Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Гроздето на еврозоната киселее за нас

Правителството е напът да влезе в ролята на лисицата от баснята на Лафонтен. Тези, които са я чели, сигурно си спомнят как хитрушата се опитала да си откъсне от зрялото грозде, но след като не успяла да го достигне, обявила, че е кисело. В тази ситуация е напът да изпадне и служебният кабинет на Огнян Герджиков, след изявлението, че ще подаде молба за влизане в еврозоната. Защото няма подобна процедура - за подаване на такива молби.

До кого ще я подадат и какво ще пише в нея?! Изпълняваме всички критерии и затова - моля, приемете ни?

Тук се явява още едно затрудняващо обстоятелство. Според договора от Маастрихт има пет критерия за влизане в еврозоната. Това са изискванията за размера на бюджетния дефицит спрямо БВП, на инфлацията, за съотношението на държавния дълг към БВП, за нивото на лихвите по десетгодишните държавни ценни книжа. Петият критерий е: държавата да е включена в двегодишния валутен механизъм, известен под съкращението "ERM II". Точно този пети критерий изпълняват всички страни, преди да влязат в еврозоната, без значение дали в тях действа валутен борд, или не. Някои от държавите са стояли във въпросния валутен механизъм повече от десет години, нищо че той се нарича двегодишен.

България обаче не изпълнява въпросния пети критерий и само това е достатъчно, за да приемем, че изявленията на служебното правителство са в стил "и ние да отчетем важен ангажимент". Самият Герджиков, разбира се, подчерта, че това е свързано с редица процедури и че не може да гарантира дали намерението ще стане реалност.

Когато политиците се засилят да говорят за влизане в ERM ІІ и в еврозоната, трябва наистина да са наясно с процедурата, по която става това. Защото тя въобще не е толкова лесна.

Най-напред трябва да поискаме от Европейската централна банка да изготви

конвергентен доклад за България

И само ако в него пише, че всичко ни е наред, се подава писмо до ЕКОФИН (Съвет на финансовите и икономическите министри на ЕС), в което заявяваме, че сме кандидати за включване в двегодишния валутен механизъм за въвеждане на еврото.

Важно е да напомним, че ЕЦБ публикува поредния редовен конвергентен доклад за България през 2016-а. В него категорично се казваше, че страната ни не отговаря на критериите за влизане в двегодишния валутен механизъм, защото има структурни дисбаланси, не отговаря на изискванията за устойчивост на финансовите показатели и в законодателството й има правни несъответствия с устава на ЕЦБ, които засягат независимостта на централната ни банка.

Оттогава досега нищо не се е променило към по-добро по отношение на тези забележки. При това положение много интересно е как служебното правителство смята да ги отстрани, след като няма законодателна възможност дори да се справи с правните несъответствия?

На трето място идва

политическият момент

Той трябва да бъде внимателно избран, защото дори когато всички финансови, правни и икономически изисквания са изпълнени, ако кандидатурата ни за влизане в двегодишния валутен механизъм е подадена при неблагоприятна политическа обстановка, тя просто няма да мине, т.е. ще бъде отхвърлена. А политическият момент е крайно неблагоприятен по две линии.

Първата е вътрешнополитическа. Обикновено когато се кандидатства за присъединяване към тези структури, това се обвързва с ангажименти за реформи в ключови сфери, които се договарят както с ЕКОФИН, така и с ЕК, и с ЕЦБ. Тези ангажименти се обновяват всяка година.

Много интересно е в такъв случай какви ангажименти може да поеме едно служебно правителство? Отговорът е - никакви. Освен ако някоя от водещите политически сили като ГЕРБ или БСП не го припознае като свое. Примери има - навремето служебното правителство на Стефан Софиянски бе припознато като правителство на СДС, но предварително бе ясно, че сините ще спечелят парламентарните избори. Сега е почти невъзможно да се направи подобен паралел със ситуацията от началото на 1997-а. Нито БСП, а още по-малко ГЕРБ припознават като свое правителството на Огнян Герджиков. Не е ясно също и дали след изборите ще бъде съставен кабинет и с каква политическа подкрепа ще е той.

Има и външнополитическа пречка. Предстоят парламентарни избори в основни държави от еврозоната като Холандия, Франция, а по-късно и в Германия. В тази ситуация не е реално да се очаква, че политическите сили, управляващи сега тези държави, точно в навечерието на подобни избори ще се ангажират с разглеждането на кандидатурата на България за влизане в "ERM II", а камо ли с приемането й.

Накрая, но не и на последно място, идват и

предизвикателствата, свързани с влизането в еврозоната

За тях трябва да си дава сметка всяко едно отговорно правителство. Защото участието в клуба на богатите не е свързано единствено с бонуси, но и с редица ангажименти. С бонусите нещата са по-ясни. Те са свързани с намален финансов риск, с достъп на банковата ни система до безкрайната ликвидност на ЕЦБ, с увеличено доверие от страна на инвеститорите и с намалени лихвени равнища.

Достъпът до тази апетитна питка обаче си има цена и ако една държава не е подготвена да я плати, "операцията" ще й излезе доста солено.

Важно е да се знае, че, веднъж влязла в еврозоната, една страна започва да изпълнява безапелационно паричната политика на ЕЦБ. А тази политика се диктува от силните на деня в еврозоната - в случая Германия и Франция. По времето, когато управител на ЕЦБ бе Жан Клод Трише например, се водеше политика на бавно намаляване на лихвените равнища, за да бъде удържан евентуален инфлационен натиск. Тази политика отговаряше на интересите на конкурентоспособните икономики на Германия, Холандия, Франция, Люксембург, Финландия. Но потискаше икономиките на държави като Италия, Испания и Португалия. Да не говорим за Гърция. Те се нуждаеха от плавна девалвация на еврото спрямо другите основни международни валути, а огромните им външни дългове буквално пищяха за по-ниски лихвени проценти.

Политиката на ЕЦБ се промени в полза на тези страни с идването на Марио Драги. При евентуално покачване на инфлацията обаче Германия, Франция и другите около тях без съмнение ще притиснат ЕЦБ да вдигне лихвените равнища. Готова ли е българската икономика да се включи в тази сложна игра?

Неминуемо трябва да отбележим и

допълнителните финансови ангажименти

с които страната ни ще се обвърже при влизането в еврозоната, а оттам и в Европейския банков съюз и в Единния надзорен механизъм. Банкерите знаят, но политиците едва ли са наясно, че за участие в Единния надзорен механизъм от банките се събират специални надзорни такси. Според отчета на ЕЦБ само за 2016-а общият им размер е 328 млн. евро. С други думи, влизането в еврозоната ще е свързано с допълнителни немалки разходи за банките, част от които неминуемо ще бъдат прехвърлени върху цените на финансовите услуги за техните клиенти. Освен това, когато стане дума за спасяването на една или друга банка или на банковия сектор на дадена страна членка, всички останали държави от еврозоната плащат цената за това спасяване. Банковият сектор на Гърция е типичен пример за това. Но количествените облекчения на ЕЦБ отиват и в полза на Италия, Испания и Португалия.

Предстои и създаване на единна система за гарантиране на влоговете. Обсъжда се и въвеждането на обща данъчна политика, която въобще няма да е идентична с тази, която действа сега в България.  Готова ли е страната ни за всички тези нови плащания?

Важно е да се знае, че влизането в еврозоната е неотменим ангажимент за всяка държава в ЕС -  с изключение на Дания. Но в нея е добре да се влезе, когато си готов - и като икономика, и като финанси, и като законодателство, и като съдебна, пенсионна, здравна, образователна и всякаква друга система. В противен случай ангажиментите ще се окажат повече от бонусите и в един момент могат да станат непоносимо големи.

И ако някой си мисли, че

клубът на богатите е и за бедни държави

да обърне поглед към Гърция. Тя  го усети на гърба си.

А ако служебното правителство на България наистина направи официални постъпки за приемането ни в еврозоната, рискува да получи недипломатичен отказ, който ще има трайни последствия върху икономиката ни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във