Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Глътка въздух за данъкоплатците

Когато големите банки фалират, обикновено данъкоплатците плащат сметката. Това се случваше през последните пет години в Европа и САЩ в името на финансовата стабилност. Така например само британците са осигурили близо 1.2 трлн. паунда за спасяване на финансови институции.

Огромните финансови инжекции за изпадналите в криза кредитори опоскаха държавните бюджети и натрупаха големи дългове, които продължават да тежат и да пречат на икономическото възстановяване.

И затова правителствата и техните граждани по света, разбираемо, се надяват, че това няма да се случи отново. В отговор на този натиск Съветът за финансова стабилност (FSB), международна група, съставена от централни банкери, финансови експерти и топ регулатори от най-големите икономики в света, представи нов план, който обещава да сложи край на рисковете за държавната хазна от банкови фалити.

Съгласно предложението, озаглавено "Общ капацитет за покриване на загуби " (Total Loss-Absorbing Capacity - TLAC), големите банки ще трябва да поддържат буфер от капитал или облигации - 16-20% от техните рисково претеглени активи. Този буфер включва собствения и акционерния капитал, както и някои конвертируеми ценни книжа (дълг, който се превръща в акции, когато банката изпадне във финансови затруднения). В случай че кредиторът има проблеми или дори се стигне до фалит, този буфер ще се използва за финансиране на загубите. В зависимост от банката и при определени критерии съотношението може да нарасне до 25 на сто. Компетентните национални органи ще разполагат с правомощията да наложат и специфични изисквания за определени банки.

Предложението е изготвено съвместно от FSB и Базелския комитет по банков надзор и целта му е да гарантира, че от 2019 г. банките ще поддържат достатъчен капацитет за покриване на загуби.

Това ще позволи на регулаторните органи да прилагат решения, които свеждат до минимум въздействието върху стабилността на системата и гарантират непрекъснатост на жизненоважните икономически функции.

Новите предложения, които ще влязат в сила най-рано от 2019 г., имат за цел да прехвърлят тежестта на банковите фалити от държавата към банковия сектор, така че инвеститорите и самите банки да поемат най-тежкия удар. Това ще елиминира и необходимостта държавата да покрива разходите за спасяване на банки със системно значение за финансовата стабилност.

Плановете на регулаторите със сигурност ще се сблъскат с ожесточена опозиция на банковия сектор. Редица експерти и банкери твърдят, че правилата ще принудят финансовите институции да ограничат кредитирането, което от своя страна ще се отрази негативно на икономическия растеж.


"След като бъдат приложени, тези правила ще позволят големите банки да бъдат затваряни, без да се прибягва до държавна помощ и без това да предизвика нарушения в по-широката финансова система", заяви управителят на Централната банка на Англия Марк Карни, който също така е и председател на Съвета за финансова стабилност.


Карни подчертава, че целта на новите правила не е да предотвратят бъдещи банкови фалити. Те по-скоро означават, че в случай на фалит акционерите на една банка ще понесат загуби, като смъкнат товара от държавата. Вместо това някои кредитори, като например притежателите на конвертируеми облигации, автоматично ще станат нови акционери. Така банката ще избегне фалит по облигациите си и ще ограничи разпространението на заразата към останалата част от финансовата система.

По-строгите регулаторни изисквания ще се прилагат само за т.нар. глобалносистемно важни банки. Това са финансови институции, които са толкова големи и взаимосвързани, че техните проблеми могат да създадат икономически и финансов хаос в целия свят. Банките в развиващите се пазари засега ще бъдат освободени от новите стандарти.

Ако бъдат одобрени, правилата вероятно ще имат най-голямо влияние върху кредитори като "Дойче Банк" (Deutsche Bank) в Германия или "БНП Париба" (BNP Paribas) във Франция, които използват по-висок процент на заемни средства. Може да се наложи тези банки да заделят част от печалбата, да продадат нови акции за набиране на повече капитал или пък да се разделят с някои от най-рисковите си дейности.

Изискванията ще имат по-малко влияние в САЩ, където регулаторите вече одобриха подобни стандарти за осемте най-големи банки, които да влязат в сила през 2018 година.

Световният съвет за финансова стабилност има мандат от групата на 20-те индустриализирани държави (Г-20) да разработи насоки, които да служат като модел за националните разпоредби. Правилата, формулирани от съвета, не са задължителни за отделните страни, но правителствата са изправени пред значителен натиск, за да ги приемат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във