Банкеръ Weekly

тайни и загадки

Има ли живот отвъд еврофондовете?

Или защо Гана отказва помощите от ЕС?

Юнкер пак целува Бойко по ерогенната зона - европарите.

Истината се познава само в сравнение. Казал го е някой от великите  умове.

Да, но и като  се сравняват сравними неща. Какъв смисъл има и какво познание дава примерно  сравнение между  японската акуратност и  българското тунеядство, американското войнолюбство с нашия пацифизъм, германското автомобилостроене с българското, финландското образование с нашенското... Да, можем нещо да привнесем, но то дали ще поникне на наша почва, един Бог знае.

Трябва да има някаква база за сравнение. За да се измерим чрез сравнение  с  държавата Гана например, можем да изберем отношението към парите от Европейския съюз. Има поучителни неща от сърцето на знойна Африка, които е полезно да научим. И то не като автоматичен пример за подражание, а като размисъл с  по-дълъг хоризонт от  собствените ни носове.

ЕС е предвидил да похарчи  за Гана  в периода  2014-2020 г.  323 млн. евро. Този бюджет е насочен основно към подобряване на администрацията,  за управлението на публичните финанси, за налагането на върховенството на закона, за образованието, за  развитието на селското стопанство.

С идването на власт на президента Нана Акуфо-Адо преди година обаче се появи ново послание - помощите за развитие не работят и няма да проработят. "Не можем повече да разчитаме на политиката за нашите страни и региони, която е базирана на подкрепата, давана от ЕС. Не е правилно за страна като Гана - 60 години след обявяването на независимостта й - да зависи от щедростта на европейските данъкоплатци, когато става въпрос за финансиране на здравеопазване или образование. Мотото на новото правителство е "Гана отвъд помощите"."

Какво ни засяга това ли?

Ами сходното е,  че нашият икономически растеж  се дължи почти изцяло на европарите, но те в съвременния объркан и непредсказуем свят могат по всяко време, и то рязко, да секнат.

А защо даваме за пример Гана?!

Ами защото това е една държава за пример в Африка (както  може би сме ние в групата на страните от  Западните Балкани). Гана има и редица предимства - стабилност, относително високо ниво на грамотност (над 75%), развита административна структура, ползва британската правна традиция. Но не е само това, а и  защото:

- първо, африканската страна  изпреварва България в Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International (за 2016 г. Гана е на 70-ото място от 176 държави, а България - на 75-ото),  и, второ - Гана е далеч преди нас в класацията по медийна свобода на "Репортери без граници" (Гана е на 26-а позиция, България е на 109-а).

Може би ще се изкажа крайно, но за нас като че ли цел номер 1 е "келепирецът", казано по байганьовски - в случая европарите. Струва ми се, че докато ги има, ние ще сме пасивни за реформи в ключови сектори и ще спъваме предприемачеството,  доколкото ни е останало след половинвековния соц, който насади инвестиционна пасивност и пълно отчуждение от собствеността.

Ето защо така отчаяно  се тръшкаме за европари.

"Ако има нещо, за което България ще настоява и ще държи твърдо, това е темата за кохезионните фондове”, заяви премиерът Бойко Борисов на съвместната  си пресконференция  с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер в НДК.

Другият железен наш мотив да любим така тези пари е, че растежът на българската икономика идва основно от еврофондовете. Близо 70% от увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната ни след  влизането й в Европейския съюз се дължи на усвояването на европейските средства по различните оперативни програми. Без тях нивото на реалния БВП ще е почти 10% по-ниско, т.е. с над 8-9 млрд. лв. по-малко.

До края на миналата година са усвоени 8.4 млрд. евро по оперативните програми от двата програмни периода - първият от 2007 г. до 2013 г., а вторият от 2014 г. до 2020 година. Парите от Брюксел са подкрепили съществено и заетостта. Без тях безработицата в края на 2016 г. би била с 5.3 процентни пункта по-висока, т.е. 12 процента. По изчисления на финансовото министерство със средства от ЕС са били финансирани и половината от всички дългосрочни капиталови инвестиции от 2008 г. насам. Еврофондовете са стимулирали и частните инвестиции, които  са нараснали с 22.4% допълнително.

Така че  позицията на страната ни  е абсолютно в унисон в народната пословица: "Канят ли те - еж, гонят ли те - беж!“

България изпреварва сериозно Румъния при  усвояване на европейските средства, сочи  статистиката на Европейската комисия, която се актуализира всекидневно. За сегашния  програмен период (2014-2020 г.) България разполага с 11.7 млрд. евро, от които 9.9 млрд. евро са постъпили  от европейските фондове.

До този момент страната ни е договорила 40.1% от тези средства, а вече са изплатени  874.5 млн. евро, или 7.5% от всички тези  средства. Северната ни съседка изостава много - 13.5%  от парите са договорени и едва 1.1% вече  са изплатени от близо четири пъти по-голямата сума от 37.5 млрд. евро, с които разполага по европейските програми.

"Но България навлиза в критичната точка на своя брак с ЕС. И след 2020 г. ще имаме една съвсем друга България“, писа "Дойче веле".

Каквото и да говорим, след 2020 г.  средствата в европейските фондове ще намалеят, а самото финансиране най-вероятно няма да е безвъзмездно. Конкретните параметри все още се уточняват, но общата картина е вече ясна: парите ще са по-малко, вероятно ще трябва да се връщат, а контролът от Брюксел върху разходването им ще бъде затегнат.

Всъщност  аналогията с брака по сметка не е съвсем прецизна. Участниците в нито един истински брак по сметка не признават, че е такъв. Напротив - младоженците се кълнат във вечна вярност и любов, за да избегнат укора, че са се събрали заради парите на единия от тях. А с отношението на България към ЕС това не е точно така. Българските правителства след 2007 г. сведоха членството в ЕС именно до мисълта за парите, и то за парите, които ще вървят в една-единствена посока - към България - такъв е изводът  на  "Дойче веле".

От всички думи, сътворени покрай обединението на Европа, каквито са "свобода”, "солидарност”, "справедливост”, "развитие”, в българския политически речник най-лесно успя да проникне  думата "усвояване”.

По време на първото си правителство Бойко Борисов  твърдеше, че усвояването на фондове е първостепенна задача на неговото управление. Не че това беше маловажна цел, но тя със сигурност  съпътстваше  основната. А основната беше друга: развитието на една демократична политика, която осигурява свобода и справедливост на гражданите си и се ръководи от принципите на отворения свят.

Но този речник  в доста свои части за България остана  непознат. Както не се състоя и почти нито един от големите дебати в Европа. Състоя се усвояване. Факт, който поражда един неудобен въпрос: как ще изглежда България, когато парите намалеят, когато ще се наложи те да се заслужат, да се върнат или когато изобщо секнат ? Надали ще изглежда добре. Ако не започнат ускорени структурни реформи, особено  на финансовите каци  без дъно, каквито са  полицията, образованието, здравеопазването.

От друга страна, еврофондовете разглезиха местните апаши. Краденето стана по-достъпно. Говори се дори, че сицилианската мафия като е усетила хлабавото, се е настанила трайно у нас  чрез местни структури.

А междувременно  България, Румъния и Унгария оглавиха класацията в ЕС по измами с евросредства. Това става ясно от доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Близо 1 млрд. долара са откраднати от фондовете на ЕС през 2015 година. А регистрираните измами са около 1400. Един от примерите е отпускане на 1.3 млн. евро за модернизацията на завод за замразени зеленчуци в България - най-бедната страна в ЕС. След като започнало разследване, било  установено, че доставчикът на новата техника и собственикът на завода са един и същи човек, който е надул цените на необходимите неща за модернизирането на цеха.

Но  българският премиер ги вижда по друг начин тези неща. Борисов твърди във Фейсбук, че  България е пример за правилно усвояване на еврофондовете. Това каза той в началото на 2017 г., след като стана ясно, че Европейската комисия е спряла плащания към нас по две мерки по Програмата за развитие на селските райони.

 

Каре

Крънкане

Септември 2014-а

"Цяла Европа застана зад България. Бяха пуснати всички еврофондове, всички програми работят за България. Ако останем в управление, гарантирам, че над 5 млрд. лв. ще бъдат разплатени към общини, бизнес и всичко останало."

19 май 2015-а

Бойко Борисов заяви, че кабинетът ще изпълни обещанието си усвояването на еврофондове да е над 90 процента. "Финансовите корекции към фирмите, които не изпълняват условията при усвояване на парите от еврофондовете, са много тежки, но те имат дисциплиниращ ефект", допълни Борисов. "Десет процента от парите ще могат да се използват за финансов инженеринг, а останалите пари ще бъдат управлявани в България от т. нар. Фонд на фондовете. Фондът ще обедини в себе си управлението на разделени, но структурирани заедно под общо управление елементи на отделните оперативни програми, които представляват компоненти на финансовия инструмент в тях."

2017-а

Борисов във Фейсбук: "Нашата позиция в Европейския съвет е да не се пипа кохезионната политика. Много пъти съм предупреждавал, имам предвид в България, но съм го говорил и в Европа, че кохезионната политика дава огромни възможности на новите страни членки да достигнат и да станат конкурентoспособни на другите държави. Европейската солидарност означава съпричастност, колегиалност, означава да поставяш обществения интерес над частния. С твърда позиция трябва да се отстояват националните интереси, но в същото време трябва да се отчита моментното състояние на изпадналите в беда."

21.03.2018-а

Европа трябва да разполага със силен Социален фонд и силен Кохезионен фонд, каза премиерът Бойко Борисов. "Без адекватно финансиране резултатите от приложението на Стълба няма да са така осезаеми, както ни се иска. Неслучайно приоритет за българското председателство е и социалното измерение на Многогодишната финансова рамка", заяви още българският министър-председател. Борисов подчерта, че следващият европейски бюджет - въпреки отражението на Брексит върху него, трябва да отговаря на високите цели на европейските страни в икономическата, социалната и екологичната сфера, което е аргумент в полза на формирането на силни Социален фонд и Кохезионен фонд.

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във