Банкеръ Daily

Финансов дневник

Германският финансов сектор отива на съд

Най-"витиеватият"  за последните години данъчен казус в Германия - сделките "Cum-Ex" - получи през тази седмица и реален човешки облик: двама бивши инвестиционни банкери ще направят съдебен дебют по него на 4 септември. Покрай  тях под лупа ще бъде  обследван  целия сектор за финансови услуги на страната. Двамата мъже - 41-годишният Мартин S. и 38-годишният Никълъс D. - са обвинени за организирането и осъществяването на транзакции с корпоративни акции и на  дължимите дивиденти по тях към края на миналото десетилетие, довели до данъчни загуби за над 400 млн. евро. И двамата банкери - в еднаква степен  и ответници, и водещи свидетели, съдействат на съдебните власти в опит да се оттърват  от затвор.

Обвиненията са внесени от прокуратурата в Кьолн, която води най-голямото от няколкото разследвания по казуса в Германия. Очаква се това  да е пилотен процес, в хода на който ще бъде написана  правната история и ще бъдат положени  основите за следващите дела по  широко разпространената навремето търговска практика Cum-Ex (бел. ред. - в превод от латински - "със-без"). Експерти оценяват данъчните загуби от нея за германската хазна  на повече от  10 млрд. евро - приходите, които държавата иска да събере от участниците в "заговора".

Процесът тръгва седмица след като бе съобщено ( на 27 август) , че следователи са обискирали офисите на германския борсов оператор - "Дойче бьорзе"  в Ешборн, близо до Франкфурт. Борсовото ръководство знае още от 2017-а, че прокуратурата на Кьолн е започнала следствени действия срещу един от служителите на звеното-депозитар на ценни книжа (Clearstream) за участие в схемата Cum-Ex.

 

Близо 100 банки (германски и международни) са обект на  разследване от германските власти

 

във връзка със сделките Cum-Ex, осъществени в периода между 2001-а и 2011-а за собствена сметка или от името на трети страни. Те са станали възможни благодарение на вратичка в германското данъчно законодателство, "затворена" през 2012-а, когато държавата ревизира нормативната си уредба. При въпросните сделки банки и брокери на ценни книжа са извършвали бърза търговия  с акции, които купували с (cum) -  дивиденти, дължими на датата на операцията или малко преди нея  изпращали след нея вече без (ex) дивиденти.Целта била да се скрие самоличността на действителния собственик и да се позволи и на двете страни да претендират да им се върнат данъците върху капиталовите печалби от едни и същи ценни книжа, които според германското законодателство се плащат еднократно. Скандалът излиза на светло през 2016-а, а в процеса на разплитането му се установява, че поне още десет европейски държави освен  Германия са били засегнати от измамните практики. След проучването на повече от  180 хил. страници конфиденциални файлове, предоставени на 19 медии от 11 страни, сред които "Ройтерс", "А Ер Де" и "Ди цайт",  щетите,  нанесени на  държавните им хазни са били в размер на общо 55.2 млрд. евро. Най-тежко е пострадала Германия, но сериозно засегнати са били данъчните постъпления и на Франция, Испания, Италия, Холандия, Дания, Белгия, Австрия, Финландия, Норвегия и Швейцария.

 

 

В общи черти

 

схемата работи по следния начин

 

Банка се съгласява да продаде фирмени акции, примерно на пенсионен фонд, преди да са платени дивидентите по тях и да ги достави след плащането. В този случай и двете страни по сделката могат да претендират за данъчни отстъпки. В някои случаи банките продавали акции, които не притежавали, със споразумение да ги купят по-късно (т. нар. "къси продажби"). Тези книжата бързо се разменяли в специално създаден синдикат от банки, инвеститори и хеджингови фондове, за да се създаде впечатлението за множество собственици, а  печалбите от транзакциите след това се поделяли. Следователите проверяват и сделки Cum-Ex, които включват краткосрочен трансфер, заем или акции, дължими от чуждестранна компания или инвеститор на местна германска банка, която впоследствие внася молба да й бъде върнат данъка върху дивидента, което не би било възможно за задграничните играчи. Властите разследват и ролята на различни счетоводни фирми и правни кантори, участвали в разработката на използваните данъчни модели.

Според прокуратурата в Кьолн схемата за данъчни измами е организирана от бившия германски данъчен инспектор Хано Бергер, станал впоследствие консултант, който в момента живее в изгнание в Швейцария. Той обаче отрича де е получавал пари за нея и смята, че тя се основава на легитимен законодателен пропуск и не би следвало германската държава да кара други да плащат за грешките й. Продължава и спорът доколко законна е практиката на "къси продажби" на акции, за която германски регионален съд постанови през 2016-а, че няма правно основание.

Оттук нататък особено важни ще са свидетелствата на обвиняемите банкери - и двамата  са британски граждани, които според германското медийно законодателство се идентифицират само с първите им имена. Те със сигурност ще спечелят много, ако помогнат на властите да вникнат в транзакциите като се имат предвид огромните финансови щети. Според германските закони схемите, свързани с данъчни загуби над 1 млн. евро, обикновено се наказват със затвор без замяна, а престоят зад решетките е толкова по-дълъг , колкото е по-голяма сумата. Например, през 2014-а президентът на футболен клуб "Байерн Мюнхен" - Ули Хьонес, получи присъда от 3,5 години затвор задето не е платил данъци за 28.5 млн. евро - далеч по-малка сума, отколкото тази  от кьолнското дело.

 

 

Транзакциите Cum-Ex изискват прецизно сътрудничество от страна на целия сектор

 

купувач, който плаща данъци в Германия; продавачи "на късо", които вземат назаем акции от пенсионни или инвестиционни фондове; както и дилъри на инвестиционни банки и брокери - посредници по сделките. 

Мартин S. е казал на следователите, че освен дружествата, създадени специално за покупката на акции, някои германски кредитори също се изпълнявали такава  роля. Сред тях са частната банка M. M. Warburg & Co. и някои регионални банки. "Късите" продавачи  по правило са били инвестиционни банки, включително "Макуеъри бенк", "Барклейз" и "Банко Сантандер". Според други свидетели тази роля е била изпълнявана и от "Роял бенк ъф Скотлънд груп", "Моргън Стенли" и "Мерил Линч". Сред инвестиционните банки, отдавали акции на заем, са "Дойче банк", "Стейт стрийт корп." и шведската "СЕБ". В групата на брокерите са Tullett Prebon Group Holdings и ICAP. В някои случаи "Дойче банк" и "Мерил Линч" са действали като първични брокери за фондовете, осъществявали търговските сделки.

Очаква се процесът да продължи до края на януари 2020-а и в него да се включат и други търговци и юристи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във