Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Гърция доближи опасно фалита

Гръцките управляващи имат все по-малко поводи за радост.

Дискретно отправената молба на Гърция към Международния валутен фонд за разсрочване на предстоящите й плащания само потвърди опасенията, че южната ни съседка е все по-близо до изпадането в неплатежоспособност. Искането, за което съобщи „Файненшъл таймс“, позовавайки се на неназовани длъжностни лица и от двете страни на водените преговори за гръцкия дълг, бе отхвърлено. В частни неофициални разговори представителите на Атина са били убедени от МВФ да не отправят подобно официално искане, уточни изданието.

На пресконференция във Вашингтон ръководителката на Международния валутен фонд Кристин Лагард сигнализира, че МВФ не би се съгласил Гърция да отложи планираното през май плащане към Фонда. "Ръководството на Фонда не е предоставяло отсрочка по плащанията вече от 30 години. Ние успяхме да разясним политиката на Фонда относно такива процедури и да предоставим на господин Варуфакис историята на такива прецеденти", заяви Лагард.

От своя страна гръцкият финансов министър заяви, че страната му не може да подпише споразумението за уреждане на дълга й в сегашния му вариант, защото то няма да реши икономическите проблеми на страната. "Няма да приемем поставени цели, за които знаем, че икономиката ни не може да изпълни", каза Янис Варуфакис на конференция, организирана от института "Брукингс" във Вашингтон.

Тази информация, както и новината, че международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" е понижила кредитния рейтинг на Гърция до "ССС+", или в територията на т.нар. "боклук" (junk), показа, че за гръцкото правителство е все по-трудно да събере нужните средства, за да покрие както плащанията към кредиторите си, така и вътрешните си задължения. Гърция трябва да изплати на МВФ през май почти 1 млрд. евро, разпределени в два транша, но същевременно ще трябва да намери и над 2 млрд. евро, за да покрие месечното плащане на пенсии и на заплати в публичния сектор.

Показателно за крайно тежкото положение на страната е и това, че доходността на тригодишните държавни ценни книжа на Гърция скочи до цели 25.1%, а на 10-годишните книжа - до 12.18 процента.

Междувременно германското правителство отхвърли спекулациите, че Берлин подготвя план за задържането на Гърция в еврозоната дори и страната да изпадне в неплатежоспособност.

Според статия в седмичника "Ди Цайт" "целта на обсъждания план била да се позволи на ЕЦБ да продължи да финансира Гърция дори в случай на банкрут". Успоредно с това гръцките банки ще бъдат преструктурирани, така че да могат да функционират дори след като държавата обяви неплатежоспособност, твърди вестникът. Атина от своя страна трябвало да покаже готовност да сътрудничи с международните финансови институции и да провежда исканите реформи.

Гръцкото правителство обаче не показва желание да въвежда каквито и да било допълнителни мерки за икономии. Сякаш за да опровергаят всякакви съмнения в неотстъпчивостта им, официални представители на Атина заявиха, че нямат намерение да се връщат към политиката на затягане на коланите въпреки засилващия се натиск, целящ да накара страната им отново да въведе строги ограничения на държавните разходи. "В последно време се засилва информационният натиск върху правителството, целящ да го накара да приеме мерки, водещи към спад в икономиката, като намаляване на пенсии и заплати, масови уволнения и други. Правителството няма да премине "червената линия", установена от избирателите на изборите от 25 януари", заяви пред журналисти представител на гръцкия кабинет.

Втвърдяването на позициите на Атина бе изразено още по-ясно в изявлението на министъра на отбраната Панос Каменос, който обяви, че независимо от това как ще се развият събитията, правителството има мандат да управлява. "Дори и да се проведат нови избори, ще получим два пъти повече гласове, отколкото на предишните", изрази увереност Каменос, който е лидер на дясната партия "Независими гърци", коалиционен партньор на лявата СИРИЗА в гръцкото правителство. По думите му Гърция не се нуждае от нов спасителен план, в случай че сегашният бъде успешно приключен. Военният министър обаче предупреди, че ако Гърция напусне еврозоната, ще се получи ефект на доминото, който ще повлече Испания, Италия и дори Германия.

"Не се наблюдава никакво притеснение на пазарите", отговори му индиректно германският финансов министър Волфганг Шойбле на събитие на Съвета по международни отношения в Ню Йорк. "Гърция не е голяма част от икономиката на еврозоната като цяло. Повечето участници на финансовите пазари ни казват, че пазарите вече са преценили какво е възможно да се случи. Според мен няма да има сериозни вреди за световната икономика", поясни той, като даде да се разбере, че дори излизане на Гърция от еврозоната няма да представлява опасност за останалата част на Европа.

Германският финансов министър на практика отхвърли възможността да се стигне до споразумение за помощта за Гърция преди срещата на Еврогрупата на 24 април в Рига. "Никой не очаква да се намери решение", обяви той.

В интервю за агенция "Блумбърг" Шойбле отхвърли възможността за всякакви допълнителни отстъпки пред Гърция, като уточни, че гръцкото правителство трябва да извърши реформите, необходими за отпускането на финансовата помощ, вместо да дава фалшиви надежди на народа си. Никакво преструктуриране на гръцкия дълг не е на дневен ред, а исканията за военни репарации от Германия са "напълно нереалистични", уточни германският финансов министър.

Не се оказаха реалистични и надеждите на гръцкия министър-председател Алексис Ципрас да получи нещо по-съществено от посещението си в Москва.

Срещата с руския президент Владимир Путин не донесе на Ципрас нищо повече от общото обещание, че страната му ще бъде включена в замисления от Москва и Анкара бъдещ газопровод "Турски поток". Вярно, от руската страна изразиха готовност да изплатят на Атина предварително печалбата от все още нереализирания проект, но не последва уточнение нито на сумата, нито на срока за изплащането й. И да - Ципрас получи обещанието, че "Турски поток" няма да се нарича "турски" на територията на Гърция. Другите общи договорености включваха руско участие в приватизацията на гръцки компании, както и създаването на общи руско-гръцки търговски фирми с цел заобикалянето на ограниченията, наложени от руското ембарго върху вноса на стоки от ЕС.

Ципрас не отправи искане за заем от Москва и заяви от руската столица, че финансовите трудности на Гърция са европейски проблем, който трябва да намери общоевропейско решение.

Едва ли гръцкият премиер би могъл да очаква визитата му да реши финансовите проблеми на страната му - изпитващата сериозни икономически затруднения Русия по никакъв начин не би могла да замести международните финансови институции. Но последният развой на събитията сочи, че ако Ципрас е смятал с посещението си в Москва да направи европейските си партньори по-отстъпчиви, вероятно се е излъгал.

Следващото гостуване на Алексис Ципрас в руската столица ще е на 9 май - за Деня на победата. Дали като премиер на страна от еврозоната - предстои да разберем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във