Банкеръ Weekly

Държавна щедрост:

Годишен бюджет на кметство - 1000 лева

За малките кметства фискалната децентрализация вече изчезна и от хоризонта

Кметът на Калофер и председател на Националното сдружение на кметовете на малки населени места Румен Стоянов.
S 250 c1ac0804 81ea 45b2 a4f6 a7caa281eaf6
S 250 150aa829 8827 4f71 b2f7 51b87dcd96f1
S 250 5953356f ddea 48af 9f53 31f66e13479d

Поправките в Закона за местното самоуправление и местната администрация, които се свеждат до това кметствата да имат собствени бюджети, отлежават за първо четене в Народното събрание вече година и половина. Това сподели зам. председателят на Националното сдружение на кметовете на кметства в Република България Стоян Трифонов. Поправките са внесени през април миналата година след среща с премиера Бойко Борисов и щедри обещания от негова страна, но всичко свършва до там.

 

"Има някои по-големи общини, които са намерили начин да отделят собствени пари за кметствата. Но в България има 265 общини и за съжаление в тях изглежда имаме 265 закона. Всяка община тълкува законите по свой си начин", каза Трифонов.

Има общини, в които малките населени места си имат собствени бюджети, в други са второстепенни разпоредители на бюджетни средства. Убеждението на Националното сдружение на кметовете на кметства в Република България е, че

трябва да имаме собствени бюджетни рамки,

за да можем да обслужваме населението и да работим като нормални кметове, които решават проблемите на отделните населени места, допълни той.

Например село Бъзън, Русенско има отделен бюджет, които надхвърля 211 000 лв. за тази година. Жителите на селото са около 1300 човека и са изключително доволни, че всички улици, а не само главната, са асфалтирани, има улично осветление, детски площадки, паркове, читалище и т.н.

На другия полюс сме ние - селата в община Стара Загора, включително село Змейово, което аз управлявам, каза още Трифонов. Нашите годишни бюджети са в размер на 1000 лв., като на всяко шестмесечие имаме право да изхарчим 50 лв. за канцеларски материали.

"Това, последното е смешно, защото на едно село с 28 жители и на едно – с 2000 души се полагат едни и същи разходи за канцеларски материали. Първото може да ги ползва и две години, а другото – за месец и после да ходи да се моли за такива жалки пари. Като нямаш бюджет за всяка химикалка или четка за боя, трябва да отидеш със собствения си автомобил за собствена сметка до общината, за да пуснеш молба. След това трябва да се върнеш, да изчакаш да одобрят докладната ти и да отидеш втори път, за да ти разрешат да ги купиш. Това е подигравка с кметовете по места", даде пример Трифонов.

От Сдружението на кметовете на кметства настояват 

хората да си избират кмет и в малките населени места.

„В тези кметства - с до 350 човека, се назначават кметски наместници. Но всъщност кметът на общината решава кой да назначи. Тоест този човек няма да защитава интересите на хората от населеното място. Има и малки села, в които на хартия има назначен кметски наместник, а в действителност няма такъв“, отбеляза Трифонов.

Да се спазва Законът за общинската собственост, според който не по-малко от 30% от наемите и приходите на територията на населеното място трябва да се връщат в населеното място - това искат още от Сдружението.

„До стотинка всичко отива в голямата община. На 21 септември ще се съберем кметове и ще направим мълчалив протест по тези теми с очакване централната изпълнителна власт да ни чуе”, допълни още Трифонов.

Повече от 100 кмета на малки населени места, обединени в Националното сдружение на кметовете на кметства в България, поискаха с писмо до институциите да разполагат с определен бюджет или лимит, за да осъществяват основните си задължения и правомощия по закона за местната власт. 

„Иначе се обезсмисля и избирателното право, и наличието на нашето представителство“, казва кметът на Калофер Румен Стоянов.

Стоянов, който е и председател на "сдружението на малките", настоя от името на колегите си и селата с над 100 жители да могат да избират свой кмет. По думите му „със сега действащия избирателен закон, над 250 000 души са лишени от правото да могат да бъдат избирани или да избират своя кмет“

Според кметът на Калофер е редно процент от наемите или продажбите на общински имоти

да се връщат в кметствата,

а не да остават на разположение на общината.

Писмото е изпратено до председателя на Народното събрание, президента, министър-председателя, омбудсмана, парламентарно представените партии и НСОРБ, съобщиха от Сдружението.  

„В тежката епидемиологична обстановка, в която ни се налага да работим, ние сме плътно до хората и доста често разходите, които правим, за да бъдем полезни, излизат от собствения ни джоб. Рисковете за нашето здраве и нашия живот бяха големи, след медиците и полицаите сме“, коментираха още кметовете на малки кметства.

 

 


Наивитета на кмета


Това, което желаехме, го получихме на срещата с премиера Бойко Борисов“. Това заяви на 13 ноември 2018 г. кметът на Калофер Румен Стоянов.

Всички общински съвети ще трябва да приемат финансова рамка към всички населени места, която кметовете на общини ще бъдат задължени да изпълняват със закон“, каза Стоянов.

Всички предложения ще идват от самия кмет и одобрени от Общинския съвет“, допълни той.

Е, две години по-късно, тези кметове все още очакват чудото да се случи. Но обещанията дадени тогава си остават само на думи и на хартия.

Ще се събуди ли централната власт от тежкото опиянение, че е направила всичко за хората предстои да видим. Но да не забравяме, че надеждата умира последна.

 

 


Общините пак "на просия" пред "Раковски" 102


Според излезлия наскоро отчет на Националното сдружение на общините в Република България, общинските бюджети през 2019 г. са в размер на около 7 млрд., като се увеличават с 815 млн. лв. (най-високият ръст в абсолютен размер за последните 10 години). Делът на собствените приходи в сумата на увеличението е едва 7%, на финансирането чрез заеми - 33%, а държавните трансфери - близо 60%! 

Картината е ясна: местните бюджети продължават да бъдат зависими от държавното финансиране, като за отчетната 2019 г. общото нарастване на държавните трансфери е с 486 млн. лв. (ръст от 64%), докато средният ръст на собствените приходи е едва 3 на сто. Това показва, че общините продължават да бъдат държани "на просия" пред Министерството на финансите на ул. "Раковски" № 102. 

Като цяло, през 2019 г. собствената приходна база на общините нараства с 61 млн. лв. до 2.4 млрд. лв., от които 51 млн. лв. са за сметка на увеличението на данъчните постъпления, и по-специално на „данък-сделки“ (ръст 28 млн. лв. или 10 на сто).

Запазва се негативната тенденция неданъчните приходи да формират по-големия дял от собствените приходи на общините - 57 процента. В тях преобладава дела на „целево обвързаните“ неданъчни приходи - от такса смет, други местни такси, продажби на имущество и т.н.

Facebook logo
Бъдете с нас и във