Банкеръ Daily

Финансов дневник

Глътка въздух за банковите длъжници

Банковата система може да си позволи да задвижи тези мерки, тъй като е добре обезпечена с капитал.

Добро кредитно досие. Това са вълшебните думички, които ще проправят пътя на граждани и фирми към т.нар. мораториум за временно спиране или отсрочване на вноски по кредитите им. 

До редакционното приключване на броя не бе оповестена официална информация за реда, който банките ще прилагат за отлагане или спиране на вноски по заемите.

"БАНКЕРЪ" научи, че Асоциацията на банките е спазила 5-дневния срок, поставен от БНБ, и е изпратила официално писмо до централната банка с предложенията си. Остава единствено двете страни, образно казано, да си "стиснат ръцете". 

Въпреки това всяка банка подготвя свой екип и механизъм, по който да се случват нещата и те ще бъдат конкретно обявени веднага след като БНБ се произнесе.

 

Големите въпросителни около процедурата за получаването на отсрочка по плащанията обаче са изчистени. 

За потребителите е важно да знаят,

че в нито един момент не е ставало дума за опрощаване на задължения, а само за спиране или отлагане на плащания по кредита. Тази опция, както стана дума, ще е достъпна само за клиенти с изрядно кредитно минало. Например да нямат забавяне по вноските над 30 дни. 

Т. нар. временен мораториум ще важи само за кредитите, отпуснати преди 1 март, но за сметка на това ще покрива всякакъв вид кредити - потребителски, ипотечни, корпоративни и т.н. На клиентите ще бъде дадена опция да отлагат плащанията по лихви, главница или по лихвите и главницата за срок от три до шест месеца, като тази възможност ще е валидна до 30 юни.

Банките ще прилагат индивидуален подход към всеки потребител, за да уточнят конкретните условия. Няма да се откриват производства срещу длъжници и да се продава имуществото им. Очаква се също така временно банките да не отказват тегленето на нови заеми от хора, които нямат големи доходи, стига да получават държавната помощ в съотношение с работодателя 60/40.

Клиентите, които имат застраховки на кредитите си, пък ще могат да избират дали да се възползват от тях или мораториума. Мораториумът гарантира също, че в края на прилагането му клиентите остават с "чисто" кредитно досие. 

При физическите лица ще се изисква малък набор от документи, с които да се докаже, че са засегнати от кризата. Например документ за неплатен отпуск или че са се регистрирали като безработни. При фирмите може би ще е малко по-сложно, но тъй или иначе банките спокойно ще могат да проследят движението на паричните им потоци и да направят оценка дали една компания изпитва затруднения вследствие на сегашната криза.

Банковата система може да си позволи да задвижи тези мерки

тъй като е добре обезпечена с капитал. Например към края на февруари е отбелязан месечен растеж на депозитите, на активите и на печалбата на банковия сектор при засилване на ликвидната му позиция. 

Отношението на ликвидно покритие се повишава от 259.8% в края на януари до 264.6% в края на отчетния месец (при минимално задължително ниво от 100%). Ликвидният буфер на банковата система в края на периода е 29.0 млрд. лв. Печалбата на банковата система е 155 млн. лева, въпреки че е с 49 млн. лв. (23.9%) по-ниска от реализираната за същия период на 2019 година. В допълнение може да се каже, че собственият капитал на банковата система спрямо януари се е повишил с 66 млн. лв. (0.5%) до 14.5 млрд. лв., като растежът се дължи на увеличените през месеца печалба и премийни резерви.

Допълнителен буфер се явява и капитализирането на пълния обем на печалбата в банковата система в размер на 1.6 млрд. лева. Както "Банкеръ" вече писа, нито една от банките, опериращи в България, не е разпределила печалбата си като дивидент, с което всички кредитни институции са изпълнили изискването на БНБ. Освен това централната банка заложи намаляване на чуждестранните експозиции на търговските банки, т.е. предоставените към майките-банки в чужбина пари да се върнат у нас, а очакваният финансов ефект от тази разпоредба е 7 млрд. лева.

Как действат страните от региона

В резултат на възникналата пандемична обстановка в света повечето страни от Централна и Източна Европа са въвели облекчения по кредитите. 

В Босна и Херцеговина, както и в Сърбия е въведен мораториум върху плащанията по банковите заеми за период до шест месеца или до приключване на обявените от тамошните власти извънредни положения. Словения също така е позволила разсрочване на плащанията за изрядни кредитополучатели само че за период от 12 месеца. 

В Турция  въз основа на препоръките на банковия регулаторен орган, някои държавни банки вече са декларирали, че вноските по корпоративните заеми ще бъдат отложени в случай на искане от страна на кредитополучателя.

Полската асоциация на банките предложи мерки, подобни на българските. Спиране или отлагане на вноски по банкови кредити, лизинг, факторинг, както и улесняване на комуникацията с клиентите чрез дигиталните им канали. 

В  Чехия засега няма законен мораториум и все още няма официално предложение или законопроект. В отговор на препоръка на Чешката асоциация на банките, повечето банки вече са въвели редица програми за отсрочване на плащания (замразяване на заеми). По-голямата част от чешките банки

позволяват на клиенти си да отсрочат изплащането

на своите заеми, ипотеки и лизингови договори за срок до три месеца, когато неспособността на длъжника да плати е в пряка зависимост с пандемията COVID-19. Отсрочването засяга най-вече ипотеки и плащания на потребителски заеми с основен акцент върху облекчението на служителите и самостоятелно заетите клиенти. 

В момента словашкото правителство обмисля тримесечно отсрочване на плащанията, което подлежи на преговори с банките. В Северна Македония също са предвидени мерки за отсрочка на плащанията, но официално все още не са декларирани.

От 26 март и в Унгария действа такъв мораториум.

Facebook logo
Бъдете с нас и във