Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИМА НЯКЪДЕ И КОМФОРТНИ ПАНЕЛКИ

Два пъти в годината българинът се сеща, че жилището му се нуждае от подобряване на изолацията. Веднъж, когато стегнат зимните студове и започнат да пристигат сметките за ток или парно. И втори път, когато летните жеги превърнат дома му в истинска сауна. Особено сериозно е положението при панелните жилища, които са около 650 хиляди в страната и по-голямата част от тях имат изолация като консервна кутия.
Поне на теория изходът е в санирането. По изчисления на Агенцията за енергийна ефективност към икономическото министерство по този начин загубите на топлина могат да се намалят с 50%, а сметките за нея да паднат с 25 на сто. Най-добрият вариант, разбира се, е да се поднови целият блок, но поради липса на пари и обърканото ни законодателство в тази област засега изцяло обновените сгради могат да се преброят на пръстите на едната ръка.
Ние сме изостанали страшно много в жилищната политика по различни причини. Около 95 на сто от жилищата са собственост на частни лица, което прави много трудно санирането на една сграда. Всички обитатели трябва да са съгласни, да са подписали общ документ, за да изтеглят кредит... В България и трима души трудно могат да се разберат, а какво остава за 130, които живеят в панелен блок, заяви пред в.БАНКЕРЪ министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
В Германия по-голямата част от панелните жилища са държавни или общински. И решението за саниране се взема не от куп индивидуални собственици, а от държавата или съответното кметство. За целта се създават дружества, които поемат грижата за около десетина блока и правят съответните проучвания за живеещите в тях. След това дружествата теглят кредити и с надбавката от наемите те се изплащат. Приблизително същият модел се прилага и в Чехия.
За да може и у нас да се прилагат такива схеми, строителното министерство подготви проект на нов закон за етажната собственост. Едно от предложенията в него е и отделните входове в сградите да получат правото да регистрират самостоятелно юридическо лице. Нормативният акт дава възможност, когато по-голямата част от хората в една сграда са съгласни и искат да започне саниране, то наистина да започне. Ако мнозинството е съгласно, останалите ще трябва да се подчинят. В противен случай няма да стане нищо и само ще си говорим празни приказки, обясни министър Гагаузов.
Подобен твърд курс със сигурност ще има и привърженици, и критици, включително и при разглеждането на законопроекта в парламента. Преди това обаче той трябва да бъде подложен на междуведомствено съгласуване и разгледан от кабинета. Целта на Министерството на регионалното развитие е законът да стане факт до края на годината. Само че дори всичко да мине по ноти, за да започне масово саниране, ще е необходимо да се разработи и приеме още един нормативен акт - за взаимоспомагателните каси, както и да се направят поправки в Закона за устройство на територията.
Естествено това съвсем не е основание да се стои със скръстени ръце и да се разчита единствено на държавата. Наистина през миналата година правителството прие Национална програма за обновяване на жилищните сгради в страната, а пилотният проект по нея започна в края на юли 2006 година. Очаква се в инициативата да се включат 34 български общини с население над 30 хил. души. Не бива да се забравя обаче, че Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е отпуснала кредитната линия в размер на 50 млн. евро за подобряване на енергийната ефективност на жилищата (поставяне на енергоефективни прозорци, изолация на стени, подове и покриви, слънчеви нагреватели за вода, ефективни газови котли) и от нея може да се възползват само индивидуалните потребители. Бонусът в случая е, че всеки, който е използвал заема по предназначение, може да получи безвъзмездна помощ от 20% от стойността на ремонта, но не повече от 850 евро. Средствата се изплащат след завършване на монтажните работи и след проверка на тяхното изпълнение от независим консултант. Проектът започна преди близо година, но набира скорост доста бавно.
От ЕБВР са пресметнали, че 50-те милиона евро могат да се предоставят като 30 хиляди кредита до края на 2006-а. Отпуснатите досега заеми обаче са под 1000, като две трети са за подмяна на дограми и прозорци. Ето защо срокът най-вероятно ще бъде удължен до края на 2007-а. А иначе кредитната линия се обслужва от Банка ДСК, Пощенска банка, Райфайзенбанк (България) и ОББ, чиито условия са приблизително сходни.
Райфайзенбанк (България) предлага заеми от 1000 до 15 хил. лв., или тяхната равностойност в евро. Кредитите до 7 хил. лв. са без обезпечение, а над тази сума са необходими двама поръчители. Таксата за разглеждане на документите е 20 лв., а комисионата за управление - 1% еднократно върху размера на кредита. Клиентите могат да избират гратисен период от шест или дванадесет месеца, като лихвата е 11% за заемите в левове и 10% за получените във валута. Необходимите за кандидатстване документи са молба-декларация по образец на банката, която струва 20 лв., копия на лична карта и трудов договор, както и удостоверение за трудова заетост през последните три месеца, което се попълва от работодателя. Към тях се прилага оферта или фактура от избраната фирма за доставка и монтаж на оборудването. Срокът за одобрение на документите е до пет работни дни. Ако над половината от собствениците на дадена сграда кандидатстват и бъдат одобрени, лихвата пада с 1%, и с още толкова, ако получават работните си заплати по сметки в трезора. Допълнителните екстри за тези кредитополучатели са дебитна карта Maestro или VISA Elеctron - без такси за издаване и обслужване през първата година, и кредитна карта RaiCARD също без такса за управление за първата година.
Ако решите да вземете заем от 2 хил. лв., за да смените дограмата на жилището си, банката ще ви възстанови 20% от тях, или около 400 лева. Възможно е подмяната да излезе и още по-тънко при използването на промоционална оферта на някоя от фирмите, с които Райфайзенбанк работи. Една от тези компании предлага и допълнителни отстъпки при плащане на цялата сума авансово, които достигат до 12 на сто.
Кредитите за енергийна ефективност на Банка ДСК са от 500 до 20 хил. лв., или тяхната равностойност в евро. За заемите до 10 хил. лв. се изисква един поръчител, а над тази сума - двама. Таксата за разглеждане е 25 лв., а за управление се взима 1% от размера на одобрения кредит. Лихвата по левовите заеми е 10.5%, а при тези в евро - 9.5 на сто, като също се ползва 1% отстъпка при превод на работната заплата по сметка в банката. И тук необходимите документи са молба по образец на банката и удостоверение за доходите за три месеца назад. Срокът за одобрение е до десет работни дни.
ОББ предлага кредити от 500 до 8500 лв. при 12.75% лихва. Срокът за погасяване е от половин до пет години. При тегленето на сума до 5 хил. лв. не се искат документи за доход, стига да се ползват доставчици на енергоспестяващи технологии, които са одобрени от банката. В клоновете на ОББ пък не се събира такса за разглеждане на молбата и за управление на заема. Отговорът на банката е до пет работни дни. При използването на кредита по предназначение клиентът получава обратно 20 на сто от него, но не повече от 1662 лева.
При Пощенска банка също няма административна такса, а за управление се взимат 0.75% от отпусната сума. Горната граница на финансирането е 15 хил. лв. при лихва 11.9% и срок за погасяване до 60 месеца. Нужните документи са молба за отпускане на заема, оферта за енергоспестяващи подобрения от доставчика и копие на документ за самоличност. Отказ или одобрение се получава до седмица. Като бонус се предоставя кредитна карта Visa Electron без такса за първата година.
И четирите банки, отпускащи заеми за подобряване на енергийната ефективност в дома, работят с едни и същи фирми, които са близо 450 и имат офиси и представителства в почти всички райони на страната. Прибягването до техните услуги е сигурна гаранция за възстановяване на 20% от вложените средства.

Алтернатива
Кредити за саниране отпуска и Фондът за енергийна ефективност. Те са от 30 хил. до 3 млн. лв. и срок за погасяване пет години. Лихвата е от 2.5 до 9 на сто, като няма такси за проучване на проекта, за отпускане на заема и за неговото обслужване. До тази възможност могат да прибегнат общини, фирми и граждани, но се изисква 25% собствено участие. Фондът предлага и гаранции за заеми до 800 000 лв., теглени от търговски банки и предназначени за подобряване на енергийната ефективност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във