Банкеръ Daily

Финансов дневник

Индивидуалното предоговаряне на заеми предстои, но си има цена

Възможността за отсрочване на кредитите по силата на т.нар. кредитен мораториум изтече на 31 март. Последните заеми, попаднали в максималния 9-месечен обхват, би следвало да започнат да се обслужват редовно към края на годината. Но дотогава има доста време.

Засега статистиката на БНБ показва, че в края на първото тримесечие на годината са подадени общо 131 576 искания за задължения с брутна балансова стойност 9.701 млрд. лева. От тях са одобрени 110 849 броя за 8.983 млрд. лева.

Предприятията са заявили отсрочки по кредити за 7.470 млрд. лева., като огромната част от тях са одобрени - 7.049 млн. лeвa. В същото време от домакинствата са подадени 117 168 искания за 2.231 млрд. лева, от които са одобрени 97 546 броя за 1.934 млрд. лева. 

Данните на централната банка показват също, че допоследния момент интересът към отсрочването на кредити е бил налице. Спрямо края на февруари 2021 г. общият брой на одобрените искания от предприятия и домакинства се увеличава с 13 168, а брутният размер на одобрените задължения, обект на частния мораториум, нараства с 680 млн. лв, а спрямо декември 2020 г. общият брой на одобрените искания от предприятия и домакинства се увеличава с 21 371, като брутният размер на одобрените задължения, обект на частния мораториум, нараства с 909 млн. лева.

От месеци наред се знае, че трети мораториум няма да бъде въведен. Такива бяха и препоръките на Европейския банков орган, който предупреди, че поредното удължаване може да доведе до подценяване на риска в баланса на банките, което от своя страна води след себе си финансова нестабилност. 

Сега в задачата се пита какво да правят кредитополучателите, които все още изпитват затруднения с обслужването на своите заеми. Съветът е отново да влязат в контакт с банката си, за да договорят промяна в погасителния си план. Вече редица водещи банкери дадоха индикации, че индивидуалното предоговаряне на кредита, извън мораториума, е напълно възможно. Например още в края на март главният изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" Теодора Петкова в интервю за "Банкеръ" каза: "... Извън мораториума ние имаме индивидуален подход към всеки клиент и сме готови да дискутираме най-добрата възможност за него, стига да е съобразена с предписанията, които имаме от регулатора за оценката на риска и отразяването им във финансовите ни резултати".

Преструктурирането на погасителния план по заемите обаче има своята цена. Например лихвата по кредита ще се увеличи, ако се стигне до договорка с банката за удължаване на срока за погасяване. При предоговаряне на кредита трябва да се обръща внимание дали преструктурирането на плана е обвързано с някаква такса. Други банки пък могат да предложат опцията за промяна в погасителния план при увеличение на лихвения процент.

Вниманието трябва да бъде приковано и към това дали преструктурирането на даден заем ще навреди на кредитния рейтинг, който е от водещо значение за банките при решението дали клиентът може да получи свежо финансиране. Затова експертите винаги препоръчват промяна в погасителния план или прибягване до мораториум само в краен случай.

Особено при бизнесите, които разчитат на редовно получаване на банково финансиране, този момент ще е ключов в следващите години. От една страна, Европейският банков орган препоръчва оттук нататък банките трябва да подкрепят икономиката с щедро отпускане на заеми. Точно такива са и очаквания на БНБ, която в последната си макроикономическа прогноза акцентира, че "в периода 2022-2023  г. предвиждаме темпът на нарастване на кредитите за фирми и домакинства да следва тенденция към плавно ускоряване в съответствие с прогнозираното подобряване на макроикономическата активност и с увеличаването на частното потребление и частните инвестиции". 

Още един момент, който заслужава внимание е, че страната ни е кандидат за членство в еврозоната. Според Европейската централна банка, обикновено, евентуалният успешен край на този процес води след себе си висок приток на чужди капитали под формата на банково кредитиране. Например в държавите от Централна и Източна Европа, чиито валути влязоха в ERM II през 2004 г. и 2005 г. (Естония, Латвия, Литва, Словения и Словакия), се е стигнало до нарастване на този приток средно с около 30% от БВП в рамките на пет години. Като предимство на членството ни в еврозоната винаги се е изтъквало и очакването за постепенно понижение на лихвите по кредити и доходността по държавния дълг. За пример може да се посочи последната информация на ЕЦБ, че към края на 2020 г. лихвите по банковите кредити в еврозоната са се стабилизирали на историческо ниско равнище от 1.46 процента.

Затова нито бизнесът, нито домакинствата е добре да рискуват получаването на кредит при по-добри условия в бъдеще заради влошаване на кредитния им рейтинг сега. Вероятно това е и причината експертите изрично да подчертават, че в настоящия момент е груба грешка да се теглят нови заеми, за да се погасяват стари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във