Банкеръ Daily

Финансов дневник

Инфлацията отхапа по 20 лв. от всеки 1000 лв. на депозит

S 250 0fa4431f 8ea1 4c75 8381 d530c1015ac9

Инфлацията от началото на годината (в сравнение юли 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 2%, съобщи Националният статистически институт.. Тези данни не са чак толкова тревожни -  били сме свидетели на двуцифрени , а дори и на трицифрени стойности. Проблем   обаче  е  пълната безпомощност на банковите депозанти да съхранят парите си при лихвите, които предлагат банките по срочните депозити. Престоят на пари в банка  вече  "подстригва"  главницата на внесените суми или  инвестицията е на загуба. С други думи лихвата по депозита , макар и със знак „+“ в рекламните брошури на банките, реално е отрицателна.

Според най-новите данни в лихвената статистика на Централната банка средният годишен процент по срочните депозити за домакинствата за  левове,вложени за  1 година е 0.14% , за депозитите в евро – 0.13%, а за тези в долари – 0.42 процента. Вече няма средни лихви над 1%, което, макар и с някои условности, означава че за седемте месеца загубите са съществени. Интересно е да се отбележи, че спадът на лихвите по депозитите е устойчив. За сведение в края на миналата година депозитите  за срок до 1 година са носели 0.19% за левовете, 0.20% - за еврото и 0.39 – за долари.

Ако вземем за пример  срочен депозит  от 1000 лв., оставени при лихва от 0.05%, това означава, че за седемте месеца на тази година по тях са „натрупани“ 50 ст.- май няма и за едно кафе без захар.  

Лихвите по банковите депозити отдавна не носят положителна доходност на притежателите си. Мечтата им поне да опазят  главниците на вложените средства също се разминава с реалността, защото евентуалните такси за откриване, поддържане или закриване на депозита също "нахапват"  внесените пари. Оттук нататък вече "взема думата" и  инфлацията, която доста по-чувствително   накърнява финансовите интереси на депозантите.

Разбираемо е, че банките  продължават да агитират, че срочните депозити си остават една от най-често използваните форми за спестяване на средства. И обясняват на какво се дължи това - от една страна те са по-безрисков инструмент за управление на спестяванията, ако ги сравним с колебанията в цените на пазара на акциите. От друга страна, са и по-достъпни, защото прагът на първоначалната инвестиция не е така висок както този за закупуването на недвижим имот  например. В добавка  излизането от една такава инвестиция може да стане много по-бързо и с предвидим резултат в сравнение  примерно с бавния процес на продажба на едно жилище.

И още: спестяванията  са "заключени" на сигурно място, а така се предотвратява  и  изкушението да бъдат  похарчени  за по-маловажни неща. Не на последно място - пазарът на срочни депозити е стабилен и сумите до 100 хил. евро (и тяхната равностойност в левове) са гарантирани. На датата на падежа спестителят получава  спестяванията си плюс лихва, без да са необходими допълнителните сложни стъпки, за да постигне това, както е например при продажбата на имот, на акции или на  дялово участие във фирми. Той получава  гарантиран лихвен процент за срока на депозита - независимо от това,  дали междувременно има промяна в лихвите.

Описаните предимства са  безспорни. Докато "подрязването"  на главници не е така видимо. А  който  е осъзнал съществуването и на такъв вариант  може да реши да си държи парите в сейф. Е, и там  ще се реже от главницата , но чрез  таксата за поддържане на секретната кутия. В практиката имаше и вариант да  ги зашие в дюшека. Но  там пък сигурността е  отчайващо ниска. Е,  животът показа, че може  да ги хвърли и от балкона си, обладан от порив  да помогне на "представителите" на "органите"  да разкрият свиреп телефонен измамник. Но това е друга тема.

Да разгледаме  един реален пример -  как би се  "люспил"  депозит от 10 000 лева. Ако оставим 10 000 лв. на депозит в банка днес, след година ще изтеглим 9986 лева. Тази сметка не е направена с методите на банковото счетоводство, но дава ясна представа  какво става с парите ни, ако "отлежават" в някоя  влогово-кредитна институция. Бакалската сметка е следната: ако се депозират   парите на най-популярния тримесечен влог, при който средната лихва е 0.1%, това ще означава годишна доходност около 10 лева. Казваме около, защото има минимална капитализация на лихви през годината, така че числото е незначително по-голямо.

От тези 10 лв. брутна печалба първо трябва да се извадят таксите, които са  платени  на банката, за да се постигне  този резултат. Таксата за обслужване на този влог, ако е от отворен тип, най-често е между 1 и 2 лв. месечно. Да предположим, че е 2 лв. -  за една година това прави 24 лева. Това означава , че освен 10-те лева печалба, които ще трябва да върнем на банката, ще се бръкнем и с 14 лв. от главницата.

(Тук даже и не споменаваме за таксата за откриване на депозита, защото и без нея картинката е доста еднозначно тъжна.)

Ако депозитът е срочен и от затворен тип - нямаме право да теглим или да внасяме по него, обикновено той не се товари с такса за обслужване. Но няма пълно щастие - тогава онези 10 лв. обаче попадат под ударите на данъка  върху лихвата, който я орязва с 8 процента.

Всъщност сметката разбира се  е доста по-сложна, защото при разглеждания пример  с тримесечния депозит, на всеки падеж ще се правят подобни изчисления и лихвата автоматично ще се удържа от сметката, така че вложителят понякога  доста трудно разбира каква точно е врътката.

Вече бе казано, че не бива да се пропуска и участието на  инфлацията през годината. Тя в момента се  "върти"  около 2%, но може индиректно да  "отхапе" около 200 лв. от  остатъчната сума  и тя да стане  около 9800 лева. И равносметката  от едногодишния престой на парите ни в банка би била : 10 000 лв. вложени  - под 9800 лв. получени в края на операцията.

Парадоксално е, че въпреки безпрецедентно ниските лихви  спестяванията в банките продължават да се увеличават, както сочи  статистиката на БНБ.

Като става дума за лихви и депозити - да припомним, че все още съществува  резилът, сътворен от финансовия министър  Дянков преди време, наречен дaнъĸ въpxy лиxвитe.От  вcяĸaĸъв вид бaнĸoви cмeтĸи. И   закован на 8 процента. Πъpвoнaчaлнo пpиeтaтa cĸaлa зa oблaгaнe нa дoxoдитe oт cпecтявaния, утвърдена  пpeз 2012 г. и влязлa в cилa нa 01.01.2013 г., в мoмeнтa нe ce пpилaгa. А тя предвиждаше дaнъĸът дa нaмaлявa c 2 пyнĸтa вcяĸa гoдинa пpи пъpвoнaчaлeн paзмep 10 процента. B ĸpaя нa 2014 г. HC peши дa зaпaзи paзмepa нa дaнъĸa, ĸoйтo тoгaвa бeшe 8%, и тaĸa пpeз 2015 г. дaнъĸът пак си бeшe  8% вмecтo 6 процента. И така си остана - от  2016 г. cтaвĸaтa не e пpoмeнянa. Πocлeднaтa пpoмянa в тази сфера,  зa ĸoятo се знae , e oт нaчaлoтo нa минaлaтa гoдинa, но  тя зacягa oбxвaтa нa дaнъĸa, а  нe  нeгoвия paзмep. И вече ce oблaгaт c дaнъĸ вcичĸи видoвe cмeтĸи - cpoчни дeпoзити, cпecтoвни и paзплaщaтeлни cмeтĸи, даже дeтcĸите  дeпoзити.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във