Банкеръ Daily

Финансов дневник

Хърватия се оказа по-амбицирана от България за еврозоната

Хърватия даде заявка, че планира на 1 януари 2023 г. да се присъедини към еврозоната. Похвално! Въпреки че евроскептиците ще кажат "не им завиждам".

Хвалбата на хърватите дойде преди дни лично от устата на финансовият им министър Здравко Марич - страната била готова да изпълни всички изисквания за членство в следващите две години. Засега не се е справила с изискването за 60% държавен дълг спрямо БВП. Към краят дългът е 88% от БВП и не покривал един от Маастрихтските критерии. Нашият пък е само 24%, а фискални излъшъци имаме и по време на Коронакризата. Но въпреки това си знаем, че не ни е още мястото в Еврозоната.

Да допълним за Хърватия обаче... Преди Covid-а - в четири поредни години, публичният й дълг намаляваше три пъти по-бързо от изискванията на Маастрихт. Отбелязаха и бюджетен излишък в три поредни години. Но дефицитът им по времето на Covid е надхвърлил 3% от БВП и през тази година се очаква да бъде 3.8%. През следващата хърватите се надяват да са пак в рамките на 3% и да намалят още публичния си дълг, така че да влязат в изискванията на Маастрихт. 

Ще сбъднат ли хърватите мечтата си е рано да се каже. За нас е сигурно, че няма да се случи. Освен ако не стане чудо.

Въпреки че България и Хърватия се присъединиха в един и същи ден към валутния механизъм ERM II (чакалнята на еврозоната), у нас най-често коментираната дата за приемането на еврото е 1 януари 2024 г., т.е. година по-късно от Загреб. 2024-та е записана и в приетия неотдавна национален план за въвеждане на еврото.

По пътя на България, както и по този на Хърватия обаче има не малко подводни камъни. И за двете страни Европейската централна банка казва, че трябва да направят значителни стъпки в  подобряване на работата в институциите и в управлението им.

Ако трябва да си гледаме само нашата градина, ще повторим, че Българския външен дълг е далеч по-нисък от този на Хърватия - 24% от БВП. Но ЕЦБ периодично ни напомня за неформалните ангажименти, които България пое с присъединяването си към "чакалнята на еврозоната". Преди година страната ни обеща да вземе допълнителни мерки за изчистване на проблемите в небанковия финансов сектор, в държавните предприятия, в рамката по несъстоятелност и в борбата с изпирането на пари. Обикновено, в контекста на членството ни в "клуба на богатите" се споменават и "обширните реформи в съдебната система и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност".

Като цяло е спорно доколко амбициите и на Хърватия, и на България се припокриват и с реалните икономически ситуации в двете страни. ЕЦБ например е категорична, че и София, и Загреб следва да постигнат „по-висока степен на устойчиво сближаване“ с еврозоната, преди да въведат еврото. 

Става дума за "твърд ангажимент" от съответните власти "да се провеждат стабилни икономически политики с цел запазване на икономическата и финансова стабилност и постигане на висока степен на устойчива икономическа конвергенция". Разбирай, доходите ни и жизнения ни стандарт да са доста по-близки до тези в страните от еврозоната. 

В частта със заплатите на държавните чиновници правителството реши задачката със замах още преди Нова година. Сега наблюдаваме опитите на парламента това частично да се случи и с пенсиите.

Когато обаче в частния сектор нещата "вървят по план" единствено за близки до властта компании, нека не се учудваме, че повишението на доходите там няма как да се случи. И преди да е възможно да говорим за  равнопоставеност в бизнеса да запретнем ръкави и да решим проблема с корупцията. Така пък се връщаме в изходната точка от времето преди поканата за членство в Еврочакалнята!

Колко още ще се върти бизнеса в този омагьосан кръг на шуробаджанащина ще зависи от изпълнителната власт, от следващата! Затова е важно в нея да попаднат читави хора. (Б)

Facebook logo
Бъдете с нас и във