Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Истерия по "складирането" на пари

Само за три месеца - от ноември до януари, в банките ни са влезли почти 2 млрд. лв. под формата на депозити. Това показват сметки, направени на базата на последните статистически данни на БНБ. Година по-рано сумата за същите три зимни месеца е била общо 1.27 млрд. лева. Месечните ръстове са впечатляващи - 345 млн. лв. за ноември, 897 млн. за декември и 648 млн. лв. за януари.


С какво месеците около Коледа и Нова година този път са били толкова различни в сравнение с предишни години? Откъде идва този мистериозен почти двоен ръст на "белите пари за черни дни"? Какво изключително се е случило, за да се стичат те "на склад" в банките?


С тези въпроси се обърнахме към банкери и аналитици.


Някои от тях напомниха, че да се абсолютизират тези суми като притежание на български граждани е дълбоко погрешно. В случая става дума за депозити и на чужденци, които работят у нас като високоплатени експерти. Публична тайна е и напливът от вложения на съседи от Северна Гърция в наши трезори от пограничните райони, които търсят доходност и сигурност. За тези съществени обеми пари статистика няма и няма как да има. Но кристалноясно е, че в статистическото перо на БНБ "Домакинства и НТООД" има както физически лица, така и самостоятелни предприемачи, а в нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД), са фондациите, футболните клубове, синдикатите и др. При така предложената обединена статистика от страна на Централната банка трудно може да се прецени относителното тегло на депозитите на физическите лица, но се предполага, че е значително.


Въпреки това централен банкер, пожелал анонимност, бе категоричен, че има две причини за рязко увеличения приток на пари у населението. От една страна, за първи път от четири години насам бонусите на работещите в бюджетната сфера и държавния сектор бяха разрешени. Преди ексфинансовият министър Симеон Дянков категорично ги беше забранил дори и при сериозни икономии във Фонд "Работна заплата". Другият, макар и непряк източник за средства у персонала, са изчистените държавни задължения към бизнеса и основно забавянията при връщането на данъчния кредит по ДДС.


Само през ноември и декември размерът на възстановения на фирмите ДДС е 1.055 млрд. лв., сочат справки на Министерството на финансите. По този начин възстановеният ДДС за последното тримесечие на 2013 г. е над 1.587 млрд. лв., като най-много са фирмите, които са си върнали суми до 100 хил. лева.


От Министерството на финансите припомнят, че в края на миналата година бе възстановен целият дължим ДДС, който е начислен от страна на фирмите, без тези суми, по които има действащи ревизии. Така за пръв път през последните години държавата е издължила всички плащания по ДДС на дружествата. Нещо повече, тя започна настоящата година с плащания към бизнеса по този данък, а не с изплащане на забавени задължения, които отнемат ликвидност на бизнеса.


Тези стотици милиони развързани пари за бизнеса са му позволили и той да разчисти забавените заплати, коментира централният банкер.


Според главния изпълнителен директор на "Банка ДСК" Виолина Маринова политическата несигурност кара хората да са напрегнати и да спестяват. Нейни колеги от други банки споделят това мнение - населението постоянно е "облъчвано", че рискът от политическа криза, хаос и предсрочни избори е голям.


Според председателя на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян потребителите предпочитат да заделят парите си и ще ги извадят от трезорите чак когато икономиката започне осезаемо да се раздвижва, защото хилавите ръстове не оказвали никакво влияние върху ежедневния живот.


Други банкери коментират, че не е малък делът на парите от дребен и среден бизнес, който е затворил кепенците. Зад тази теза стои и Стати Статев, ректор на УНСС и член на УС на БНБ. Едноличният търговец примерно се е задъхал, продал е наличната стока на едро, ритнал е сергията на пазара и е вложил парите в банка да чакат по-добри времена.


Тревожното в тази ситуация е, че ръстът на депозитите продължава значително да изпреварва ръста на кредитите. Парите се вкарват на сигурно, вместо да се харчат за потребление или да се инвестират в икономиката.


Състоятелните българи също са предпазливи. Вместо да инвестират и да създават нови работни места, те стискат парите или продават бизнеса си, за да трупат сигурен доход от лихви. За 2013 г. депозитните сметки с над 1 млн. лв. в тях са се увеличили с 85 до общо 734. В тези сметки "дремят" 1.789 млрд. лева.


Депозитният апетит е в разрез с низходящата тенденция на лихвите. Отминалата година бе белязана от знака на постоянен спад на лихвените проценти по банковите депозити, както и от въвеждането на данък върху доходите от лихви по срочни депозити на физически лица, сочи доклад на "УниКредит Булбанк". Дори и въведеният данък "Дянков" не се е отразил върху потребителското поведение на населението. Почти всички банки на пазара са предложили алтернатива на срочния депозит - разнообразни безсрочни разплащателни и спестовни сметки с атрактивни лихвени условия, показва анализът. Това е причината за значителния ръст от 36.5% на привлечения ресурс по тези сметки за последните 12 месеца, докато при срочните депозити ръстът е 4.9 на сто.


През 2014 г. драстични промени в потребителското поведение на домакинствата едва ли ще се наблюдават, прогнозират от банката. Най-вероятно българинът ще остане предпазлив в своите финансови решения и ще се въздържа от необмислени и спонтанни покупки. Лихвените проценти по депозитите ще продължат да падат, възможно е те да достигнат нивата преди кризата. Банковата система е свръхликвидна и банките по-скоро търсят начини за пласиране на привлечения ресурс, отколкото да се стремят да привличат нови депозити, отчита анализът. По-ниските лихвени проценти едва ли ще се отразят на спестяванията на населението и те ще продължат да нарастват, но с доста по-бавни темпове.


 

Апостроф


Данните на БНБ не дават отделна статистика за депозитите на хората, констатира аналитикът Георги Ангелов. Той обръща внимание, че БНБ публикува данни за депозитите на "Нефинансови предприятия" (това са фирмите от реалната икономика) и на "Домакинства и НТООД ". Често се приема, че перото "Домакинства и НТООД" се състои от депозити на отделни хора. Обаче това съвсем не е така, защото в перото се включват "физически лица, самостоятелни предприемачи (в т.ч. и еднолични търговци и самонаети лица) и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД)". А в групата на последните са "синдикати, политически партии, фондации, сдружения, църкви и религиозни общества, читалища, културни и спортни клубове".



С други думи, в статистиката за депозитите на домакинства се включват също така едноличните търговци, както и множество други организации - от синдикати до футболни клубове, коментира Ангелов. В България има стотици хиляди еднолични търговци, някои от тях с голям бизнес, с десетки и стотици служители и е нормално да имат големи оборотни средства в банки. Това не са лични средства на едноличния търговец, това са оборотни средства на бизнеса му. Партии, синдикати, сдружения, спортни клубове също имат сериозни финансови обороти, така че е нормално да имат средства в банки, допълва той. Ето защо картината е силно размита.




Facebook logo
Бъдете с нас и във