Банкеръ Weekly

Финансов дневник

И замириса на бюджет

Бюджет 2013-а едва ли ще се отличава много от този през 2012-а както по структура, така и по разпределение на разходите. Единствената и закономернаразлика, предвид парламентарните избори през идващото лято, ще бъдат допълнителните разходи за вдигане на пенсиите и за повишаване на минималната работна заплата. Политики за стимулиране на икономиката също ще има, но те ще са по-скоро на хартия и по всяка вероятност няма да доведат до ръст на заетостта, производството и на реално повишаване на БВП. Съвсем сигурно е само, че строежът на магистрали ще продължи. В което няма нищо лошо, стига държавните пари, похарчени през годината за тях, да бъдат компенсирани с европейско финансиране още същата година. Поне това са първите впечатления от прокрадналата се информация за заложените числа в макроикономическата рамка и консолидираната бюджетна програма.


Според председателя на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова реалният ръст на БВП, заложен в бюджет 2013, е 1.8 процента. На базата на тази информация излиза, че през следващата година държавата очаква БВП да е 79.25 млрд. лева. Дали прогнозата ще се сбъдне зависи изцяло от икономическата конюнктура в ЕС, а оттам не идват добри новини. И без това какъвто и БВП да бъде заложен, ако увеличението му е с 1-2%, той може да бъде постигнат чрез статистически манипулации. Практиката през последните години показа, че едно пише в макрорамката на проектобюджетите, а съвсем друго е реалното й изпълнение. Ярък пример за това е бюджетът за 2012-а. В него също има заложен ръст и такъв се отчита. Но само от статистиката, бизнесът не усеща каквото и да е съживяване в икономиката.


Основният проблем в случая не е макроикономическата прогноза, а защото управляващите не могат да направят такава, и то относително смислена. Много


по-важно е бюджетът да гарантира фискална стабилност

Това ще рече, че държавата трябва да събере достатъчно средства в приходната част на хазната, за да осигури дееспособността на всички онези публични сектори, от които зависи функционирането на обществото - пенсионната и здравната системи, образованието, сигурността, държавната администрация. Забележете, че въобще не използваме термина нормално функциониране, защото от десетилетия насам у нас нищо не работи нормално. В този смисъл задачата е през 2013-а всички тези системи да не работят по-зле, отколкото сега. И тя е напълно постижима. По предварителна информация предвидените в консолидирания бюджет разходи за догодина са 30.9 млрд. лева. С около 1 млрд. лв. повече в сравнение с тази. Разбира се, тези пари вече са наместени в най-невралгичните сектори като пенсии, здравеопазване и образование.


Планираните приходи

в консолидирания бюджет са 29.8 млрд. лева. По неофициална информация това е равнището на постъпленията, които държавата очаква да събере през 2012-а. Но тук има един тънък момент. Сегашното добро изпълнение на приходната част се дължи на няколко важни мерки. Първата е свързването на касовите апарати на голяма група търговци към електронната система на Националната агенция за приходите и митниците. Втората са активните мероприятия на държавата спрямо част от едрия бизнес - какъвто е случаят с Гриша Ганчев. По предварителна информация всички тези действия са осигурили на хазната допълнително 300-400 млн. лева. Това обаче са инициативи, имащи еднократен ефект, който не може да бъде мултиплициран.


С други думи, ако иска да постигне сегашните резултати, държавата и най-вече приходните администрации трябва да разполагат с нов набор от мерки за събиране на допълнителни приходи. Другият вариант е изпълнителната власт да измисли и да приложи спрямо бизнеса различни допълнителни такси или по някакъв начин да свие видовете разходи, които се признават за данъчни цели. В тази област администрацията има значителен потенциал и проявява завидна креативност. Проблемът е, че подобни мерки за събиране на пари в хазната допълнително съсипват и без това вече разнебитения бизнес.


Планираният дефицит за 2013-а на пръв поглед също не е висок. Според Менда Стоянова той ще е 1.3% от БВП, което означава между 1.05 и 1.1 млрд. лева. Нищо работа на фона на дефицитите от 6-7%, които имат други държави в ЕС. Въпросът е


дали въобще трябва да има дефицит?

nbsp;


Защото когато се оценява финансовата стабилност на България, освен дефицита се гледа и фискалният резерв. В момента, благодарение на емисията еврооблигации, пусната в началото на юли, той изглежда доста добре. В БНБ стоят 6.77 млрд. лв., а по сметки в търговски банки държавата има 2.37 млрд. лева. Тези суми обаче едва ли ще нарастват, защото самото Министерство на финансите призна, че от август хазната започва да излиза на дефицит. А той може да бъде покриван по два начина: или със средства на фискалния резерв, или с нови облигационни емисии на вътрешния пазар.


В началото на 2013-а държавата ще плати около 1 млрд. евро - близо 2 млрд. лв. по емитираната през 2002 г. емисия глобални облигации. Това означава, че след тази операция фискалният резерв ще се свие до 5 млрд. лева. При положение че и през 2013-а правителството продължи политиката на бюджетен дефицит, резервът или ще продължи да намалява, или вътрешният дълг ще продължи да расте. Вярно е, че размерът му като съотношение към БВП въобще не е голям - 17.5%, но това също не е причина за успокоение. Правителството води една доста странна


политика на емитиране на краткосрочен дълг

който трябва да се погасява в рамките на пет години. Такава е емисията от еврооблигациите, такива са и преобладаващата част от емисиите, които се пускат на вътрешния пазар. При това положение съществува опасност от струпване на големи плащания по главници в периода 2015 - 2017 година. Те могат да бъдат финансирани или чрез нов дълг, или с натрупани средства във фискалния резерв. Плащането на краткосрочни задължения чрез натрупването на нови такива крие заплахата да вкара държавата в спиралата на постоянно увеличаване на дълговото бреме. Което въобще не е добра алтернатива. Особено като се има предвид, че краят на кризата хич не се вижда. За да бъде избегнат този риск, фискалният резерв е добре да бъде увеличаван от бюджетни излишъци, колкото и малки да са те. Само така може да бъде поддържана дългосрочна финансова стабилност, която да възстанови страната ни като привлекателно място за външни инвеститори. Няма значение дали те ще вложат парите си директно в производството, или ще ги предоставят като частни кредити за български проекти. Важното е онзи поток от няколко милиарда евро годишно, на който бяхме свидетели до началото на 2009-а, да бъде възстановен, защото той влиза в работещите у нас компании.

Facebook logo
Бъдете с нас и във