Банкеръ Weekly

решимост

Гости от село в еврозоната

Това ли ни чака? Само че с ръченица.

До месец кабинетът подава молба за влизане в чакалнята на еврозоната. Това обяви в петък, 24 февруари,  служебният премиер Огнян Герджиков. Два дни преди него сигнал за раздвижване по тази тема даде външният министър Ради Найденов. Два дни след това - в неделя, вицепремиерът, отговорен за европейското председателство, Деница Златева потвърди, че се “водят такива разговори”.

Помня как идваха гостите от село, като бях малък. Нас, жълтопаветниците2 не ни уведомяваха ни за дата, ни за час. Тогава по селата нямаше поща, от която да звъннат или да пратят телеграма. Затова направо идват. С нощния влак. Сутринта в 5 са пред вратата. Чуем ли да кряка гъска и да се рита вратата с крак, значи са те. Невинаги добре дошли, но дошли.

Да не стане така и с молбата ни за членство в еврозоната? Тя май вече има и дата - 24 март?

Като ни питат: "Кой чука?", какво ще отговорим? Че сме външната граница на ЕС и да внимават - да не им пуснем пришълците.

Или по-скромно - че сме островът на фискалната стабилност в региона - и не само.

Или откровено - че изпълняваме критериите им, но сме в траен застой. Произвеждаме 6300 евро БВП на глава от населението - пет пъти по-малко от средното за ЕС и три пъти по-ниско от Румъния, която е "непосредствено" преди нас по съвкупния си продукт БВП на един жител.

Вариантите за отговор на нашето почукване са два.

Единият - да ни кажат: "Благодарим за интереса, но се върнете бързичко на село. Първо, се излекувайте от корупционната си чума, после - направете изпреварващ растеж, за да имате поне теоретичен шанс да ни стигнете и - чакайте ние да ви поканим." Този вариант не би бил добър за имиджа на служебното правителство, но пък би дал яснота и би спрял чесането на езици по темата.

Вторият е добрият: "Хайде, бе, откога ви чакаме, братовчеди европейци“. И да ни пуснат в чакалнята на Европейския валутен механизъм - да поседим поне две години. Въпреки че с валутния си борд ние всъщност сме в чакалнята от 20 години.

Основният аргумент на служебния кабинет за предприемането на тази рискова стъпка е, че ако бъдем допуснати в "чакалнята", правителството влиза в историята с това постижение.

Ако не успее, отнася негативите със себе си и те не тежат на някои от следващите редовни кабинети.

Тук много хора ще възкликнат: Всичко друго ли ни е наред, та в служебното правителство се втурна да ни вкарва в евровата зона? Нали уж е назначено само за да организира честни избори? Кой му дава такъв по-широк мандат?

Всъщност горещият картоф - бързо влизане в еврозоната, се подхвърля от ръка в ръка още от 2005 г., когато е станало ясно, че България ще влезе в ЕС. Планът тогава бил още в годината, когато започва членството - 2007 г. да се подаде молбата за ИРМ-2. А самото приемане на еврото било планирано за 2009 година.

Всъщност и "служебният кабинет на проф. Огнян Герджиков може да подаде и молба за членство в еврозоната", предложи бившият външен министър Соломон Паси преди месец. Според него няма проблем една толкова важна стъпка да бъде предприета от служебно правителство. "Също служебно правителство - на Софиянски - подаде молбата за членство в НАТО", припомни Паси.

Да, така е - революционерът Софиянски веднага се включи. Той заяви, че там ни е мястото и точно служебните правителства трябва да имат инициативата и отговорността за качествените скокове в развитието на страната. Да им дадем молбата, пък после, които и да дойде да ни управлява - няма да посмее да я изтегли.

Само една лопата въглища (но все пак я хвърли) централната ни банка за ускорението на локомотива на еврофилите. С традиционната си премереност БНБ каза, че България се подготвя за въвеждане на еврото, но то няма да се случи в краткосрочен план. Това беше мнението и на ексминистър Владислав Горанов - че сме в началото на пътя си към еврозоната и "сме изминали едва 20 процента". Как го сметна - не каза. Но иначе и той е теоретик - еврофил: "Убедено вярвам, че продължението на монетарната стабилност и управлението на паричната ни система е присъединяване към еврозоната. По думите му, останалите 80% от пътя към еврото предполагат провеждане на структурни реформи в институциите и повишаване на доверието в България като цяло.

"Ако говорим за три кръга на интеграция в Европа, ние сме се вписали само в най-външния - членството в ЕС. Остават Шенген и еврозоната. Ключът за най-вътрешния кръг - еврозоната - го държат от големите държави", каза още Горанов.

По думите му приемането на еврото зависи и от структурните реформи, и от политическата стабилност.

Помните ли каква радост ни донесе той преди две години: "Българското правителство  започна разговори с правителствата на 19-те страни от еврозоната за старт на присъединяването ни към общата валута." 

Едва ли не започна да гали по главичките по-притеснителните българи, че няма нищо страшно - финансовият ресурс, който може да заема страната, ще е по-евтин, отпада пресмятането на валутния риск, ще се увеличат и чуждестранните инвестиции, посочи той. Според министъра имало механизми за контролиране на цените, така че да не се допусне покачването им заради смяната на валутата.

"Има политически консенсус, че трябва колкото се може по-бързо да приемем еврото", каза Горанов, но... дотам.

Да припомним и думите на Борисов, произнесени десет години по-рано - през януари 2010 г.: "България, която е най-новата и най-бедна членка на Европейския съюз, ще подаде молба за присъединяване към еврозоната в края на януари. Страната обаче се опасява, че задълбочаващата се криза с държавните дългове във валутния съюз може да се отрази отрицателно върху кандидатурата й." Това каза тогава българският премиер в интервю не за кой да е, а за "Уолстрийт джърнъл".

Оттогава седем пъти стигахме и изпращахме месеца януари. И нищо - засега.

Сега обаче идеята, изглежда, е прегърната от здравите сили - мастити икономисти, финансисти, аналитици. Преди дни в нейна подкрепа се изказа дори член на Фискалния съвет. "Членството" в еврозоната трябва да е приоритет за България в момента, каза икономистът и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов. Той изтъкна едно конюнктурно предимство за нас в момента: "По-голямата част от страните в еврозоната нарушават маастрихтските критерии"  "Един от основните индикатори е нивото на публичния дълг - до 60 процента. Не съм правил сметка колко от държавите го спазват, но със сигурност са по-малко от половината. Нивото на дълга представлява фискален риск за бюджетите и за състоянието на публичните финанси“, допълва финансистът.

Твърдо "да" за еврото настоява и главният изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк" Левон Хампарцумян: "Въвеждането на еврото е изключително важно за България. И откакто сме член на ЕС, не чух солидни аргументи защо не го правим. Като че ли питаме ЕС за въвеждането на еврото по начин, по който да ни кажат "не", смята той. "Дори сега служебното правителство може да подаде искане да влезем в т.нар. чакалня на еврото. Не мисля, че то ще се занимава точно с това, но следващото правителство трябва да бъде по-настойчиво в преследването на тази цел. Защото това ще ни постави в А отбора на Европа. Не разбирам защо някой автоматично би се записал в Б отбора", каза в характерния си стил банкерът.

 

 

Предимствата

При въведено евро България ще получи пълноправен достъп до огромен финансов и капиталов ресурс. Това ще постави българския бизнес в равни условия с останалите компании. Това би бил първият безспорен плюс на влизането ни в еврозоната. Ще се елиминират паниката и напрежението от съмнения и реални опити за пробиви във валутния борд и съответно - обезценка на лева.

Приемането ни в еврозоната ще позволи в икономиката да се налеят 27-те млрд.лв. обезпечение на валутния борд.

Валутният резерв ще се свива, докато и последният лев се замени с евро описа пред “24 часа” ситуацията финансист.

Безспорно предимство от приемането на еврото ще са по-ниските лихви по кредити и по депозити. От първото и бизнесът, и фирмите ще са доволни, но понижаването на лихвите по депозитите може да доведе до миграция на пари от банките. Членството би направило излишни стратегиите за съживяване на капиталовия пазар.

Самият факт, че сме част от еврозоната, ще свали риска, което ще стимулира инвеститорите. Опитът на немалко държави показва удвояване на чуждестранните инвестиции още през първите няколко години членство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във