Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ХЕДЖИНГОВИТЕ ФОНДОВЕ - ПЕЧАТНИЦИ ЗА ПАРИ

Хеджинговите фондове все повече заприличват на печатници на пари. В началото на новото хилядолетие (през 2001-ва и 2002 г.) техните мениджъри трябваше да изкарват поне по 30 млн. щ. долара, за да попаднат в класацията на най-добре платените ръководители в бранша - информация, която се следи особено стриктно от бизнесмените. През 2004-а летвата се вдигна до 100 млн. щ. долара и докато всички смятаха, че нещата не могат да се подредят по-добре за инвестиционните титани, през миналата година, доходът им нарасна с още 30 процента. По изчисления на списание Алфа, публикувано от Инститюшънъл инвестър, последният в световната ранглиста на 25-те най-скъпо платени мениджъри на хеджингови фондове, е получил 130 млн. щ. долара. При това за последното 25-о място направо е имало опашка и на практика поне 26 души (ако не и повече) са преминали този праг. Средната заработка на водещите 26 през 2005-а се е повишила с 26% в сравнение с 2004-а и е достигнала 363 млн. щ. долара. Миналогодишната доходност на хеджинговите фондове пък е била средно 9.2% - почти колкото и през 2004 г. и двойно повече от постигнатите през 2005-а 4.9% от щатския борсов индекс SP 500. Лъвският пай от печалбата обикновено се пада на основателите и собствениците на дружествата.
Тъй като хеджинговите фондове са частни съдружия, които по закон не са задължени да дават пълна информация за финансите си, експертите от Алфа са направили изчисленията за възнагражденията им чрез оценка на управляваните от тях активи, начислените комисиони, печалбата, персоналните инвестиции във фондове и дяловете на собствениците във фирмите. Най-високо платеният мениджър е бил 68-годишният Джеймс Саймънс - гениален математик и основател на Ренесанс текнолъджис, който през миналата година е взел 1.5 млрд. щ. долара срещу 670 млн. долара през 2004-а, когато се е класирал на второ място. Инвеститорите в неговия Миделиън фънд, управляващ 5.3 млрд. щ. долара, са получили 29.5% доход през 2005 г. след приспадането на 5% такса за управление на активите и 44% комисиона върху спечеленото. Непосредствено след него се е наредил 78-годишният Бун Пикънс-младши, който е получил 1.4 млрд. щ. долара - заплащане, дошло основно от шеметната доходност на двата му хеджингови фонда с енергиен акцент - Би Пи кепитъл къмодити с 650% доход и Би Пи кепитъл енърджи икуити фънд с 89 процента. Трети в класацията на Алфа е 75-годишният инвеститор от унгарски произход Джордж Сорос, прибрал 840 млн. щ. долара. В предишната класация той е бил на шесто място с 305 млн. долара.
Магията на тези пари се крие в компенсационната структура на хеджинговия фонд - рехаво контролиран инвестиционен пул за институции и богати индивиди, които по правило влагат първоначално минимум 1 млн. щ. долара. Дружеството би трябвало да облага инвеститорите с 2% такса от управляваните активи и комисиона за финансово постижение, която по правило тръгва от 20% от печалбата. Звездите обаче правят много повече от тези 2 плюс 20. По данни на Алфа Саймънс начислява 5% такса за управление и комисиона в размер на 44% от спечеленото. Стийвън Коен (на четвърто място в последната класация с 550 млн. щ. долара заплащане) от Ес Ей Си кепитъл адвайзърс взема между 1 и 3% от управляваните активи и 44% от реализирания доход. Средната миналогодишна доходност на различните му фондове е била 18 процента. Пол Тюдър Джоунс II, който е пети с 500 млн. щ. долара възнаграждение през 2005-а, е определил 4% такса за управление и 23% комисиона върху прихода. Неговата компания Тюдър инвестмънт корпорейшън не е имала губеща година от 1980-та насам.
Най-известните мениджъри на хеджингови фондове често печелят много по-добре от най-добре платените фирмени ръководители, легенди от Холивуд и елитни спортисти. Например шефът на щатската инвестиционна банка Голдмън Сакс груп (Goldman Sachs Group) Хенри Полсън, който е с най-високо възнаграждение за миналата година на Уолстрийт, е получил 38.3 млн. щ. долара заплата, акции и опции. Филмовият режисьор Джордж Лукас е изкарал 290 млн. щ. долара, а Тайгър Удс - 87 млн. щ. долара през 2005-а, по данни на списание Форбс.
В края на краищата инвестиционните магьосници имат високи такси, защото могат да правят пари. Етичният проблем настъпва, когато и при ниска едноцифрена доходност възнагражденията им са високи. А това се случва, когато фондът стане толкова голям, че даже само таксите за управление се превръщат в източник на солидно богатство и, вероятно, мениджърите им нямат стимул да се впускат в рисковани мероприятия. Още повече, институционални инвеститори от рода на пенсионни фондове и фондации, чиито пари са причина за разцвета на бранша, продължават да се леят при тези мениджъри заради добрите им постижения в исторически план и заради световното им признание.
Един от тях е Едуърд Лемпърт - възпитаник на Йейл, на шесто място в миналогодишната класация на Алфа с 425 млн. щ. долара приход. Това е доста сериозно отстъпление, като се има предвид първото му място през 2004 г., когато е взел 1 млрд. щ. долара. Тогава неговият фонд И Ес Ел инвестмънтс организира сливането на двете щатски вериги Кеймарт и Сиърс, но миналата година доходността на инвестициите му е била 9 процента. През януари 2003 г. Лемпърт е бил отвлечен на излизане от офиса си от двама въоръжени мъже и е бил държан в плен 30 часа. Той успял да убеди похитителите си да го освободят в замяна на богат откуп - обещание, което до днес не е изпълнил.
Фондът Какстън глуобъл офшор на 61-годишния Брус Ковнър пък, който е седми с 400 млн. щ. долара, е имал 8% доходност през 2005-а - трета поредна година на едноцифрен резултат. През 2004-а Ковнър е бил трети с 550 млн. щ. долара.
Освен добре известните играчи в последния списък на Алфа има и новаци. Това са двама мениджъри от Атикъс кепитъл - фондът, който заедно с други акционери се противопостави на опитите на германската фондова борса (Deutsche Boerse) да погълне лондонската (London Stock Exchange) за 2.5 млрд. щ. долара. Атикъс е и главен участник в битката за овладяване на паневропейското тържище за акции и деривативи Юронекст, което в момента има двама ухажори - Нюйоркската фондова борса и Дойче бьорзе. Своя дебют на 14-о място прави Тимъти Бракет с 200 млн. долара възнаграждение през 2005 година. Неговият Атикъс глоубъл фънд е донесъл 22% чист доход на инвеститорите (след приспадането на такси и комисиони). А Юръпиън фънд, управляван от 33-годишния Дейвид Слагър (20-и в класацията със 150 млн. долара) е донесъл на вложителите 62% приход.
Другият дебютант в последната класация на Алфа е 42-годишният Уилям Браудър, който успя да се вреди на 25-о място със 130 млн. щ. долара възнаграждение. Той е основател и шеф на Хърмитидж кепитъл мениджмънт (най-големия чуждестранен инвеститор на руския фондов пазар) с 4.3 млрд. щ. долара управляеми активи и забележителните 81.5% миналогодишна доходност. Браудър, който е внук на Ърл Браудър - някогашния лидер на Комунистическата партия на САЩ, има забрана да влиза в Русия от ноември миналата година, когато имиграционните власти отнеха визата му. Вероятната причина са критиките му към управлението на руските държавни гиганти, включително Газпром и Лукойл. По този повод дори шефът на Лондонската фондове борса Клара Фърз изпрати миналия месец официален протест и предупреждение до руския президент Владимир Путин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във