Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Инвестиционното банкиране трябва да бъде отделено от традиционното

Генералният секретар на Европейската асоциация на публичните банки Хенинг Шопман пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Шопман, какви са възможностите за сътрудничество между Европейската асоциация на публичните банки, чийто генерален секретар сте вие, и кредитни институции от нашата страна като Българска банка за развитие и Общинска банка?

- Самата асоциация дава възможност на мениджърите от структурите, членуващи в нея - банки за развитие, общински банки и други подобни с държавно и общинско участие, да се виждат помежду си и да обменят мнения и идеи за съвместна работа. При посещението ми в България в края на 2012-а се срещнах с управителя на БНБ Иван Искров и с кмета на София Йорданка Фандъкова, с която се разбрахме да организираме един съвместен международен семинар по общинско финансиране, общински финанси и общински банки в Европа.


Какви са впечатленията ви за икономическата и финансовата ситуация в България?

- Притеснявам се, че страната ви може да бъде засегната от евентуалното намаляване на финансирането от структурните фондове на Европейския съюз. Това означава по-малко финансови средства не само за България, но и за много други държави в ЕС. Ограничаването на финансовия ресурс от ЕС пък може да постави под въпрос много проекти, чието изпълнение е свързано с нивото на заетост, с поръчки към бизнеса и това на свой ред да се отрази негативно на икономическата активност и у вас, и в други държави. Затова е важно страните да направят необходимото и да запазят предпоставките за икономически растеж. Само така те ще останат привлекателни за външните капитали.


Само структурните фондове на ЕС ли са спасение за страна като нашата? Според вас има ли и какви са пречките българският бизнес да привлича частен заемен капитал от западния банков сектор?

- Добър въпрос. Според мен по-малките частни банки в Европа работят предимно на национално ниво, а големите частни банки предпочитат да финансират кандидати с рейтинг АА или ААА, за да избегнат риска. А публичните банки, които са представени в асоциацията, чийто председател съм аз, пък често са законово ограничени и не им е позволено да извършват финансови операции извън страната си. И всички тези обстоятелства създават проблеми с външното частно финансиране за проекти в държави като България.


Все пак има ли някакви финансови механизми публичните банки да могат да си взаимодействат при осигуряване на евтино финансиране за проекти в държави като България?

- Искам да внеса едно уточнение. Не всички наши членове имат такова ограничение - да работят само на местно и на регионално ниво. Някои банки, като KFW примерно, имат право да работят по целия свят. Но те са ни асоциирани членове. Някои от банките за развитие също имат право да работят по целия свят.


Искате да кажете, че няма пречка чрез вашата асоциация, примерно Общинска банка, да намери партньори за допълнително финансиране за своето развитие?

- Едно от предимствата банките да са членове на нашата асоциация е възможността те да си сътрудничат и да извършват съфинансиране. Нашата роля се състои в това да можем да съдействаме за срещите между тези различни банки, да можем да инициираме взаимната им работа. Но не можем да ги насилваме да предприемат едно или друго решение.


А вие като асоциация можете ли да играете ролята на посредник между вашите членове и европейските институции на най-високо равнище, чува ли ви се думата в тези отношения?


- Да, и е възможно, и е една от основните ни задачи. Всяка година провеждаме общо събрание, на което каним представители на институциите. Например през 2011-а поканихме комисар Мишел Барние, а през следващата при нас бе Ван Ромпой. Всяка година се стараем да осигурим представители на Еврокомисията или депутати от Европейския парламент. А когато някой от нашите членове изпитва затруднения и иска среща с представители на Европейската комисия, ние можем да организираме такава среща.


А търсят ли асоциацията за мнение при обсъждането на европейските проектодирективи на ЕС, които засягат банковия сектор. Например като директивата за ипотечните кредити или в обсъждането за това дали да се въведе единна такса върху банковите транзакции в ЕС и други подобни?

- Да, наистина търсят нашето становище и понякога ние имаме много силни доводи за промяна на определен текст от директивата. Ще дам един пример от сферата на обществените поръчки. Има една директива, която постановява, че навсякъде в ЕС предоставянето на финансови услуги трябва да мине през процедурата за обществените поръчки. Нашата асоциация обаче каза на Европейската комисия, че това е неприложимо в сферата на финансовите услуги. Защото, ако днес дадете оферта при даден основен лихвен процент, след шест седмици, колкото е най-краткият срок за обжалване, преди да се реализира тази оферта, лихвеният процент ще се е променил. Така успяхме да изключим финансовите услуги от това изискване.


В Асоциацията на публичните банки членуват и германските ландесбанки, които по своя размер са едни от най-големите не само в Германия, но и в Европа. За тях има ли ограничения да инвестират извън страната? Питам ви, защото покрай така наречения Европейски банков съюз и създаването на общия европейски надзор силно нашумя нежеланието на Германия контролът му да се разпростре и над ландесбанките?


- Историята с ландесбанките е доста дълга. Но, казано накратко, преди кризата, заради натиска на другите кредитни институции в Европа, германското правителство свали държавната гаранция, от която се ползваха ландесбанките. За сметка на това обаче им бе позволено да инвестират в други държави. В конкурентната надпревара с частните кредитни институции обаче мениджърите на тези банки взеха и много погрешни решения, като вложиха пари в американски ипотечни облигации например. В резултат на това отчетоха значителни загуби.


Значи, затова Европейската комисия настоява ландесбанките да бъдат поставени под общ европейски надзор, а германското правителство се дърпа?

- Не, между двете неща няма нищо общо. Въпросът за общия европейски надзор е принципен - дали е добре той да обхване 8 хил. банки, или трябва да се разпростира само върху десетина или петдесет най-големи транснационални кредитни институции? Защото аз мисля, че по-малките банки могат да бъдат контролирани от националните регулаторни органи, чиито опит и умения не са по-лоши от тези на Европейската централна банка.


Какви са уроците, които научиха публичните банки от кризата?

- Един от тях е, че не трябва да се поема необоснован риск. Но като говорим за кризата, нека не забравяме, че тя тръгна от САЩ и именно фалитът на Лемън Брадърс породи ефекта на доминото. Практиката показва, че не е добре универсалното банкиране да се смесва с инвестиционното, при което операциите са много по-рискови.


Смятате ли, че на публичните банки, независимо дали са общински, ландес или спестовни, трябва да им бъде забранено да се занимават с инвестиционно банкиране?

- Не, не мисля, че трябва да се въвежда такава забрана. Нещо повече - имаме и решение на този проблем и то присъства в доклада Лийканен.


Какъв е този доклад?

- Докладът Лийканен е изготвен по поръчка на Европейската комисия и коментира въпроса дали инвестиционният бизнес да не се отдели от обикновения бизнес на една банка. Идеята е двата бизнеса да бъдат обособени в отделни структури, които да са под една шапка. Това би позволило провалът на едната да не води автоматично и задължително до срива на другата. Така поеманите при инвестиционното банкиране по-големи рискове няма да влияят върху традиционния банков бизнес, или това, което ние наричаме универсално банкиране. Тогава и заплахата хората да загубят спестяванията си ще е много по-малка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във