Банкеръ Daily

Финансов дневник

​Има свръхгарантираност, но лихвите не падат

Едва ли повече от 50-60 фирми към момента, които са се възползвали от държавните гаранции, за да вземат кредит и това са предимно големи предприятия. За дребния бизнес мярката на правителството се оказа неизгодна, защото търговските банки не намаляват лихвите, въпреки че работят в условията на свръхгарантираност на заемите. Затова от 2 млрд. лева за портфейлни гаранции, отпускани от Българската банка за развитие,

 

До момента са усвоени само 165 млн. лева

 

Това каза ексклузивно за „БАНКЕРЪ” Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Работим с наши данни, защото банките, които участват в мярката нямат задължението да предоставят данни за този вид кредити на ББР, въпреки че тя поема голяма част от риска при кредитирането и е логично да има обратна информация, уточни Иванов.

Преди дни бизнесът настоя за прозрачност и лесна сравнимост на условията на търговските банки при отпускането на кредити по линиите с облекчени условия с помощи от Европейския съюз. Той настоява и за отчитане на качествените, а не само количествени показатели при отпускането на подобни кредити за да се гарантира, че средствата ще се използват наистина за подпомагане на най-нуждаещите се малки и средни предприятия.

Позицията е на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Съюза на малкия и среден бизнес - Произведено в България и Националното сдружение на малкия и среден бизнес и е записана в становище на трите организации по проекта на Национална стратегия за малките и средни предприятия (МСП) за периода 2021 - 2027 година.

Бизнесът настоява национално представените работодателски организации да бъдат включени като партньори при изпълнението на съответните мерки, както и в Постоянната работна група по Стратегията за малките и средни предприятия.

Становището е адресирано до Лъчезар Борисов, министър на икономиката  и Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

 

Девет търговски банки имат споразумения с ББР по мярката. 

 

На практика обаче с незначителни изключения банките не предлагат облекчени условия, а заемите се раздават по общите условия на трезорите, което прави кредитирането недостатъчно привлекателно. Противно на логиката банките не намаляват лихвите, въпреки че с гаранциите от ББР рискът се намалява. Оправданието на банките е, че лихвеният диференциал е нисък и затова те дори вдигат таксите за обработка на документите и обслужване на заемите.

Вместо да видим проценти примерно от 0.5 до 1%, ние сме свидетели на познатите ни лихви от около 3 на сто, каза още Иванов.

Той уточни, че ББР не поема 100% гаранция на заемите, но 80% облекчение за банките е съществено. Самото споразумение с ББР е направено така, че

 

ББР няма право да налага допълнителни условия по тези кредити

 

и търговските банки са свободни сами да определят политиката си. За тях това е добре дошло, но не и за клиентите им.

От друга страна това води до пълен разнобой в офертите на различните банки и почти пълна невъзможност клиентите да направят информиран избор. Една банка предоставя един и същ заем за 3%, друга – при 4%, би било добре поне да се сложи таван на лихвата, коментира Иванов.

Представителите на бизнеса негодуват и срещу това, че набързо скроената правителствена програма не обръща никакво внимание на качествените показатели на фирмите-кредитоискатели. Всичко е строго метрифицирано – приходи, печалба, рентабилност..., а в оценката на кредитабилността липсват броя на заетите, качеството на работната сила, жизнеспособността на сектора, в който работи фирмата, средната работна заплата с сегмента, корпоративната социална отговорност . Така не може да се направи комплексна оценка и да се даде максимално мотивиран отговор на въпроса защо тази, а не онази фирма бива кредитирана.

При тази оскъдица на параметри изпъкват отново средните и големите фирми, които основно са реципиентите по тези заеми. Въпреки, че ББР е постоянно критикувана за това, че вместо върху дребния и среден бизнеса поставя акцент в дейността си върху едрия бизнес, тази практика, според Иванов продължава.

 

 

Говори ББР

 

1 311 е броят на потвърдените за гарантиране бизнес кредити на обща стойност близо 164 млн. лева. Средният размер на заемите е почти 125 хил. лева. Най-сериозен продължава да е интересът от секторите търговия и туризъм, производство и транспорт. Сред подкрепените са също фирми в сферата на строителството, селското стопанство, услугите и рекламната дейност. Това гласи прессъобщение на ББР от 9 февруари.

Въпреки че по програмата вече могат да се финансират големи предприятия, все още сред подкрепените са само микро-, малки или средни фирми. Най-голям е делът на малките предприятия – 51%. Втори са микропредприятията с 29%, а последно място заемат средните предприятия с дял от 20%.

ББР гарантира отпускането на заеми до 1 млн. лева за малки и средни предприятия и до 2 млн. лева за големи компании, които търпят негативни последици от пандемията. Кредитите се отпускат от девет банки партньори - Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк и ОББ, при намалени изисквания за обезпечение, намаление в лихвения процент и възможност за гратисен период до три години.

Банките партньори могат да включват в програмата както нови, така и съществуващи кредити. Условието е фирмите да са изпитвали затруднения през 2020 г. и да не са изпадали в просрочие по други кредити над 90 дни за последната година.

Срокът за кандидатстване е удължен до юни 2021 г.


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във