Банкеръ Daily

Финансов дневник

Има такива финансови приоритети

Осем са приоритетите на парламентарните партии в областта на финансите и икономиката, които ги обединиха по време на консултациите

Филип Станев
S 250 63f86229 b7bf 406a a944 6a7969041080

Следейки изявите на "Има такъв народ" и на колегите им от т.нар. партии на промяната, особено свързаните с финансите и икономиката, на човек може просто "свят да му се извие". В рамките на по-малко от месец ИТН предложи два проектокабинета със съществени разлики във вижданията за финансовата и икономическа политика. Така приоритетите на оттегления кабинет начело с Николай Василев, на сега предложения начело с Пламен Николов и на самата партия "Има такъв народ", съвсем се размиха.

На 4 август ситуацията стана още по-объркваща, когато зам.-председателят на ИТН Филип Станев излезе и от парламентарната трибуна изчете нещо като програмна декларация от името на проектоправителството на Пламен Николов, в която се оказа, че стъпва върху консенсуса, постигнат с "Демократична България, БСП и "Изправи се, ние идваме" по време на т.нар. "консултации за политики". 

Ще започнем оттам, че не е работа на Филип Станев да изчита приоритетите на кабинета. Утвърдената практика е с тази задача да се заеме кандидатът за премиер преди гласуването на правителството в пленарна зала. На второ място, ако това правителство бъде одобрено, бихме посъветвали всеки да си разпечата стенограмата от заседанието от 4 август, защото това може би ще се окаже единственият достоверен документ, в който са изложени т.нар. приоритети на този кабинет, тъй като ИТН отказват да подпишат писмено споразумение с партиите, на които разчитат да ги подкрепят.   

Ето какво предлага ИТН в сферата на финансите:

 


  • Стремеж към намаляване на бюджетния дефицит в рамките на мандата като към края му бюджетът да бъде балансиран;

  • План за капиталова подкрепа на малки и средни предприятия;

  • Въвеждане на програмно бюджетиране, базирано на анализ „Разходи – ползи“ и осигуряване на по-добра прозрачност, отчетност и проследимост на публичните средства;

  • Данъчни стимули за инвестиции в производството – освобождаване от корпоративен данък при реинвестиране на печалбата на предприятията в производствени активи и възможност за ускорена амортизация;

  • Увеличаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС – 165 000 лева;

  • Въвеждане на обратно начисляване на ДДС за секторите „Плодове и Зеленчуци“ и „Биопроизводство“ за осигуряване на конкурентно предимство на българските производители;

  • Фискална децентрализация – преотстъпване на част от приходите от корпоративен данък и данък върху доходите на физически лица в централния бюджет на общините;

  • Отменяне на облагането на лихви върху депозити и застрахователни плащания;

  • Връщане на максимален праг на бюджетните разходи 36 – 38% от БВП и максимално ограничаване на непланирани бюджетни разходи;

  • Изграждане на прозрачна и достъпна за гражданите платформа за генериране на критерии за обществени поръчки, тяхното възлагане и изпълнение;

  • Изсветляване дейността на ББР, прозрачност и приоритетно финансиране на малките и средни предприятия;

  • Реорганизация на Комисията за финансов надзор и развитие на капиталовия пазар.

 

Към тези приоритети обаче следва да бъдат добавени и 

 

някои мерки от социалната сфера,

 

 тъй като те имат пряк ефект върху състоянието на държавните финанси - въвеждане на необлагаем минимум за всички трудещи се и данъчни облекчения за деца, преизчисляването на пенсиите и гарантиране на минимален стандарт на живот, както социална подкрепа към възрастните граждани.

Прави впечатление, че част от изложените приоритети могат да бъдат осъществени в рамките на няколко седмици работа в Народното събрание, тъй като се изискват козметични промени в законодателството. 

Има и идеи, които категорично са положителни, тъй като от години водещи финансисти ги изтъкват като неразрешени проблеми - например прага за бюджетните разходи, програмното бюджетиране и фискалната децентрализация водеща до по-голяма финансова свобода на общините. Адмирации заслужава повишението на прага на задължителната регистрация по ДДС, както и отмяната на данък "Лихва" върху застрахователни плащания и върху лихвите по депозити, приет по инициатива на финансовото гуру Симеон Дянков. При нулеви и отрицателни лихви този данък отдавна трябваше да бъде нулиран и то с решение на парламента. 

Втората порция намерения засега може да се оцени половинчато, тъй като не е измерена тежестта на съответния приоритет върху държавния бюджет и как кореспондират с намаляването на дефицита. Такива са например плана за капиталова подкрепа на малки и средни предприятия и данъчните стимули за инвестиции в производството.

Не са за пренебрегване и фигурите, които ще следва да изпълняват тези приоритети. Първите индикации са, че предложеният за финансов министър 

 

Пламен Данаилов е сред номинациите, които не са приети на нож.  

Данаилов е завършил финанси и счетоводство и контрол в УНСС. Има над 20 г. опит на висши управленски длъжности в големи международни компании. Управител е на консултантска фирма в сферата на финансовите услуги. Данаилов е депутат от 23-ти район в София в настоящия и предишния парламент. 

В 45-ото Народното събрание той бе вносител на предложението за начало на процедурата по избор на нов управител на БНБ, който да наследи Димитър Радев, чийто мандат изтече на 15 юли. От досегашните му медийни изяви става ясно, че Данаилов акцентира върху плавното присъединяване към еврозоната, каквото е желанието на около 60-70% от българите. Според него не трябва да се бърза, а е необходимо първо да достигнем средноевропейските нива на доходите, за да няма шок при смяната на валутата. 

За министър на икономиката в проектокабинета на Пламен Николов е 

 

предложена Десислава Димитрова

 

председател на Съвета "Кръговата Икономика - Зелената Алтернатива за България". Според информация на сайта на организацията, тя е сертифициран експерт по Кръгова икономика от Michigan University, USA и Wageningen University, Netherlands, с над 15 години международен опит в областта на кръговата икономика и хранително-вкусовата промишленост. Управител и собственик е на млада компания в аграрноиновативния сектор в България. Подобно на кандидата за премиер Пламен Николов тя е напълно неизвестна в публичното пространство. Очакванията обаче са, че ако тя поеме Министерството на икономиката и стане принципал на Българската банка за развитие (ББР) няма да предприеме стъпки към нейната приватизация. Това бе идея на предишния кандидат за премиер на ИТН - Николай Василев, от която впоследствие партията на Слави Трифонов като че ли се отказа.

Основният упрек, който може да се отправи и към ИТН, и към останалите партии е, че обединяващите ги приоритети засега все още изглеждат като предизборни обещания, защото реалното им прилагане следва да се случи посредством дебати в Комисията по бюджет и финанси.  Тази комисия обаче все още не е сформирана, въпреки необходимостта от актуализация на бюджета и приемането на финансови показатели за преодоляване на четвъртата Ковид-вълна, която буквално чука на вратата. В същото време в кулоарите на парламента и в пленарната зала текат разточителни откъм време дебати, които освен това изглеждат тотално безпредметни.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във