Банкеръ Daily

Финансов дневник

"Голдмън" е най-рисковата голяма американска банка, отсъди ФЕД

През седмицата Федералният резерв присъди титлата за най-рисков играч на инвестиционния гигант "Голдмън Сакс груп". И поиска по-висок основен капитал отколкото от всеки друг щатски кредитор заради по-големия "стресов капиталов буфер", който регулаторът настоява да поддържат всички банки, за да преживеят и най-тежките шокове. В случая на "Голдмън" първичният първокласен капитал трябва да е поне 13.7% от претеглените съобразно риска активи.

Акулата от Уолстрийт отказа да спори с централните банкери, но каза, че ще продължи да осъществява плановете си за инвестиции в нов бизнес и ще плаща дивиденти, въпреки че поставената "капиталова" задача, която трябва да изпълни до октомври, е над сегашните й възможности.  

Какво мотивира суровата присъда на Федералния резерв?

На първо място - регулярните годишни стрес тестове, които показват как "Голдмън" и други 32 американски банки биха устояли на нормална и на дълбока рецесия. На второ място - нов "чувствителен анализ", който е по-трудно упражнение и оценява как банките биха се държали при допълнителни ограничения от пандемията. Резултатите от него се реализират единствено на агрегатна база.

За "Голдмън" обаче "каруцата претури" оценката на кредитните загуби при най-песимистичния сценарий през деветте тримесечия от началото на тази година до март 2022-а. Резултатите в случая включват някои шокиращи числа. Едното - 25.9% загуба от ипотечния портфейл - почти десет пъти по-голяма от следващия "най-лош" в класацията. Другото -  14.9% очаквани загуби от търговския и индустриален кредитен портфейл на "Голдмън" срещу средно 7.2% за всички участвали в тестовете банки.  

Някои от проверяваните кредитори обвиняват Федералния резерв в "неточни изчисления". "Голдмън" пък засега си държи езика зад зъбите. Защото, според анализатори, банката ще има много по-високи загуби от потребителските си заеми - бизнес, който все още не е тестван в рецесия. Банката започва да предлага онлайн заеми преди по-малко от четири години и кредитни карти - през 2019-а. По отношение на ипотеките, по-високите загуби от тях по-скоро се дължат на факта, че моделите на Федералния резерв не са пригодени за богатите инвидивиди в частната банка на "Голдмън", а на традиционните заеми. 

Не липсват и крайни мнения, каквото е например на Крис Котовски - банков анализатор в "Опенхаймер". Той определя заключенията на Федералния резерв като "ала-бала". 

Глупави или не, пораженията от тези оценки върху "Голдмън" са управляеми, защото кредитният портфейл на банката е сравнително малък - 128 млрд. щ. долара или една осма от този на "Джей Пи Моргън Чейз". Това означава едва 9.8 млрд. долара загуба за "Голдмън" (под 2% от размера на активите) по това перо в този период - в пъти по-ниска от прогнозираните 47 млрд. долара за "Ситигруп", "Бенк ъф Америка" или "Уелс Фарго".     

Истинската беда за "Голдмън" идва от прогнозите за загубени 18.4 млрд. долара от търговски операции и от фалити на партньои или 3.3% от размера на активите.   

Господин Котовски обаче оспорва и тези оценки, защото те вече се очертават като погрешни. Вместо да губи милиарди, "Голдмън" прави пари от търговските си транзакции: 2.25 млрд. долара преди облагането с данъци през първото тримесечие - със 75% над миналотодишния резултат.  

Според Майк Майо - анализатор в "Уелс Фарго" - моделите на Федералния резерв са толкова далеч от реалността, че "Голдмън" има задължение към акционерите си да ги оспори. 

Една от тестваните институции - "Ситизънс бенк" - смятала да поиска от Федералния резерв да "преосмисли" стресовия си капиталов буфер като част от процеса на консултации, който ще продължи до август, твърди запознато с въпроса лице.  

По-умните играчи обаче се въздържат от излишни движения, защото, според банкери, е трудно да се оспорва упражнение, което е "черна кутия". Подобно е мнението и на Майо, който признава, че да се предизвиква Федералния резерв е рисковано мероприятие. Защото регулаторите контролират ежедневната дейност на банките и могат да наложат вето на ред стратегически планове, примерно за сливания. И дори някой да спечели битката, той може да се окаже притиснат в ъгъла през следващото столетие. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във