Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ГОЛЕМИТЕ БАНКИ ДОМИНИРАТ

Банковият пазар в България е стабилен и проспериращ. Поне такава представа дават данните на БНБ за изминалите девет месеца на 2008 година. Докато от Западна Европа ни заливат тревожни новини за фалити, за огромни загуби, за застрашителни по размерите си отписвания на активи, резултатите у нас са коренно противоположни. В края на септември активите на финансово-кредитния ни сектор са 69.35 млрд. лв. и за дванадесет месеца (от септември до септември) са нараснали със 17.6 млрд. лева. Собственият им капитал също се е повишил - с около 2 млрд. лв., и е достигнал 7.6 млрд. лева. И печалбата се покачва и за деветте месеца на 2008-а е близо 1.1 млрд. лв. - с около четвърт милиард повече, отколкото преди година. Като прибавим към всичко това и факта, че у нас няма затруднения с ликвидността - плащанията се извършват редовно и без закъснения, а също че не нарастват просрочията по отпуснатите заеми, картината става почти розова. Веднага обаче трябва да се направи уточнението, че данните са за деветте месеца на тази година, а пикът на финансовата криза настъпи в началото на октомври с фалита на американската инвестиционна банка Лиймън Брадърс. Тогава започна главоломното сриване на международните пазари и се наложи правителствата на САЩ и на държавите в ЕС да вземат спешни мерки за поддържане на финансовата стабилност. Нищо чудно през последното тримесечие на годината картината да се промени чувствително. Но това също е предположение...
Вярно е, че
банковият сектор е стабилен, но не е идеален
Затрудненият достъп до външно финансиране си казва думата и вече е очевидно, че банките хвърлят огромни усилия за привличането на средства от граждани и фирми, като основната стръв, както обикновено, са предлаганите лихви. При това акцентът се поставя върху спестяванията на населението. Фирмите явно не са особено примамлив източник на пари. Наличностите по техните сметки за деветте месеца на 2008-а са нараснали едва с 50 млн. лв. - от 20.15 млрд. на 20.2 млрд. лева. Явно обстоятелството, че търсенето на международните пазари се свива заради международната финансова криза, се отразява сериозно на българското производство.
Агресивните реклами и постоянните промоции на по-високи лихви обаче явно са привлекли вниманието на населението. От началото на годината до края на септември вложенията на гражданите са нараснали с 3.2 млрд. - от 18.98 млрд. на 22.15 млрд. лв., и вече са повече от тези на фирмите. Надпреварата за привличане на влогове обаче води неминуемо до някои изкривявания, дори до извращения. Често пъти обявените лихви са промоционални и по никакъв начин не отговарят на реалната годишна доходност, която получава вложителят. Освен това постоянното покачване на цената, която банките плащат за привличането на парите на населението и бизнеса, няма как в един момент да не даде негативни отражения върху финансовите им резултати.
Що се отнася до кредитите,
ниският процент на просрочията също може да се окаже илюзия
Не е тайна, че много банки рефинансират своите клиенти с цел да разсрочат плащанията им. И това се прави независимо от факта, че финансовото състояние на длъжника се е влошило. Шефовете на кредитните институции твърдят, че правят подобни рефинансирания и разсрочвания с благородната цел да облекчат своите клиенти. Това, разбира се, е вярно, но само донякъде. Разбира се, никой не иска да унищожи клиентите си, тъй като печели от съхраняването и развитието на техния бизнес. Разсрочването и рефинансирането на кредити обаче носи за банките още една полза. Тези две операции им дават възможност да задържат кредитите в най-високата класификационна група - тази на редовните вземания, и съответно да не заделят по тях провизии. Проблемът е, че провизиите са допълнителни разходи, които намаляват печалбата, свиват собствения капитал на кредиторките, а оттам и възможностите им за отпускане на заеми. Така че банките имат изгода да се опитват да представят като редовни повечето от проблемните кредити. Тук вече идва ролята на надзора на БНБ, чиито инспектори трябва да прихващат и санкционират навреме подобна еквилибристика. В интерес на истината през последните десет години служителите на управлението, ръководено преди от Емилия Миланова, а сега от Румен Симеонов, са натрупали доста богата практика в ревизирането и прекласифицирането на банкови кредити. Почти няма месец, през който БНБ да не дава предписания на една или друга банка да задели допълнително провизии по едно или друго свое вземане от фирми. Ако се съди по бързината, с която кредитните институции изпълняват тези разпореждания, банките явно разполагат с необходимите средства за провизиране, но понякога си правят оглушки. Така че независимо от забележките за момента финансовата система у нас е в добро здравословно състояние. Разбира се, както обикновено има и отличници.
Всяка година от 1998-а насам вестник БАНКЕРЪ изготвя класация на най-добрите банки в България. Те се оценяват по
пет критерия
Това са размерът на активите, на собствения капитал и на печалбата, както и възвръщаемост на собствения капитал и на активите. Комбинацията между първите три количествени показателя и последните два, отразяващи ефективност, дава сравнително реалистична представа за финансовото състояние и за перспективите за развитие на отделните банки. Освен това комплексното им прилагане почти напълно ограничава възможността класацията да бъде изкривена от еднократни операции като например рязко увеличаване на приходите заради реинтегриране на провизии и други подобни счетоводни лупинги. Правим изричното уточнение, че не преизчисляваме данните на средномесечна база. Само банките, които са сред първите десет и по петте критерия, попадат в групата на най-добрите. При това положение за деветте месеца на 2008-а в
клуба на най-добрите
попадат петте най-големи банки в страната. Това са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк (България) и Юробанк И Еф Джи България. Пазарният дял на петте банки е една от гаранциите за стабилността на финансовия сектор. Те контролират 57.8% от всички активи в сектора, 51% от парите на фирмите и 55% от спестяванията на населението. Освен това са предоставили 33% от всички заеми за търговски дружества и 83% от заемите за населението. Тези числа са достатъчни, за да е ясно защо доброто им финансово състояние е от огромно значение за цялостната стабилност на банковия сектор.
УниКредит Булбанк
не само успя да запази позициите си на най-голямата кредитна институция в страната, но и да увеличи дистанцията от своя пряк конкурент Банка ДСК. В края на септември активите й са 10.7 млрд. лв. и за дванадесет месеца са нараснали с близо 3 млрд. лева. Кредитната институция продължава да поддържа солиден капитал - 1.3 млрд. лв., който й открива значителни възможности за ръст в кредитирането. Мениджмънтът на банката обаче продължава да води сравнително консервативна политика в това направление. Въпреки това тя си остава лидер в предоставянето на заеми за фирмите - 3.13 млрд. лева. Тя е и основен партньор на компаниите - те са й доверили (по сметките си в нея) 4.87 млрд. лева. Логично кредитната институция отчита най-високата печалба в сектора - 215.65 млн. лв., и има доста добра възвръщаемост на капитала 16.46% и на активите - 2.01 процента.
Може би е досадно да го повтаряме всеки път, но не можем да не отбележим, че
Банка ДСК
запазва профила си на банка на народа. Активите й в края на септември са 8.77 млрд. лв. и за една година са се повишили с 1.8 млрд. лева. Собственият й капитал е 1.17 млрд. лв. и тя в пълна степен се възползва от големия му размер, като си остава сред най-активните институции на кредитния ни пазар. Тя продължава с опитите си да направи пробив при заемите за фирми - в края на септември те са 1.21 млрд. лв., но засега не може да достигне основните играчи в този сектор. За сметка на това обаче никой не може да се доближи до резултата й при кредитите за населението. Техният общ размер е 4.28 млрд. лв. и са основен източник на приходи за институцията. Аналогична е и картината при привлечените средства. Депозитите на фирмите са 2.1 млрд. лв., а влоговете на населението - 5.18 млрд. лева. Банка ДСК е една от институциите, при които първичните привлечени средства - на граждани и фирми, надхвърлят предоставените заеми. Това я прави абсолютно независима от негативните процеси на международните пазари, тъй като може да разчита изцяло на местен финансов ресурс, за да развива основната си дейност - кредитирането.
Печалбата на банката за деветте месеца на годината е 204.6 млн. лв. и е по-висока, отколкото е положителният й финансов резултат за цялата 2007-а, което говори за повишената ефективност на операциите й. Закономерно банката отчита и много висока възвръщаемост на собствения капитал - 17.48%, и на активите - 2.33 процента.
Обединена българска банка
продължава да е една от агресивните, но и много стабилни кредитни институции. Активите й в края на септември са 7.92 млрд. лв. и за дванадесет месеца са се увеличили с близо 2.7 млрд. лева. Капиталът й също нараства адекватно на повишаването на балансовото число и в края на деветте месеца е 914.97 млн. лева. Схемата, по която разви бизнеса си ОББ, обаче е малко по-различна от тази на УниКредит Булбанк и на Банка ДСК. Тя разчита на значително по обем финансиране от своята майка - Национална банка на Гърция. Мениджмънтът на ОББ никога не е крил тази много съществена подробност. Освен това Национална банка на Гърция е една от финансовите институции в Европа, която засега не се нуждае от каквато и да е подкрепа от страна на държавата или на централната си банка. Така че финансирането, което НБГ предоставя на ОББ, може да се разглежда единствено като финансов стимул за дейността й. Характерното за българската кредитна институция е, че тя еднакво активно развива бизнеса си и с фирмите, и с гражданите. Кредитите, които е предоставила на търговски дружества, са 3.73 млрд. лв., а на населението - 2.91 млрд. лева. Този финансов паритет дава необходимата стабилност на банката и е източник на постоянно повишаващата й се печалба. За деветте месеца тя е 165.91 млн. лв. и за една година е нараснала с близо 40 млн. лева. В крайна сметка и показателите за ефективност на банката са едни от най-високите за финансово-кредитния сектор. Възвръщаемостта на капитала й е 24.68%, а на активите - 2.1 процента.
Райфайзенбанк (България)
също е установила свой почерк в развитието на бизнеса си. Тя винаги е отдавала предпочитание на развитието на взаимоотношенията си с фирмите пред бизнеса с граждани и прави това по начин, който не само увеличава пазарния й дял, но й осигурява и постоянно нарастване на печалбата. Балансовото число на кредитната институция в края на септември е 7.16 млрд. лв. и за дванадесет месеца се е увеличило с близо 1.9 млрд. лева. Собственият й капитал се е покачил от 511.23 млн. на 834.19 млн. лв., а печалбата - от 72.16 млн. на 110.33 млн. лева. Както вече бе казано, активните операции на Райфайзенбанк (България) са насочени предимно към бизнеса и по тази причина заемите, предоставени на фирми, в края на септември са 3.3 млрд.лв., а за граждани - 740.94 млн. лева.
Юробанк И Еф Джи България
която на пазара продължава да се представя под старото си име - Пощенска банка, успя през последната година твърдо да се наложи като една от петте най-големи банки у нас. Активите й са 5.54 млрд. лв. и нарастват много бързо с всяко тримесечие. Капиталът на банката е 501.68 млн. лв. и й позволява да води достатъчно активна политика на пазара. Печалбата й за деветте месеца на годината е 78.1 млн. лв., възвръщаемостта на капитала 15.57%, а на активите - 1.41 процента.
Числата показват, че поне до края на септември големите български банки не само са стабилни, но и се развиват доста агресивно. Все пак възвръщаемост на капитала от 15-18% е съотношение, което на Запад се смята за изключително добро дори в условия на проспериращ пазар. Какво да говорим за ситуация на криза, когато повечето финансови институции отчитат отрицателна възвръщаемост. Но както вече казахме, това бе ситуацията у нас преди големите трусове в Европа и САЩ, когато правителствата бяха принудени да предприемат невиждани досега антикризисни мерки. Остава да се надяваме, че сегашната картина ще се запази така ведра до края на годината, а и след това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във