Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Идеята за банков съюз избледнява

Липсата на адекватни механизми за реакция при фалит на банки доведе през последните три години до рухването на правителства, намали наполовина икономическия растеж и принуди данъкоплатците често да затягат колана.


Финансовите министри на страните от Европейския съюз вярват, че до края на годината ще сътворят нова система, която в случай на финансова нестабилност ще прехвърли отговорността от националните правителства към нов единен механизъм за преобразуване на банки. Той ще бъде част от проекта за банков съюз и ще действа едновременно като екзекутор на финансови институции и като техен спасителен фонд. Целта на проекта е кредитните институции да не бъдат рекапитализирани за сметка на данъкоплатците. И по-конкретно финансовото здраве на отделните държави в еврозоната да не зависи от работещите в тях банки.


На практика обаче, ако една банка в дадена страна изпадне във финансово затруднение, за спасяването й първо ще бъдат използвани средствата от националния й фонд. Например, ако бъде необходимо да се ликвидират или рекапитализират италиански банки, първо ще бъдат използвани парите от фонда, предоставени от Италия. Ако това не помогне, ще се търсят пари от новия общоевропейски фонд. Но дори и тогава ще има лимит каква част от общоевропейските средства ще могат да бъдат използвани от страната.


За това се договориха европейските финансови министри след 16-часов маратон на преговори в Брюксел на 10 декември.


Съгласно компромисното споразумение в рамките на едно десетилетие ще бъде създаден смесен общоевропейски фонд с капитал от 55 млрд. евро за преобразуване на кредитни институции чрез събиране на такси от банките. През преходните десет години системата ще работи чрез мрежа от национални фондове за преобразуване и междуправителствени договори, регламентиращи как могат да бъдат използвани средствата от тях. Детайлите за това как трябва да работи тази система предизвикаха най-големи спорове между държавите членки. В крайна сметка бе договорено големите икономики да имат по-голямо право на глас, когато се вземат решения дали да се отпуснат, или не средства от общия фонд.


След като месеци наред се съпротивляваше на създаването на единен централизиран орган, който да взема решения за затваряне на банки, Германия най-накрая омекна и прие тази задача да бъде поета от Европейската комисия. Според Берлин ще бъде необходима пълна промяна на Договора от Лисабон, за да може подобна власт да бъде прехвърлена на която и да е друга институция.


Предвижда се да бъде създаден Съвет по преобразуването (resolution board), който ще отговаря за изговянето и предлагането на решения пред Европейската комисия за това дали една банка да бъде рекапитализирана или затворена. Предложенията на съвета трябва да получат одобрението на комисията, за да бъдат изпълнени. В случай че Брюксел отхвърли решението на борда, то пак може да бъде прието, но с мнозинство от гласовете на страните, които са членки на банковия съюз. Държавата, в която се намира банката, ще има право на вето, ако за спасяването й се изисква да бъдат използвани държавни средства.


Финансовите министри договориха още и правилата за bail-in, или т.нар. спасяване, чрез използване на средствата на кредиторите на една банка (т.е. притежателите на облигации). То може да стане, ако правилата влязат в сила две години по-рано от планираното - вместо през 2018-а през 2016 година.


По думи на европейския комисар по вътрешния пазар и услигите Мишел Барние, който отговаря за банковия съюз, министрите са постигнали значителен напредък, но предстои да бъдат решени още важни въпроси. Страните продължават да са разделени по ключови елементи от реформата, която цели да възвърне доверието във финансовите институции в Европейския съюз. Финансовите министри ще се съберат отново на извънредна среща през следващата седмица в сряда (18 декември) с надеждата да финализират всички детайли по предложението.


Подобно на новата система за банков надзор към Европейската централна банка всички страни от еврозоната са задължени да участват в механизма по преобразуване, а тези, които са извън валутния блок, избират сами дали да се включат. Българските банки няма да участват в единния механизъм за преобразуване на кредитни институции. Само че ще трябва да се направят корекции в правилата за обмен на информация с надзорните органи на другите европейски държави и да бъде създаден механизъм за спасяване на собствените ни банки, ако това се наложи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във