Банкеръ Daily

Финансов дневник

"Гъвкавостта" на ЕЦБ

Официални представители на ЕЦБ искат "гъвкавост" за бъдещите си планове за стимулиране, но все още не могат да се разберат дали тя означава пространство за маневри или за потенциалното им разширяване.

Изключително важен е въпросът по какъв начин да се провежда следпандемичната парична политка след края на извънредната програма за покупка на облигации (PEPP), която е в сила до края на март 2022-а.  

Паричните стратези на ЕЦБ дебатират с какво да заменят схемата в размер на общо 1.85 трлн. евро, която има необичаен дизайн, предназначен да ограничи кредитните разходи на територията на еврозоната по време на пазарния стрес, причинен от COVID-19. Защото той със сигурност ще е необходим и след приключването на PEPP докато възстановяването набере мощ, особено в по-слабите икономики като Италия, която със сигурност ще срещне трудности, ако подкрепата бъде изтеглена прекалено бързо. Идеята е ЕЦБ да разполага с инструментариум за овладяване на доходността, ако нещата се объркат. 

Какво беше различно по време на пандемията?

Когато ЕЦБ пусна извънредната си противопандемична програма през март 2020-а, председателят Кристин Лагард обяви, че тя "не поставя ограничения", позволявайки на банкерите да насочат помощтта където е най-необходима. 

Това е сериозно отклонение от предишните правила, включително "тавани за емитентите", които забраняват на Евросистемата да притежава повече от 33% от облигациите на едно единствено правителство. Този норматив е валиден за по-старата Програма за покупка на активи на ЕЦБ (APP) и задачата му е да забрани незаконно парично финансиране на държавни бюджети. 

Извънредната PEPP също дава и възможност за "гъвкаво" придобиване на книжа на страните членки на блока на еврото, без да се придържа към т. нар. "капиталов бутон", обвързващ покупките със съответния размер на всяко стопанство. В допълнение, програмата включва и сделки с гръцкия правителствен дълг, който е изключен от APP заради високорисковия му (junk) рейтинг. 

Кои от тези "гъвкави" елементи имат шанс да останат след края на PEPP?

Гръцкият мотив на програмата е сред най-малко противоречивите опции, особено с оглед на перспективата страната да получи инвестиционна оценка до 2022-а. Председателят на Гръцката централна банка Янис Стурнарас смята, че ЕЦБ ще продължи да купува гръцки книжа, независимо от рейтинга им.

Приложението на известна гъвкавост към капиталовото изискване също може да надживее кризата. Пък и ЕЦБ никога не се е придържала прилежно към това правило в миналото. Централните банкери обаче едва ли ще го зачеркнат напълно. Вместо това те биха могли да наложат някакъв бъдещ момент, до който вложенията да достигнат предписаните дялове. 

Изключването на бъдещите покупки на облигации от ограниченията за емитентите обаче ще е по-сложно и спорно, защото може да повдигне правни искове. Проблемът е, че след повече от шест години на облигационно "пазаруване" ЕЦБ се доближава до тези лимити в някои държави.  

Как ще работят бъдещите покупки на облигации?

Един от вариантите е да се купуват повече дълови книжа, емитирани от Европейския съюз, който има по-висок емисионен таван от 50 процента. По този начин сделките за публичния сектор могат да са в по-големи количества.

Председателят на "Банка д'Италия" - Игнасио Виско - смята, че ЕЦБ в крайна сметка ще направи точно това. Виско подкрепя и по-широка дефиниция на "гъвкавостта" за бъдещите програми с мотив, че "това ще е помощ срещу неочаквани шокове, както и срещу неизбежното увеличение на фрагментацията".

Някои колеги на Виско обаче не са съгласни с него. Председателят на Белгийската централна банка Пиер Вунш посочва, че ЕЦБ е доказала своята "гъвкавост" в миналото и може да отговори на всякакви шокове, ако такива се появят, вместо да променя инструментариума си. Естонецът Мадис Мюлер пък не смята, че "може просто да се вземе гъвкавостта на PEPP и да се присади на друг инструмен".   

Шефът на "Банк дьо Франс" - Франсоа Вилроа дьо Гало - предложи миналата седмица среден път под формата на "условна опция", която не трябва да е част от предишните схеми за покупка на облигации. Тя ще се активира при нужда и ще дава по-голяма свобода за придобиване на дългови книжа на различни държави във времена на стрес.   

Официални представители на ЕЦБ ще участват в поредица от семинари, за да обсъдят опциите преди декември, когато се очаква банковият управителен съвет да обяви решенията си за следващите стъпки на паричната политика. Мнозинството икономисти предвиждат, че ЕЦБ ще увеличи месечния обем на покупките на облигации по програмата APP от сегашните 20 на 40 млрд. евро след края на PEPP през идния март. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във