Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ХЕГЕМОНИЯТА НА КРЕДИТИРАНЕТО ВЕЧЕ Е ЗАПЛАШЕНА

Както е тръгнало, не след дълго кредитирането вече няма да е пръв и основен приоритет на банките. За някои може да звучи невероятно, но дали това ще стане, или не зависи изцяло от политиката на Европейската централна банка. В рамките на десет месеца - от средата на декември 2005 г. до средата на октомври 2006 г., тя увеличи лихвата си по сделките на междубанковия пазар от 1.25 на 3.25 процента. А тази лихва директно влияе на доходността, която чуждестранните финансови институции предлагат на своите клиенти по техните депозити. Сред тях са и българските банки, които държат част от парите си в чужбина.
Вероятно повечето клиенти на нашите кредитни институции ще кажат, че това малко ги засяга. И на пръв поглед ще са прави. Хората у нас се вълнуват от това, дали могат да получат заеми на достъпни за тях условия, или да депозират парите си при по-висока доходност, като при това желаят да са сигурни, че няма да ги загубят (б. ред. - което вече им се е случвало).
А какво става на международните пазари, това не представлява интерес за голяма част от сънародниците ни. Само че лихвената политика на ЕЦБ пряко влияе върху решенията, които банковите мениджъри у нас вземат. Включително и за средствата, които заделят за отпускане на заеми. Обикновено в такива случаи от съществено значение са няколко фактора - цената по която банката привлича пари от клиенти; доходността, която тя може да получи, ако инвестира средствата в един или друг актив и не на последно място степента на риска от предоставените на заем пари, в случай че не бъдат върнати. Впрочем дали банката е отпуснала кредит, дали е закупила корпоративни или държавни облигации, или просто е предоставила депозит на друга финансова институция, всяка от тези операции се категоризира като заем или, казано на професионален език, като експозиция към отделен клиент.
От началото на 2006 г. ситуацията на българския пазар е такава, че за банките
доходността от кредитите постепенно намалява
Причината за това е острата конкуренция помежду им, а тя най-ясно личи от всички познати прийоми в рекламата им. На повечето граждани сигурно им прави впечатление, че все по-често постоянно се появяват промоции на различни видове заеми за населението - ипотечни и потребителски.
Все повече се налага предлагането на кредити, по които лихвата през първата година е много малка или нулева, а лансираните такси и комисиони изглеждат намалени наполовина. Но доходността си банките получават чрез други хватки, като например застраховките. Разбира се, броят и общият обем на отпуснатите кредити вече не могат да нарастват толкова бързо, както през 2005 г., заради поредицата от ограничителни мерки, които БНБ въведе от началото на пролетта на 2006 година. Но банките продължават да се опитват да убедят клиентите си, че правят всичко възможно, за свалят цената на предлаганите заеми.
Според статистиката на БНБ
усреднените лихви по краткосрочните потребителски кредити
от август 2005 г. до края на август 2006 г. са намалели от 13.51 до 12.26 %, по дългосрочните - от 13.01 до 10.10%, а по ипотечните - от 9.26 до 8.75 процента.
Само че всичко това означава, че чистата печалба, която заемите за граждани носят на банките, постепенно намалява.
В същото време
нарастват доходите
от банковите депозити в други финансови институции. И това е абсолютно логично. След като Европейската централна банка увеличава лихвите си, банките и у нас и в чужбина автоматично увеличават парите, които плащат по депозитите, направени при тях. В момента българските институции спокойно могат да получат 3.25-3.5% годишна лихва за свой влог - в евро или в долари, на Запад. Е, разбира се, разликата между тези нива и доходността, която носят на банките, отпуснатите от тях кредити, е много голяма. Но това сравнение изглежда така само на пръв поглед.
Първо, заемите се оценяват като 100% рискова инвестиция и бързо увеличават общия рисков компонент на банката, което пък води до намаляване на показателя й капиталова адекватност. За разлика от тях, депозитите във финансови институции, каквито са тези в развитите държави от ЕС, носят риск от 0 до 20% от размера на вложената сума. С други думи, банките могат да инвестират в депозити много повече средства, отколкото в кредити. При това имат възможност - при необходимост да си получат парите обратно в рамките на три до пет дни, което е почти немислимо, ако са ги предоставили на заем на граждани или фирми.
Впрочем българските банки вече са започнали да преориентират политиката си към
увеличаване на вложенията в други финансови институции
Числата в това отношение са достатъчно красноречиви. За периода от август 2005 г. до края на август 2006 г. (по-нови официални данни все още няма) ръстът на банковите активи у нас е 29.45% - от 28.83 млрд. до 37.32 млрд. лева. В същото време ръстът на банковите депозити в други финансови институции е 63.26% - от 4.65 млрд. до 7.6 млрд. лева.
Докато през август 2005-а делът на тези депозити в общото балансово число на кредитните институции е бил 16.14%, дванадесет месеца по-късно той вече е 20.35 процента. В същото време делът на отпуснатите кредити е намалял от 57.99 на 54.81 процента. И тази тенденция ще се задълбочава, но не и защото БНБ прилага поредните рестриктивни мерки. Тя е следствие от политиката на Европейската централна банка - в случай че тя продължи да увеличава лихвените си равнища.
Нищо чудно до шест месеца делът на заемите за граждани и фирми - в общия размер на активите на банките, да падне под 50%, а депозитите на нашите кредитни институции да достигнат 25 процента. Това ще е добре за стабилността на системата, но едва ли ще се отрази добре на повечето клиенти, които разчитат да получат потребителски или ипотечни заеми.
Не става въпрос за увеличаване на лихвите по тях, а по-скоро за
затягане на условията
И хората, които разчитат на банкови кредити, вероятно са забелязали, че режимът за предоставянето им започва да се затяга.
През 2005 г. повечето банки искаха от клиентите да доказват своите доходи единствено с документи за месечните си възнаграждения, издадени от фирмата в която работят. Година по-късно правилата се промениха. Сега кредитните инспектори искат от кандидатите за заеми да покажат данъчна декларация или документ, от който личи доходът, върху който се осигурява клиентът. Оказва се, че това е изключително рестриктивно условие, тъй като голяма част от гражданите се осигуряват на минимална работна заплата, а по-голямата част от доходите си получават по граждански договор или по договор за авторски права. Тази комбинация позволява на работодателите да плащат на служителите си по-голямо чисто възнаграждение (сумата която се получава след приспадане на данъци и осигуровки). Но пък въведеното от банките изискване изхвърля зад борда на кредитополучателите много клиенти, които се осигуряват на нисък доход, но всъщност получават достатъчно високи възнаграждения, за да си погасяват заеми. Ето защо с течение на времето банките ще въведат още по-сурови изисквания за доказване на доходите на кандидатите за заеми. Тези мерки може и да стеснят кръга на клиентите им, но пък при едно продължаващо повишаване на лихвените равнища на европейския финансов пазар това няма да притесни особено базираните у нас финансови институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във