Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Инвестиционните банки са във възход

Инвестиционните поделения на най-големите финансови институции в света започнаха да отчитат по-високи печалби от "майките" си - въпреки растящите капиталови изисквания и другите мерки, предприети от регулаторите за ограничаване на дейността им. Това сочат данните от финансовите отчети за второто тримесечие на 2015-а. Приходите на отделните банки се сравняват трудно, защото те използват различни начини за пласиране на капитала и за отчитане на разходите си, по различен начин мерят и рентабилността си. Но дори при тази уговорка общото усещане е, че доходността на инвестиционния банков бранш е започнала да се възстановява след кошмарните години, в които огромните глоби заличиха печалбите му.

Лидер на новата тенденция е швейцарският банков гигант "Ю Би Ес". Може би защото това е групата, която пожертва голям дял от инвестиционните банкови услуги срещу рентабилност. Завоят на поделението към дейности, които са по-ниско чувствителни към риска, като например консултантските услуги, също повишиха доходността на капитала. Положително повлия и прехвърлянето на някои от губещите активи на инвестиционната банка към звеното за неприсъща дейност след кризисното преструктуриране на бизнеса. Шефът на инвестиционното поделение на "Ю Би Ес" - Андреа Орсел, подчерта, че ръстът на приходите вече не е критерий за успех на бранша, но "... има един показател, от който никой не може да избяга, и той е: доходността на акционерния капитал, нейното равнище, постоянство и количеството риск за постигането й".

"Пропастта" между 30.2-процентната възвръщаемост на използвания капитал от инвестиционната банка на "Ю Би Ес" и постигнатите 11.1% от компанията майка, впечатлиха достатъчно анализаторите, за да запитат главния изпълнителен директор на швейцарската група Серджо Ермоти дали планира да развива поделението.

Бил Майкъл - ръководител на звеното за финансови услуги за Европа, Близкия изток и Африка на "Кей Пи Ем Джи", коментира, че инвестиционните банки като цяло "имат огромен напредък" през последните седем години. Той е основно по посока на свиване на разходите. Същевременно играчите от бранша са направили "сериозни операции на балансите си, оптимизирайки оределите източници на пари и прихващанията на търговските сделки с партньорите и са подобрили управлението на заложените като гаранция активи", за да направят капитала си по-ефективен.

Рентабилността на инвестиционното поделение на германската "Дойче Банк" е била почти двойно по-висока, отколкото на компанията майка през второто тримесечие на тази година. Това подкрепи решението на банковото ръководство да развива с приоритет инвестиционните пред дребните банкови услуги.

"Креди Сюис", която прави преглед на стратегията си под ръководството на новия главен изпълнителен директор Тиджан Тиам, е единствената банка, в която рентабилността на инвестиционните банкови услуги не превъзхожда чувствително резултатите на компанията майка. Въпреки това дори тук съотношението е 15.6% към 15.3% в полза на доходността на капитала на инвестиционното поделение.

Водещият анализатор на брокерската компания CLSA Майк Майо смята, че рентабилността на дребните банкови услуги ще се подобри, след като започнат да се повишават лихвените проценти. Това ще отнеме предимството на инвестиционните операции. Господин Майкъл от "Кей Пи Ем Джи" обаче оспорва това мнение с мотив, че по-високите лихви ще помогнат и на инвеситицонните банки, защото "всяка корпорация, хеджингов фонд и пазарен участник ще трябва да преизчисляват риска си". А за банките това означава приток на купувачи на продукти за хеджиране на риска от лихвени и валутни колебания.

В момента едва две от десетте най-големи световни банки - "Голдмън Сакс груп" и "Моргън Стенли", дължат по-голямата част от печалбите си на инвестицонните си банкови операции. А това е било характерно за шест от тях, преди да избухне световната финансова криза през 2007-а. Новата реалност отразява паническото оттегляне на европейските банкови колоси от инвестиционния бранш след катастрофалните загуби по време на кризата, след солените глоби за нарушения и натиска на контролните органи да ограничат рязко рисковата си дейност. В резултат компаниите майки се отказаха от традиционните инвестиционни банкови сделки като гарантиране на първоначални публични емисии, организиране на сливания и поглъщания, продажби на фирмени дългове, подпомагане на клиенти да търгуват акции и облигации и създаване на сложни инвестиционни продукти като финансовите производни. Частните банкови услуги и управлението на богатствата на заможни индивиди замениха инвестиционните банкови поделения като източник на печалби в някои интернационални банкови групи. Докато други се реорганизираха в национални кредитори - далеч от рисковата вселена на сложните финанси. И двете стратегии изискват по-малко финансови ресурси, отколкото инвестиционното банкиране, и носят по-стабилни доходи. Едрите акули от Уолстрийт също бяха принудени да ограничат инвестиционната си дейност. Например от средата на 2007-а насам "Джей Пи Моргън Чейз" съкрати почти 25 хил. инвестиционни банкери, но в поделението все още работят около 50 хил. души - почти колкото е целият персонал на "Голдмън Сакс" или на "Креди Сюис".   

Facebook logo
Бъдете с нас и във