Банкеръ Daily

Финансов дневник

Икономическите реформи са предпоставка за спасителни заеми

Анабела Рейс, Клаус Реглинг, Калин Анев Янсе, Европейски механизъм за стабилност, Люксембург, 3 декември 2019 г.

Третата програма за икономически реформи в Гърция приключи на 20 август 2018 г. Вече осем години финансовата помощ се осигурява от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Степента на проблемите и административната тежест в страната бяха много по-големи в сравнение с останалите членки в ЕС. Спасителните фондове отпуснаха на Гърция заем в размер на около 204 милиарда евро. Благодарение на условията по кредита - ниски лихви и дълги падежи (32-42 години) гръцкият бюджет вече "спестява" по 13 милиарда годишно. Това каза Клаус Реглинг, директор на Европейския механизъм за стабилност, на брифинг в Люксембург. 

По неговите думи Гърция може да се разглежда като успешен пример в дългосрочен план. "Бюджетният излишък, добрите перспективи за растеж, успешната емисия облигации, подобрението на рейтинга на страната са и първите признаци за това", съобщи директорът, но подчерта, че Гърция трябва да продължи да прилага договорените реформи.

На 21 юни 2018 г. Еврогрупата изплати на Гърция и последния транш от програмата на Европейския механизъм за стабилност в размер на 15 милиарда долара. "През август миналата година страната напусна програмата, като 24.1 млрд. долара от първоначално планираните 86 млрд. долара дори не бяха необходими", каза секретарят на Европейския стабилизационен механизъм Калин Анев Янсе. 

В средносрочен план експертите от ЕМС посочват, че няма повишаване на лихвения процент по транша за обратно изкупуване на дълг (EFSF) на втората гръцка програма. В дългосрочен - Еврогрупата ще преразгледа ситуацията в Гърция отново през 2032 г., като се съгласява да предприеме допълнителни стъпки, ако е необходимо.

Директорът на Европейския механизъм за стабилност очерта задачите пред европейската институция, свързани с Гърция, до 2070 г. "Постоянен мониторинг на бюджета, за да се гарантира, че страната ще изплати дълга си изцяло. Редовен контрол от страна на Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ, за да се потвърдят спазването на програмните ангажименти и реформите (ЕМС ще прави проверки, докато не бъде погасен 100% дългът - бел. ред.), както и регулярни емисии на облигации за рефинансиране на много дългосрочните заеми", съобщи той.

Европейския механизъм за стабилност е създаден в отговор на кризата с държавния дълг, но юридически не е институция на ЕС. Собствениците са 19-те държави членки на еврозоната - всички членове на ЕМС. Към момента в европейската институция работят около 200 служители от 43 различни страни. Най-важните органи за вземане на решения са Съветът на управителите на ЕМС (министрите на финансите на еврозоната) и Съветът на директорите на ЕМС (висши служители на финансовото министерство). В случай на промяна на Договора за ЕС Европейският механизъм за стабилност следва да получи статут, подобен на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), със Съвет на директорите (в който държавите членки вземат решения) и собствен капитал.

Клаус Реглинг обърна внимание и на спасителните фондове, като посочи, че общият заемен капацитет на ЕМС достига над 700 милиарда британски лири. "От 2011 г. 295 милиарда паунда са били отпуснати за спасителни заеми. Институцията разполага с най-високия капитал от всяка международна финансова институция", информира още експертът, като подчерта, че без Европейския механизъм за стабилност някои държави биха били принудени да напуснат еврозоната.

"За в бъдеще ще продължим да работим върху завършването на банковия съюз чрез създаване на обща застраховка по депозитите. Дискутира се също механизмът за макроикономическа стабилизация. Има и дебат за безопасните активи. Но тези неща са още много далеч, тъй като в момента сме заети с бюджета на еврозоната", заключи Клаус Реглинг, директорът на Европейския механизъм за стабилност.

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във