Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Инфлацията ни препъва за еврото

Чешки централен банкер смята, че еврозоната унижава България

Правителственото начинание за влизане на България едновременно  в ERM ІІ, и в Европейския банков съюз до края на юли 2019-а започва да изглежда все по-трудно осъществимо. Не е тайна, че правителствата на  държавите от  Еврозоната, а също ЕЦБ и Европейската комисия буквално пресираха  управляващите у нас сами да обвържат влизането на България в ERM ІІ с приемането й в Европейския банков съюз. И натискът върху страната ни да стори това бе направен с ясната идея, че подобно обвързване ще даде повече инструменти и най-вече достатъчно силни правни основания на Еврогрупата и на ЕЦБ дипломатично да отклоняват исканията на България за влизане в двугодишния валутнообменен механизъм за въвеждане на еврото, известен с абревиатурата  ERM ІІ. "Приклякането" на правителството ни по този въпрос стана на 29 юни 2018-а чрез писмото,  което България изпрати до министрите от Еврогрупата, от ЕЦБ и до Европейската комисия. Съдържанието на това писмо вече е обект на доста остри коментари и изказвания на високопоставени служители от централни банки на други страни от ЕС, които са извън еврозоната. Но към това ще се върнем  по-късно.

В случая, първо, ще се спрем на опасността, че България е напът да намали до нулата и без това малките си шансове за влизане в ERM ІІ - не заради  друго, а защото може да не изпълни всичките четири задължителни критерия от Маастрихт.  По-специално

става въпрос за хармонизирания индекс на потребителските цени

или, казано по друг начин - за инфлацията. Когато през пролетта на 2018-а излезе Конвергентният доклад на ЕЦБ, в него се посочваше, че  България  изпълнява всички критерии от Маастрихт, в това число и този за инфлацията, която за 2017-а е 1.4% годишно. Въпреки това в доклада беше направена  следната важна забележка: "През последните десет години този темп се колебаеше в широк диапазон от  1.7 до 12.6%, като средно за периода беше умерен и възлизаше на 2.2 процента. Гледайки в перспектива, съществуват сериозни опасения за дългосрочната устойчивост по отношение на инфлацията в България, като се вземе предвид и неотдавнашното увеличение на разходите за труд на единица продукция. Възможно е процесът на догонване да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо тази в еврозоната."

Едва ли трябва да сме учудени, че

предупрежденията на ЕЦБ се оказаха много резонни

Още през юли в своя публикация в. "БАНКЕРЪ" обърна внимание на факта, че през май 2018-а годишният темп на инфлацията в България е достигнал 2.3% и е близък до средния индекс на потребителските цени за ЕС. Това е важен въпрос, защото Маастрихтският критерий  за инфлация се мери по особен начин. Механизмът е описан в чл.140 от Договора за функциониране на ЕС. Според него в съответната държава - кандидатка за ERM ІІ, е налице ценова стабилност, когато средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1.5 % този, който съществува най-много в три държави членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност.  Трябва да се уточни, че  под "най-добри резултати в областта на ценовата стабилност"  трябва да се разбира "най-ниска инфлация". Съобразявайки се с това изискване, не можем да сме спокойни, когато гледаме публикуваните от Евростат индекси на потребителските цени на държавите от ЕС за август 2018-а. Според тях

по размер на годишната инфлация -  3.7%, България е на "престижното" второ място

след Румъния. За този период средната инфлация в еврозоната е 2 процента. Трите държави с най-ниска инфлация са Дания - 0.8%, а също  Ирландия и Гърция - с по 0.9 процента.  Ако приложим правилото на чл.140  от договора за функциониране на ЕС, средният  коефициент на инфлацията от тези три държави е 0.87 процента. И като прибавим към него посочената в договора надбавка от 1.5%, излиза, че при сегашните условия инфлацията в България не бива да превишава 2.4 процента. А тя, както вече казахме,  е 3.7 процента. Като се вземат предвид нарастващите доходи, засиленото потребителско търсене, както и  продължаващото поскъпване  на горивата и на други суровини и стоки, едва ли можем да се надяваме, че инфлационният индекс у нас рязко ще  намалее.  А без да изпълняваме всички Маастрихтски критерии трудно можем да разчитаме, че ще ни допуснат в ERM ІІ. На страните от Еврогрупата и на ЕЦБ дори няма да им се наложи да търсят пропуски в изпълнението на многобройните свръхангажименти, които правителството ни се съгласи да поеме, за да получи шанс страната ни да бъде допусната до ERM II.

Нека да припомним и самите

ангажименти, които страната ни пое пред Еврогрупата и ЕЦБ

На първо място това е съгласието да се включим в Европейския банков съюз едновременно с влизането ни в ERM ІІ. Това е ново, специално създадено за България правило, което е в разрез с договора за функциониране на ЕС, според който една страна влиза в Европейския банков съюз, след като влезе не в ERM ІІ, а когато влезе в еврозоната. За да изпълним този ангажимент - влизането в Европейския банков съюз, българската банкова система трябва и ще бъде подложена от ЕЦБ на нов основен преглед на качеството на активите. Плюс това  той ще е бъде извършван по нови - влезли в действие едва през тази година  счетоводни правила, засягащи оценката на качеството на отпуснатите кредити и размера на заделените по тях провизии.

Управляващите поеха ангажимент пред Еврогрупата и за сериозни промени в структурата на надзора върху застрахователните и пенсионните дружества, за "реформи в рамките на механизма за сътрудничество и проверка в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност в България", за промени при управлението на държавните предприятия и какви ли още не други промени и реформи, въпреки че  по същество те нямат пряко отношение към изискванията за влизане в ERM ІІ.

Не е маловажен  и фактът, че държавите от Еврогрупата заявиха, че ангажиментите, които България поема по пътя си към ERM ІІ, ще важат и за всички останали страни от ЕС, които все още не са членки на еврозоната. И това не остана незабелязано от високопоставени банкери на същите тези страни. На 13 септември 2018-а подуправителят на Централната банка на Чехия Моймир Хампл публикува на сайта на една от авторитетните международни неправителствени организации текст  със заглавие

"Еврозоната унижи България"

Още в началото му чешкият централен банкер заявява: "Дискусиите за присъединяването на България към еврозоната завършиха с "доброволното" приемане от нейна страна - поне на хартия, на унизителен списък от условия, които ще се отнасят и за други държави, решили занапред  да се присъединят към еврозоната".  След което подуправителят пише, че нито едно правителство, което има достойнство, не може да се съгласи с подобни условия. По-нататък той коментира, че тези условия са прекомерни, защото според  сега действащите европейски разпоредби  няма никакви пречки България да се присъедини към еврозоната, като подчертава, че тя, за  разлика от много държави в самата еврозона, изпълнява всички критерии от Маастрихт.

Според Хампл проблемът на България е, че много европейски технократи и политици не искат да я видят в еврозоната в обозримо бъдеще. И точно по тази причина са я принудили да се съгласи да изпълни "безпрецедентен и смазващ списък от изисквания". Чешкият централен банкер обръща внимание на факта, че за да се спази принципът на равното третиране, министрите на държавите от Еврогрупата са заявили, че новите правила ще важат за всеки, който оттук нататък кандидатства за еврозоната. Но веднага добавя, че, изправени пред  подобни правила, всяко едно разумно правителство би трябвало да се замисли дали въобще да поеме по пътя към еврото.

Публикуваме цялото писмо на Моимир Хампл:

Лятото донесе новина от България, отнасяща се не само за балканската държава, но и за всеки член на Европейския съюз, който не е заявил категоричен отказ за присъединяване към еврото. Разговорите за включването на България в блока приключиха с "доброволното" съгласие на страната да приеме поне на хартия унизителен списък от условия, който ще принуди нея и другите потенциални кандидати да платят значителна цена за единната европейска валута, преди дори да знаят кога или дали ще бъдат приети в общността. Нито едно правителство с някакво достойнство не би приело тези условия.

От 1997-а българският лев е фиксиран чрез системата на валутен борд първо към германската марка, след това и към еврото. Това означава, че България няма суверенна парична политика, а приема пасивно монетарните решения на Франкфурт. Следователно  страната няма нито парична автономия, нито място на масата, където се вземат решенията за монетарната политика. Същото се отнасяше за Естония и за Литва, преди те да въведат еврото, съответно през 2011-а и 2015-а. 

На хартия нищо не би трябвало да спира България да влезе в еврозоната. За разлика от много сегашни членове на блока, тази страна отговаря на ключовите критерии от Маастрихт за държавните финанси и за лихвените проценти. Остава формалното изискване за престой във валутния обменен механизъм ERM II, за да докаже поне две години стабилността на валутата си към еврото. А това не би трябвало да бъде проблем за държава, чиято валута е напълно фиксирана към еврото още от раждането му.

Българският проблем е, че много технократи и политици просто не я искат в еврозоната, поне в обозримо бъдеще.

Но  защото страната изпълнява критериите на Маастрихт, трябва да се измислят нови условия. Именно тук е ролята на ERM II - за да влезе в блока на еврото, България трябва да получи одобрението на Европейската централна банка и на членовете на блока плюс Дания (единствената държава, която не е член на еврозоната, но парадоксално е в ERM II, въпреки че гласува против присъединяване към общността). Именно затова София нееднократно е била предупреждавана неофициално дори да не прави опити да влезе в това евро предверие. 

Дойде обаче  2018-а и с нея - първото председателство на България на съвета на ЕС. Нещо повече, председателят на Европейската комисия - Жан-Клод Юнкер, започна да тръби публично, че еврото е създадено с идеята да бъде валута на целия ЕС. Имайки това наум - и с шумни фанфари, България обяви през тази година намерението си да влезе в ERM II.

Последвалите разговори, обаче приключиха с растящ и безпрецедентен списък от изисквания, които страната трябва да изпълни "доброволно", за да се присъедини към ERM II през 2019-а. България обеща да се откаже от надзора на  ключови банки и да влезе в европейския банков съюз, да плаща в Европейския механизъм за стабилност (ESM) и да позволи на ЕЦБ да проведе щателна оценка и одит на финансовия й сектор. Фактът, че София бе принудена да поеме тези ангажименти като условие за участие в ERM II, позволи на опонентите й да откриват в бъдеще нови причини, според които страната не е готовПо пълно членство в еврозоната. 

По-интригуващо за държавите, които не са членки на блока на еврото, нито на ERM II (като Чешката република, Полша, Швеция, Румъния и други) е последното изречение в официалното изявление на съвещанието на финансовите министри на еврозоната от 12 юли. В интерес на "равностойното третиране" министрите очакват всяка страна, която иска да се включи в ERM II, да приеме доброволно същите условия, на които се е съгласила България. С други думи, дългогодишните напъни на София да се присъедини към еврото означават, че всички други кандидати ще трябва да се откажат от надзора на банките си и да покриват разходите за ESM дълги години, преди евентуално да вляязат в еврозоната през парадния вход.

От гледна точка на страни като Чешката република изводът от българския опит е, че човек трудно би могъл да си представи как правителство с нормална доза достойнство би си помислило дори да поеме пътя към еврото. Цената и досега бе висока, но от това лято тя е направо забранителна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във