.

Иван Салабашев завършва гимназия в град Табор, Чехия (1872 г.) и математика в Пражката политехника (1876 г.). Темата на разработката е "Декартова крива линия", която се смята за първи оригинален български труд по математика.

След Освобождението Иван  Салабашев се връща в Пловдив, където заема различни постове в управлението на Източна Румелия и се включва в местната Леберална партия. При нейното управление той е директор на правосъдието (1882-1884 г.).

След Съединението Иван Салабашев се включва в Народнолибералната партия и участва в правителдството на Стефан Стамболов като министър на финансите (1888-1890; 1892-1894 г.) и министър ан правосъдието (1892 г.). През 1903-а преминава към Демократическата партия.

През 1908 г. става министър на финансите в кабинета на Александър Малинов (1908-1910 г.). Наред с колегите си министри Стефан Паприков и Андрей Ляпчев, Салабашев представлява българската страна в преговорите за финансовото уреждане на Независимостта на България, провъзгласена на 22 септември 1908 г., и ги завършва с успех, подписвайки българо-руския протокол от април 1909 година. За да посрещне увеличените вследствие от протокола финансови задължения на държавата, Салабашев повежда преговори за нов чуждестранен заем, като същевременно се опитва да разбие монопола на френската "Париба" върху българския държавен дълг и да отслаби контрола ѝ върху българските финанси. След като френското правителство проваля заем с друга френска банка - "Креди мобилие", Салабашев постига споразумение с австрийската "Винер банкферайн" (декември 1909 г.). Сближението му с Виена затруднява княз Фердинанд, който търси голям заем от Париж, за да подготви България за война с Османската империя. Това кара княза да свали Салабашев от финансовото министерство (септември 1910 г.).

От 1910 до 1914 г. Салабашев е пълномощен министър в Австро-Унгария.

Иван Салабашев е сред първите български шахматисти. Научава се да играе шах в гимназията в Табор. След завръщането си в България започва да популяризира тази игра. Той е първият председател на създадения по негова инициатива Софийски шахматен клуб.

Заемайки разни постове в Източна Румелия, Иван Салабашев предлага находчиво решение по какъв начин 56-членното Областно събрание в Пловдив, в което 30 от членовете са българи, да избере свой Постоянен комитет, състоящ се само от български представители. С това си решение младият политик става основоположник на изборната математика в България.

В негова чест е наречен математически турнир, който се провежда от 1992 г. в Стара Загора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във