Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР ЩЕ МОЖЕ ДА РОВИ В БАНКОВИТЕ СМЕТКИ

И за да стане това, няма да е необходима санкцията на съда, както бе досега. Това решиха депутатите от парламентарната Комисия по бюджет и финанси на 6 юли при обсъждането на второ четене на закона за кредитните институции. Разбира се, вкарването на този текст не е тяхна приумица, а ангажимент, който правителството е поело към Европейския съюз и трябва да изпълни до октомври. В доклада за приемането на страната ни в съюза бе изрично посочено, че една от проблемните сфери за държавата ни е борбата с прането на пари. Тази област бе отбелязана като жълта зона, тъй като по нея България е предприела мерки в законодателната област, но ЕС ги оценява като недостатъчни. Според някои банкери причината да попаднем в жълтата зона са докладите на агенция Финансово разузнаване към Министерския съвет от края на 2005 година. В тях пишело, че агенцията годишно обработва и изпраща в прокуратурата стотици сигнали за пране на пари, но заведените по тях дела до момента се броят на пръсти. Държавното обвинение пък се е оправдало, че въпросните сигнали се проверяват много трудно заради строгите правила за банковата тайна. По тази причина ЕК е поискала в българското законодателство да бъдат направени промени, които да улеснят разследването на финансови операции за изпиране на пари. Което пък ще представи нови правомощия на главния прокурор - да изисква информация за всички съмнителни банкови операции. Някои банкери смятат, че това въобще не е било необходимо, тъй като и до момента съдът не е отказвал на нито едно искане на държавното обвинение за разкриване на банкова тайна. Проблем няма да възникне, при положение че главният прокурор е разумен човек, коментират служители на управление Банков надзор. Но ако на този пост седне някой маниак или човек, подвластен на корпоративни интереси, каквито случаи е имало, ще стане страшно. За момента обаче няма какво да се направи, тъй като ангажиментът към ЕС за по-свободен достъп на главния прокурор до банковите операции трябва да бъде изпълнен.
По време на обсъждането на проектозакона за кредитните институции в парламентарната Комисия по бюджет и финанси е разгледано и предложението на група депутати от БСП да бъде разрешено на кредитните кооперации да приемат влогове не само от свои членове, но и от други граждани и фирми. Според експерти от управление Банков надзор това е чисто лобистки опит да се даде възможност на въпросните кооперации бързо да разширят дейността си и да се финансират от европейските предприсъединителни фондове, без обаче да се подчиняват на строгите банкови изисквания за собствен капитал и капиталова адекватност. Депутатите от парламентарната комисия също са забелязали тази лобистка акция и съвсем логично са отхвърлили предложението да се даде право на кредитните кооперации да приемат влогове.
По останалите важни точки на проектозакона за кредитните институции нямаше почти никакви дискусии. Така че основните изменения, които проектозаконът ще внесе в правилата на банковия пазар, останаха така, както са ги предложили вносителите от Министерския съвет.
След приемането на закона за кредитните институции на второ четене в пленарната зала българският финансов пазар ще бъде напълно отворен за всички финансови институции, лицензирани в някоя от държавите членки на ЕС. Според т.нар. принцип на паспортизацията всяка банка с такова разрешително ще може да открие клон у нас и да оперира на пазара ни, без да иска разрешение от БНБ. В момента това е невъзможно без изричната благословия на Банков надзор. Услугите, които клонът на чуждестранната банка ще има право да предлага у нас обаче, не бива да излизат от обхвата на лиценза й, независимо в коя държава е регистрирана. Ако например в този лиценз не фигурира предоставянето на гаранции, кредитната институция няма да може да извършва тази дейност и в България. БНБ ще бъде задължена да определи условията, при които ще работи подобен клон, и то до 20 дни след като получи уведомление от съответната държава за намерението на дадената банка да го открие.
Същите условия важат и за лицензираните в България банки, които желаят да открият клонове в страни от ЕС. Те ще трябва да уведомят писмено БНБ за намерението си, а тя на свой ред (тъй като вече ще има задължението да защитава финансовите пазари на обединена Европа от неблагонадеждни играчи) трябва да прецени дали да задвижи процедурата по-нататък. По преценка на управление Банков надзор БНБ има право и да откаже да изпрати уведомление до компетентните органи на друга държава, че нашата банка желае да открие клон в нея. Тогава обаче в тримесечен срок тя трябва да представи на кандидата мотивите за своя отказ.
Същите процедури за паспортизация ще важат и за българските фирми за електронни пари, които искат да работят в държави от ЕС, както и за европейските компании, които смятат да предлагат услугите си у нас. В проектозакона за кредитните институции за пръв път са записани и условията, при които този вид дружества ще могат да работят на нашия пазар.
Електронните пари все още са слабо познати у нас, но набират все по-голяма популярност в Европа. Това са специални карти с електронен чип, в които е заредена определена сума (нещо като телефонните карти Булфон). С тях може да се пазарува в търговските обекти и да се плащат различни услуги. Когато лимитът в картата се изчерпи, собственикът може да внесе във фирмата допълнителни средства, с които тя да бъде заредена. Понеже на практика това е форма на привличане на пари, въпросните фирми ще трябва да получат лиценз от БНБ. Едно от необходимите условия ще е акционерният им капитал да е минимум 2 млн. лева.
Новост в сравнение със сега действащия Закон за банките е изискването не само собственият, но и акционерният капитал, който е съставна част от собствения капитал, да е минимум 10 млн. лева.
Освен това поне един от изпълнителните директори на кредитната институция ще трябва да владее български език. В закона не се пояснява обхватът на израза да владее български. Може би това е просто начин да се задължат банките с чуждестранни собственици да назначават поне по един българин за изпълнителен директор.
Проектозаконът за пръв път дава и точно обяснение на понятието собствени средства, с които могат да се правят вноските в капитала. За гражданите това е разликата между парите, с които разполагат по банковите им сметки, и финансовите им задължения. Тя трябва да е по-голяма от размера на вноската им в капитала на банката.
При фирмите вноската не трябва да надхвърля нетната стойност на капитала им, изчислена като разлика между активите и задълженията им. Второто условие е, тази разлика да е по-малка от разполагаемите средства по банковите сметки на дружеството акционер. За разполагаеми средства не се броят сумите по сметки, блокирани във връзка с търговски и финансови ангажименти или съдебни искове.
Конкретизирането на тези детайли е особено важно, защото след като влезе в ЕС, българската банкова система ще стане много привлекателна за капитали от страни извън общността, които търсят плацдарм за проникване на единния европейски пазар. Без съмнение подобни апетити ще има и от бизнесмени със съмнителен произход на средствата. Един от ангажиментите на БНБ е тези апетити да бъдат парирани навреме. Това налага и правилата за създаването на банки у нас или за прехвърлянето на контрола върху тях да са максимално ясни и недвусмислени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във