Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Гечев пак запя в лихвена октава

Голяма каша около банковия сектор са напът отново да забъркат част от народните представители в управляващото мнозинство. По време на обсъждането на измененията и допълненията в Закона за кредитните институции, което проведе в четвъртък парламентарната Комисия по бюджет и финанси, депутатът от Коалиция за България Румен Гечев заяви, че въпреки всичко между първото и второто им четене ще направи предложения за корекции във всички членове от 57 до 60 на нормативния документ. Става дума за онези текстове, които уреждат правата на вложителите за достъп до информация. Гечев поясни, че има намерение да вкара изрични клаузи, които защитават и правата на длъжниците на банките.


Смятам да предложа в тези членове да бъдат подробно описани документите и информацията, които банките трябва да предоставят на кредитополучателите си. В тях трябва да има текстове, които да постановят, че кредиторът няма право да променя условията на договора без изричното съгласие на длъжника. Ще поискам да бъде записана и ясна формулировка за определянето на лихвите по кредитите, така че това да става на базата на независим лихвен индекс, заяви за в. БАНКЕРЪ Гечев. На отправената му от репортер на вестника реплика, че БНБ не може едновременно да защитава правата и на кредиторите, и на длъжниците, защото това би я вкарало в


конфликт на интереси

и е в разрез с изискванията за благоразумен надзор, съдържащи се в директивата и в регламента на ЕС, депутатът заяви, че той говори за промени в Закона за кредитните институции, а не този за БНБ. Освен това ние не сме членки на еврозоната, за да се съобразяваме задължително с изискванията на Европейската централна банка, заключи Гечев.


В случая обаче той, волно или неволно, пропуска една подробност: че директивата на ЕС и регламентът за капиталова адекватност са задължителни за всички държави членки на ЕС, без значение дали участват и във валутния съюз. Именно по тази причина българското Народно събрание трябва да приеме до края на годината промените в Закона за кредитните институции, в които пише, че надзорните мерки и изискванията на БНБ за оповестяване на данните на банките се извършват съгласно регламента на ЕС за капиталова адекватност.


Изказването на Гечев в комисията озадачи и притесни присъстващите на заседанието подуправител на БНБ и началник на управление Банков надзор Цветан Гунев и главния секретар на Асоциацията на банките в България Ирина Марцева. Коментарите на някои от присъстващите, че


в крайна сметка Европейската централна банка ще се намеси

и нейната позиция ще охлади ентусиазма на Гечев, както го направи през 2012-а, когато бившият финансов министър Симеон Дянков съобщи за намерението си да ползва Сребърния фонд за финансиране на бюджетния дефицит, въобще не успокоиха представителите на БНБ и на асоциацията. Стигне ли се до намесата на ЕЦБ по такъв повод - освен всичко друго, това ще означава, че промените в Закона за кредитните институции няма да могат да влязат в сила от началото на следващата година, както изискват директивата и регламентът на ЕС, отбеляза подуправителят на БНБ.


Въпросът, който така и не намира адекватен отговор, е защо точно в Закона за кредитните институции Гечев иска да вкара правила за


защита на правата на длъжниците

Депутатът твърди, че крайната му цел е да защити гражданите, които нямат финансови и юридически познания и възможности сами да бранят правата си срещу интервенции на своите кредитори. Само че когато настоява правната им защита да бъде регламентирана в Закона за кредитните институции, Гечев брани не само физическите лица, но и фирмите - без значение дали са малки, или големи. А едва ли търговските дружества трябва да се ползват с допълнителни протекции срещу своите кредитори наравно с редовите граждани. Особено при положение, че на практика в Търговския закон и в Гражданския процесуален кодекс са им дадени достатъчно юридически възможности за защита. На въпроса на в. БАНКЕРЪ не е ли по-логично и защо не предложи тези изменения да влязат в Закона за потребителския кредит Гечев обясни, че иска да разпростре протекцията и върху хората, сключили ипотечен заем. А закон за ипотечните кредити все още нямало, тъй като пък съответната директива на ЕС не била приета. Но това е вече минало - точно два дни преди заседанието на Комисията по бюджет и финанси Европейският парламент прие въпросната директива. Остава да я одобри Съветът на министрите, който ще заседава на 19 декември. След обнародването на директивата българското правителство ще има срок от две години, за да напише по нея специален закон, който Народното събрание да приеме. Така че към днешна дата става малко необяснимо защо ддепутатите не пренасочиха градивната си енергия в тази посока, а не да продължават да обсъждат вече безсмислен документ. Доста от хората, присъствали на дискусията, обаче подозират, че въпреки наличието на въпросната европейска директива Гечев ще продължи да настоява в Закона за кредитните институции да се впише клауза за защита на длъжниците. Защото зад загрижеността за правата на гражданите се прави опит да бъдат защитени нечии други интереси - корпоративни например. На онези компании, чиито собственици търсят всякакви правни възможности, за да не плащат задълженията си към своите кредитори. Така че благородните законодателни усилия, за които става дума, понамирисват - ако не на лобизъм, то поне на популизъм.


Евентуалното политическо заиграване с промените в Закона за кредитните институции, което би забавило приемането му, наистина ще има много


сериозни последици за стабилността на целия банков сектор

Без него БНБ няма правна основа, върху която да приеме най-важния поднормативен акт - Наредбата за капиталовата адекватност и за оценката на риска, с която да въведе всички нови стандарти на европейския регламент. А да се прилагат досега действащите правила вече ще породи несъответствие между оценките за състоянието на българските банки и изискванията на европейските надзорни органи. А това най-малкото ще предизвика недоволство, ако не и санкции от страна на Европейската комисия. Няма да бъдат въведени навреме и правилата за оповестяване на отделните политики на кредитните институции по отношение на риска, на формирането на възнагражденията, на оценката на бизнес средата. Ще се забави формирането на новите капиталови буфери. Банките ще могат да протестират срещу всяко едно надзорно решение на БНБ само защото то вече не съответства на европейския регламент. Европейските изисквания за провеждане на стрес-тестове за устойчивостта на банките в условия на екстремално влошаване на икономическата ситуация също няма да са в сила у нас. По-нататък - ще бъде блокирана възможността БНБ да разработи планове за преструктуриране на всяка една от банките в България. А това е клауза, залегнала в т. нар. европейски Резолюшън пакт. Той предвижда създаването на специални правила, по които една кредитна институция може да бъде оздравена. А в проекта за изменение на Закона за кредитните институции се предвижда: Българската народна банка изготвя план за контролирано преструктуриране на всяка банка, лицензирана в Република България, който може да бъде приложен, ако банката изпадне във финансови затруднения. Плановете за преструктуриране се актуализират периодично и отчитат влиянието, което би имала несъстоятелността на конкретната банка във връзка с нейния пазарен дял, бизнес модел или взаимовръзката й с другите пазарни участници върху финансовите пазари като цяло, другите банки и условията за тяхното финансиране. За момента БНБ не разполага с права да може наистина активно да се намесва в кризисни за финансовия пазар ситуации. За да го прави, й трябва правна основа, каквато могат да й дадат предложените от правителството промени в Закона за кредитните институции.


Продължава да е странна страстта, с която някои депутати дълбаят... не където трябва. А ако наистина са загрижени за благоденствието и за правата на населението, най-добре е да запретнат ръкави и да започнат да пишат изменения в законите за защита на потребителите и за потребителския кредит И с новите текстове значително да разширят правомощията на контролните органи и да увеличат санкциите за нарушителите - това е наистина необходимо. Безспорно наложително е да изработят закон за ипотечния кредит, за финансовия омбудсман или за друг контролен орган, който да надзирава практиките на всички кредитни институции. В крайна сметка нали за това им се плаща на народните представители - да творят полезни закони, а не правни буламачи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във