Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ГОРЕЩИЯТ СТОЛ НА АКЕРМАН

Главният изпълнителен директор на Дойче Банк (Deutsche Bank) Йозеф Акерман е възпитан и деликатен човек, твърдят негови познати. Нетакова е обаче мнението на средностатистическия германец. Роденият в Швейцария 57-годишен банкер се превърна в пример за капиталистическа алчност - поне в представите на обществеността. Неговото излъчване не му помогна и на 21 декември миналата година, когато Апелативният съд на Германия върна за ново разглеждане делото, в което банкерът е обвинен, че е измамил доверието на акционерите. Става въпрос за сделката по поглъщането на германската групировка Манесман от английската Водафон през 2000 година. По онова време швейцарецът е бил член на надзорния съвет на Манесман и според обвинението е подписал в неин ущърб премии за милиони долари за нейни висши мениджъри, включително и за бившия й главен изпълнителен директор Клаус Есер. Преди месец пък (на 13 декември 2005-а) Дойче Банк вбеси дребните германски инвеститори, като замрази 7.2 млрд. щ. долара на изпадналия във финансови затруднения банков инвестиционен фонд в недвижими имоти (DB Real Estate Fund), за да направи преоценка на активите му. Това беше сериозен шок, като се има предвид, че за мразещите риска дребни германски инвеститори вложенията в недвижима собственост бяха перфектен начин да се спасят от подемите и сривовете на фондовите борси. Тези фондове влагат пари в материални неща от тухли и бетон (като например в офис сгради) и носят скромен, но стабилен доход от 4 до 6% годишно. Вложителите пък (в общия случай обикновени германци, а не едри институционални инвеститори) могат във всеки момент да осребряват акциите си (които не се търгуват на открития пазар) на цена, базирана на прогнозната оценка на собствеността на фондовете. Нищо чудно, че по време на борсовия срив преди няколко години гражданите наляха милиарди в подобни инвестиционни дружества в недвижими имоти. А вестта за преоценката на активите на фонда, която прави Дойче Банк, повиши до такава степен градуса на напрежението в страната, че германската Бундесбанк бе принудена да успокои духовете. В интервю, публикувано на 27 декември 2005 г. от всекидневника Хандесблат, тя увери, че местните банки са достатъчно силни да абсорбират всякакви шокове в тези фондове.
С други думи, натискът срещу Акерман е достигнал предела, след който може да го принудят да напусне поста си. Най-малкото защото предстоящият процес и други непопулярни действия са в сериозен разрез с усилията му да възстанови международния статус на германския банков първенец. Откакто пое управлението през 2002 г., чистата печалба на Дойче Банк се увеличи девет пъти - до прогнозните 4.3 млрд. щ. долара през 2005 година. Благодарение на решителното съкращение на разходите и на подема на световните финансови пазари очакваната доходност на акционерния капитал преди облагането с данъци ще достигне 25 процента. Това ще подреди германската финансово-кредитна институция по-близко до световните стандарти за рентабилност, мака и доста зад швейцарската Ю Би Ес (UBS) или английската Ейч Ес Би Си (HSBC). А цените на акциите на Дойче Банк се повишиха с 27% през миналата година.
Аплодисментите на фондовите мениджъри обаче може да не са достатъчни да спасят Акерман. В случай че бъде признат за виновен след втория съдебен процес, който едва ли ще започне по-рано от лятото, банкерът със сигурност би трябвало да подаде оставка, смятат служители на Дойче Банк. Ако това стане, една от поуките ще е, че Германия е много трудна среда за дейността на банка с интернационални амбиции. Акерман непрекъснато беше в менгемето между изискванията на акционерите, повечето от които чужденци, и на очакванията на германските потребители. Едрите инвеститори искат по-високи печалби, но германците са против растеж с цената на хиляди съкратени работни места. Дребните инвеститори пък, които са купили акции от потърпевшия фонд за недвижима собственост, искат той да бъде спасен, което е против интересите на акционерите.
В германската преса вече се появиха спекулации за евентуалния наследник на Акерман. Най-често се спряга името на Райнер Неске - шеф на поделението за частни и бизнес клиенти на Дойче Банк. Ако Неске получи поста, това ще означава завой към дребните потребители. Трябва да се има предвид обаче, че всеки пропуск на ръководството да се пребори за по-високи печалби ще превърне кредитната институция в мишена за поглъщане от по-едър хищник. Така че, който и да дойде на власт, ще открие, че съвсем не е лесна задача да се задържи Дойче в името на банката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във