Банкеръ Daily

Финансов дневник

И шефът на "Риксбанк" има проблеми с етиката

Стефан Ингвес

Председателят на "Риксбанк" Стефан Ингвес и заместничката му Сесилия Скингсли са имали директни инвестиции в книжа на шведски компании, чиито облигации е купувала шведската централна банка по програмата си за подкрепа на националната икономика. Това е застъпване, което, според някои експерти по етика, не би трябвало да се позволява. 

И господин Ингвес и госпожа Скингсли са притежавали акции във фирми, чиито корпоративни дългове отговарят на условията за придобиване по плана за покупка на активи, които шведските централни банкери пуснаха миналата година, показват предоставените неотдавна на парламента декларации на двамата банкови ръководители. Техните вложения са основно в публично търгувани компании и в портфейлите на всеки от тях те са били в размер на около половин милион шведски крони (58 хил. щ. долара). Ингвес е единственият високопоставен банкер, съобщил за промяна на инвестициите си в акции през последните две години. Другите четирима членове на шест-членния борд на "Риксбанк" или нямат финансови активи или са декларирали вложения във взаимни фондове.  

Разкритията за търговски сделки с акции вече доведоха до оставките на двама директори на клонове на Федералния резерв през септември и предизвикаха задълбочена вътрешна проверка на етичните норми на щатската централна банка, приключила с промяна на правилата и забрана на подобен тип дейности.

Наредбите на "Риксбанк" не забраняват вложения в акции. По оценка на експерти обаче, шефовете на шведската институция би следвало да се подчиняват на сходни на американските ограничения, защото собствеността на книжа в отделни фирми не е приемливо от морална гледна точка. Нормалният подход по-скоро е те да имат право да инвестират единствено във фондове с диверсифицирани портфейли и  подходящи по продължителност периоди, в които да не могат да продават придобитите акции.  

Подробности за акционерните вложения на висшестоящи шефове на "Риксбанк" огласи първоначално шведският всекидневник "Свенска дагбладет". В тази връзка говорител на централната банка насочи въпросите на журналистите към надзорния Генерален съвет, който наблюдава дейността на институцията.

Председателката на съвета Сузане Еберстейн обясни, че бордът само определя рамката и критериите за покупките на корпоративни облигации и че двамата ръководители не са участвали директно в решението кои точно компании ще бъдат обхванати. Госпожа Еберстейн допълва, че в момента съществуващият етичен режим се преразглежда и възникналият казус може да бъде включен в тази ревизия. 

По-голяма част от акциите на Ингвес и Скингсли са в шведски компании с голяма пазарна капитализация и инвестиционен рейтинг. Точно те изпълняват критериите на програмата за покупка на активи на "Риксбанк" в размер на 700 млрд. крони, в която през 2020-а бе включен и корпоративен дълг. Централната банка вече е "напазарувала" облигации, емитирани от някои от тези корпорации (включително автомобилният гигант "Волво", телекомуникационната група "Телиа" и производителят на хартия "Свенска селулоза") и би могла да добави и други в списъка преди да изтече крайния срок на действие на схемата в края на тази година.    

Сегашният правилник на "Риксбанк" препоръчва на служителите да се въздържат от инвестиции в "кредитни институции, развиващи дейност в Швеция, или в компании, включени в същата корпоративна група".

Тези принципи обаче не са достатъчно категорични, по оценка на икономисти. Те препоръчват членовете на борда на централната банка да имат право да инвестират спестяванията си във фондове или в слепи тръстове и по този начин да избегнат индивидуални акции или облигации. Подобни изисквания лесно биха могли да се включат в съществуващите етични правила на "Риксбанк".

Facebook logo
Бъдете с нас и във