Банкеръ Daily

Финансов дневник

Икономическият растеж на страната ще се стабилизира до 3,5–3,6 процента

За периода 2020–2021 г. предвиждаме растежът на реалния БВП на България да се стабилизира на нива от 3.5–3.6% поради нарастването на вътрешното търсене, а нетният износ да има негативен принос за изменението на икономическия растеж. Това прогнозира в най-новия брой на тримесечното си издание "Икономически преглед" БНБ.

"През прогнозния период очакваме известна промяна в структурата на вътрешното търсене, свързана с ускоряване на растежа на инвестициите на фона на забавяне на темпа на растеж на частното и на правителственото потребление", информират анализаторите на централната банка.

Според тях реализирането на големи инфраструктурни проекти от страна на правителството, ускоряването на растежа на външното търсене, заложено в допусканията на Европейската централна банка, както и дългосрочната тенденция към намаляване на работната сила и увеличение на разходите за труд, са предпоставка за ускорен растеж на инвестициите, докато очакваното забавяне на потреблението ще се определя от запазването на висока норма на спестяване на домакинствата и ограниченото нарастване на заетостта в условията на негативни демографски процеси.

"В сравнение с прогнозата, публикувана в бр.2 на "Икономически преглед" от 2019 г., очакваме растежът на реалния БВП да бъде без съществена промяна през 2019 и 2020 г. и по-висок през 2021 г.", се посочва в изданието.

Инфлацията

Нагласите са годишната инфлация плавно да забави темпа си до 2% в края на 2020-а и до 1.7% в края на 2021 година. Съществено влияние ще има прогнозираната динамика на цените на петрола и храните в евро на международните пазари. Прогнозата за общата инфлация е ревизирана нагоре за 2020 г. и в посока надолу за 2021-а. "Рисковете за макроикономическата прогноза според оценките клонят към реализиране на по-слаб растеж на реалния БВП и произтичат най-вече от външната среда и от възможността за по-слабо от прогнозираното нарастване на търсенето на български стоки и услуги", се казва още в анализа.

Вътрешен фактор, който създава несигурност за реализиране на прогнозата, е динамиката на съфинансираните от ЕС и от националния бюджет публични инвестиции. Очакванията са инфлацията да е по-висока най-вече заради възможността за по-висока инфлация при енергийните продукти и при стоките и услугите с административно определяни цени. Допълнителен риск за макроикономическата прогноза създава стабилността на данните за БВП, за които времевият ред се ревизира от НСИ през последното тримесечие на всяка година.

В БНБ отчитат, че годишната инфлация в края на 2019 г. се е повишила спрямо края на 2018-а и е достигнала до 3,1 на сто. По-високата инфлация през декември до голяма степен се дължеше на храните (за които от значение бяха по-високите международни цени на храните в евро), както и на вътрешни за България фактори, свързани с разпространението на африканската чума по свинете.

Прогнозата за плавно забавяне на общата инфлация през първата половина на 2020-а отразява най-вече очакванията за динамиката на международната цена на петрола. Основен положителен принос за общата инфлация през първите две тримесечия на годината се очаква да имат храните и групите стоки и услуги, отчитани в показателя за базисната инфлация.

Глобалната икономическа активност

Тенденцията към понижаване на глобалната икономическа активност, която преобладаваше през по-голямата част от 2019 г., беше преустановена през последните два месеца, отчита БНБ. Глобалните индикатори, измерващи нагласите в сектора на промишлеността, се стабилизираха на нива близо до неутралните през периода август – декември м.г., докато при индикаторите за сектора на услугите бе отчетено известно подобрение през последните два месеца на годината.

Основен фактор за нарастването на конюнктурните индикатори в края на 2019-а беше постигнатото съгласие между САЩ и Китай за подписване на частично търговско споразумение, включващо известно намаление на въведените от двете страни протекционистични мерки.

Въпреки отчетеното подобрение на конюнктурните индикатори в търговията и индустриалното производство, в началото на четвъртото тримесечие в глобален мащаб продължиха да се наблюдават негативни тенденции. Инфлацията се понижи на годишна база до 1.8 на сто през ноември поради забавянето в развитите икономики. Европейската централна банка пък не предприе промени в паричната си политика, докато през октомври Федералният комитет по операциите на открития пазар в САЩ понижи коридора за лихвения процент по федералните фондове с 25 базисни точки до 1.50–1.75 процента.

Поради очакванията за запазване на достигнатите ниски нива на световното индустриално производство и продължаващото понижение на международната търговия на годишна база от централната банка очакват растежът на външното търсене на български стоки и услуги през първата половина на 2020-а да се запази слаб.

Нарастването на износа в съчетание с потиснатата динамика на вноса и благоприятните условия на търговията са допринесли в най-голяма степен за увеличението на общото положително салдо по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс на страната. "В условията на продължаващо нарастване на икономическата активност и увеличаване на печалбите на фирмите прогнозираме през първата половина на 2020 г. плавно увеличение на дефицита по статия "първичен доход, нето", което ще бъде основния фактор за свиване на общия излишък по текущата и капиталовата сметка като процент от БВП на годишна база", изтъкват експертите на БНБ. 

В допълнение, от края на третото тримесечие на 2019-а се е възстановила тенденцията към ускоряване на растежа на кредитите за нефинансовите предприятия главно под влияние на нарастващия размер на редовните фирмени кредити. Темпът на нарастване на кредитите за домакинствата също е продължил плавно да се ускорява основно заради жилищните заеми.

Безработицата

През третото тримесечие на 2019 г. броят на заетите общо в икономиката се е понижил с 0.1%, което се е дължало на селското стопанство, докато в индустрията и при услугите заетостта се е повишила. В условията на повишено търсене на труд от фирмите и ограниченото предлагане безработицата е продължила да се понижава и е достигнала 3.9 процента. В същото време компенсацията на един нает е нараснала с 0.6 на сто.

Бизнес климатът

Индикаторът за доверието на потребителите се е подобрил през третото тримесечие на 2019-а, докато показателят за бизнес климата е отчел влошаване, най-вече заради по-песимистичните очаквания на мениджърите в индустрията.

Очаква се положителните потребителски нагласи, благоприятните условия за финансиране, нарастването на заплатите и съпроводеното с това повишение на покупателната способност на домакинствата, да продължат да благоприятстват растежа на частното потребление през първата половина на 2020 година. Предвижда се правителствените инвестиции да бъдат допълнителен фактор, който ще стимулира икономическата активност, докато външната среда ще остане източник на несигурност, ограничавайки износа на стоки и услуги, както и инвестиционната активност на фирмите. "Вследствие на тези фактори очакваме растежът на реалния БВП през първото и второто тримесечие на 2020 г. да бъде съответно 0.5% и 0.6%", казват от БНБ.

Колкото до растежът на външното търсене на български стоки и услуги, той ще се ускори. За периода 2019–2021 г. централната банка очаква цената на петролните продукти в долари да се понижи спрямо 2018-а макар и със забавящ се темп. А цените на неенергийните продукти в долари - да се повишат.

Прогнозата на БНБ е изготвена на базата на информация, публикувана към 20 декември 2019-а, като са използвани допускания на Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 12 декември 2019 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във