Банкеръ Daily

Финансов дневник

Германските банки загърбват "загубеното десетилетие"

Епохата "Меркел" приключва на 26 септември и кредитните институции на Германия се подготвят за новия си живот след последното "загубено десетилетие". За да бъде разбрано то, трябва да се върнем към придобилата печална слава вечеря, която канцлерът Ангела Меркел организира през април 2008-а за рождения ден на тогавашния шеф на "Дойче банк" - Йозеф Акерман.

Менюто е повече от безлично - шницел и аспержи, "полети" с бяло вино за 10 щ. долара бутилката. Но последвалият обществен "вой", особено след като правителството бе принудено да подкрепи банковия сектор със спасителни акции с държавни пари и застраховки за спестяванията, послужи за урок на Меркел, че няма да спечели особено като политик, ако е прекалено близо до топ банкерите на страната.     

Оттогава могъщите навремето инвестиционни банки от Франкфурт бяха "вталявани" и ограничавани със стриктна регулация, въведена с активното съдействие на канцлера, както и от последвалите отрицателни лихвени проценти. Пазарната капитализация на "Дойче банк" и на "Комерцбанк" не се е променила и дори леко е намаляла от 2005-а когато Меркел пое управлението на Германия. Докато през същия период оценката на "Джей Пи Моргън Чейз" е скочила почти петкратно. И как точно германските финансови институции ще излязат от този продължителен спад зависи не само от името на бъдещия лидер на Германия, но и от способността му да доведе докрай останалия незавършен ключов проект на Еврозоната - банковия съюз. 

Водещият, според социолозите, кандидат за канцлерския пост - социалдемократът Олаф Шолц, се оказа неочакван приятел на едрите германски кредитори в качеството му на финансов министър в правителството на Меркел.

Той привлече за консултант бивш инвестиционен банкер на "Голдмън Сакс груп" и подкрепи преговорите за сливане между "Дойче банк" и "Комерцбанк", когато двете финансови институции се бореха да осъществят плановете си за реформи. Шолц направи и пореден опит да съживи дискусиите за съвместно европейско застраховане на депозитите - липсващият елемент на банковия съюз.  

Неговият оперативен подход обаче даде малки резултати. Което, според запознати, се дължи отчасти на липсата на ентусиазъм в Меркел, чийто Християндемократически съюз предпочиташе да държи кредиторите на къса верижка след като правителството бе принудено да спаси някои от тях по време на финансовата криза от 2008-а.  

Канцлерът насърчи въвеждането на регулации, принуждаващи институциите да бягат от риска и да акцентират върху кредитния бизнес, но не успя да създаде добре функциониращ единен пазар на банкови услуги, който да улесни европейските инвестиционни банки да се конкурират с Уолстрийт.

Или, както обобщава бившият изпълнителен директор в "Дойче банк" Аксел Вианд, "Меркел и правителствата й смятаха банковия сектор за слуга на промишления", в резултат на което "той сега е в по-добра форма от гледна точка на капиталови и ликвидни буфери, но по конкурентоспособност германските банки отстъпват". 

Канцлерът даде тон за германската подкрепа на международните стандарти, изискващи от кредиторите да държат повече капитал, с който да поглъщат загубите, както и за създаването на Европейския фонд за преструктуриране и закриване на фалирали банки. 

Банковите акули от Уолстрийт също трябваше да се съобразяват с по-стриктни и по-скъпи регулации, но компании като "Джей Пи Моргън Чейз" и "Голдмън Сакс груп" все пак успяха да отвоюват пазарен дял от европейските инвестиционни банки. Докато германските им съперници прекалено дълго попълваха финансовите си резерви и не успяха да се консолидират по адекватен начин извън националния пазар.

В интерес на истината, Еврозоната имаше далеч по-сложната задача да се справи освен с привнесената криза от щатския пазар на високорискови ипотеки и със собствената си дългова криза, която й спретна Гърция и други силно задлъжнели страни членки. В отговор лидерите от общността решиха през 2012-та, че банков съюз би помогнал за засилване на надзора, за съвместно управление на колабирали кредитори и за обща защита на депозитите. Финалната крачка обаче не беше направена заради разногласия по начина на управление на рисковете. 

Според някои финансови експерти Германия е предприела половинчат подход към банковия съюз, защото Меркел много бързо разбрала, че това не е секторът, от който тя има жизнено важен интерес. 

Хората, работили с германското канцлерство, твърдят, че събитията след вечерята за Йозеф Акерман са убедили Меркел, че корпоративните мениджъри и по-специално банкерите, не са надеждни приятели.

Тенденциозният характер на лоялността на Акерман към офиса на канцлера се прояви в края на 2008-а, когато той заяви, че "би било срамно" да приеме държавна помощ. Коментарите му бяха критикувани остро от германските законодатели като абсолютно безполезни на фона на усилията на правителството да стабилизира банковия сектор.  

Естествено, едрите германски банки също имат вина за несполуките си. Агресивната експанзия на "Дойче банк" като глобална инвестиционна банка й докара най-големите правни разходи от който и да било друг европейски кредитор. А навлизането на "Комерцбанк" на терена на кредитирането на корабната индустрия и на търговските недвижими имоти я натовари с планина от дългове. Което принуди двете водещи германски банкови групи да провеждат с години реформи, без да могат да редуцират съществено разходите си. И през 2019-та, когато промените спряха, започнаха преговорите за обединението им, което финансовото ведомство на Шолц подкрепи. Само че правителството не демонстрира ентусиазъм и сделката се провали. 

Олаф Шолц се опита също да сложи край на дългогодишния импас на дискусиите за европейската банкова интеграция като заяви, че Германия е готова да обмисли някаква форма на съвместно гарантиране на депозитите. 

Предложението му обаче не успя да спечели подкрепата на Берлин заради опасенията, че масата от малки спестовни и кооперативни германски банки ще бъдат изложени на риск от кредиторите на Южна Европа. 

Наследникът на Меркел като кандидат за канцлер от Християндемократическия съюз - Армин Лашет, засега не показва промяна в позицията, че банковият сектор е на първо място източник за кредитиране на индустрията. В условията на трупащите се предизвикателства като промените на климата, пандемията и неразборията в Афганистан, банковите регулации отстъпват на по-задни места и при другите претенденти за канцлерския пост.  

Ако спечели изборите, Шолц ще трябва да преодолее това безразличие, не само у дома, но и в Европа. Защото банковият съюз, по собствените му думи, "е цел, която може да успее единствено ако се превърне в политически приоритет". 

Facebook logo
Бъдете с нас и във